Труд
Автор:
Тодор Токин
В първите дни нито една българска партия не одобрява обявяването на Независимостта
В нощта срещу 22 септември 1908 година министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ù от големите европейски държави с Берлинския договор. За тази бележита дата в нашата история разговаряме с професора от Института за исторически изследвания към БАН Милко Палангурски.
- Какви са външните и вътрешни предпоставки за обявяване на Независимостта на България, професор Палангурски?
- Да започнем с вътрешните. Това са бавното и постепенното модернизиране на страната и доказване на основното задължение на българската нация - че може да се самоуправлява и да се изгражда като конституционно модерно общество, равностойно на другите европейски мнозинства, които функционират в този момент. Така че тази вътрешнополитическа задача се изпълнява постоянно. На няколко пъти българското общество показва, че е достатъчно зряло и че ще може да пристъпи към промяна на своя външнополитически статус. Малко хора знаят, че дори и преди кризата от лятото и есента на 1908 година една от главните цели на правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов, формирано през февруари 1908 година, е обявяването на независимостта на България. Така че българската политическа класа ясно преследва тази своя цел.
- А във външнополитически план?
- Това са кризите, които великите сили имат в своя поглед. Австро-Унгария търси окончателното присъединяване на окупираната по Берлинския договор Босна и Херцеговина, Русия търси отново допускането на свои военни кораби през Проливите, което не успява да постигне след Руско-турската война от 1877-78 година. Гръцкото общество очаква да се реши окончателно т. нар. Критски въпрос, който стои още от края на 19 век и Крит получава една полуавтономия, тип Източна Румелия. Османската империя изживява тежка криза и колкото и да се опитват да я стабилизират, тя изживява своя разпад и не случайно през 1908 година се извършва т. нар. Младотурска революция, която взривява империята и я прави нов тип държава с конституционно устройство. Така че целият този набор от промени и натрупвания водят дотам, че е дошло времето да се разсече този заплетен повече от 30 години възел от Берлинския договор.
- Можеше ли обявяването на Независимостта да стане и преди 22 септември 1908 година? Защото до този момент България преживява бурен стопански, политически и културен възход, българите са наречени „прусаците на Балканите“, тя става европейска държава като съдържание. Имаме си армия, имаме всички институции, но както казваше един политик, по съвременните критерии не сме още член на ООН...
- Така е, ако трябва да бъдем точни, в старите, пък и в по-новите енциклопедии България е считана за самостоятелна държава не от Освобождението през 1878 година, а от 1908-ма, защото оттогава тя вече има пълен суверенитет. До този момент великите сили ни бяха поставили независимостта като едно намерение, на което трябва да се осигури възможност в сянката на падишаха. Защото Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договор са поставени под върховното покровителство на султана на Османската империя. Имайте предвид, че тогава, през 1908 година, в Европа няма много държави. Тя се доминира от няколко империи - Османска, Австро-Унгарска, Британска и Руска. Малките държави са кът, така да се каже. И те са на Балканите. В Югоизточна Европа през 19 век се появяват поредица от държави - Обединеното Румънско княжество, Сърбия, Черна гора, Гърция, България, които тепърва ще доказват съществуването си. За мен лично е важно, че България е натрупала достатъчно сили, средства и опит и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Ние завършваме процеса за Независимостта си по най-безболезнения начин - без война. Единствени на Балканите ние не водим война или участваме във военни действия за постигане на пълен национален суверенитет. Това е много важно, защото то съхранява силите на нацията за предстоящата Балканска война и на войните срешу Турция. Така че в това отношение ние нямаме грешен ход както по време на Съединението, така и при обявяване на Независимостта. Разликата е, че при Съединението имаме една революционна ситуация, а през 1908 година - една умела дипломация и балансиране между отделните сили.
- Кой играе главната роля при обявяването на Независимостта - министър-председателят Александър Малинов или княз Фердинанд?
- Трябва да престанем да ги делим. Търновската конституция никой не я е отменял, те са си упражнявали властта така, както и преди Независимостта. Единият е главнокомандващ на Българската армия и представлява страната в международните отношения по конституция. Не може българското правителство да има друга политика от тази на държавния глава. Ние трябва да сме наясно, че тези хора спазват принципите на конституционното разделение на властите. Понякога влизат и в противоречие за добро или лошо - в случая за добро. Но не бива да делим българския държавен глава от онези, които де факто управляват страната, избрани от народа. Така че българското правителство и князът действат в синхрон. Много е важно да се разбере, че успех има тогава, когато има функциониращ демократичен режим. В такъв режим както при Съединението, така и при обявяването на Независимостта, ти не можеш да допуснеш грешка, защото опозицията ще те изяде с парцалите, както се казва.
- Единни ли са българските политически партии за обявяването на Независимостта?
- В първите дни нито една българска партия не я одобрява. Ако отворите партийните вестници от онова време ще се втрещите какви остри нападки има към правителството, което си е позволило да наруши Берлинския договор и заради това няма да може да докара независимостта до успешен край. Обикновено когато дойде времето да отбележим Съединението и Независимостта говорим, че имало обединение и единение. Нищо подобно, няма такова нещо.
- Какви са плюсовете и минусите от обявяването на Независимостта, професоре?
- Най-важното е, че ставаме равноправен член на европейското семейство на народите, което води вече до съвсем различни неща. Когато България преди това е контактувала със света, тя е била в графата „вилаети“ на Османската империя. Великите сили дори не са допускали на приеми български представители в столиците си. На Балканите ни приемат сравнително по-бързо. Но когато държавата е вече равноправна, с теб вече се съобразяват за сключване на съюзи, за формиране на обща европейска или регионална финансова политика, за поддържане на митнически тарифи и такси, които държавата трябва да сключва. Имаш правото на равноправни договори. Между другото, година след Независимостта, ние сключваме най-успешния си заем, с най-ниски лихви, с висока степен на възвращаемост. Т. е. на държавата България се гледа вече като на самостоятелен субект на международното право. А доколко е силен този субект зависи от вътрешната структура на държавата, зависи от армията и икономиката. Но в общи линии България си извоюва първостепенно място на полуострова и с нея започват да се съобразяват всички.
- А минуси има ли?
- Винаги може някой да каже, че има. Ето някои казват, че сме загубили османските пазари. По тази логика през 20 век сме губили немските пазари след Втората световна война, губели сме съветските пазари след 1990 година и т. н. Пазарите са временно явление, те оцеляват за 2-3 десетилетия, но никога една държава не бива да разчита на това, че генералната ù политическа мощ и сила ще трябва да се решава от един или друг пазар.
- Как реагира Турция на обявяването на Независимостта от дотогавашния ù васал?
- Ако трябва да гледаме генерално, тя е готова да намери някакъв компромис. Трябва да е ясно, че след бомбастичните изхвърляния и първоначалното несъгласие, декларациите за война и малките мобилизации, които правим от наша страна, в крайна сметка всичко ще бъде решено по стандартен дипломатически начин - чрез договорености. Защото Европа е бременна с война, но още не я е желаела. Другото е, че кризата е предизвикана от велика сила - Австро-Унгария нарушава Берлинския договор като анексира Босна и Херцеговина.
- Ние също го нарушаваме...
- Да, но ние вървим след нея. В световната политика се гледа какво правят великите - в световната историческа наука това е босненската криза, а не българската. В тази криза ние успяваме да запазим съюзни отношения с Австро-Унгария, с Русия, докато Османската империя накрая се съгласява да участва в тази комбинация и да излезе все пак с някакво достойнство от кризата, в която тя губи определени политически предимства.
- А каква е реакцията на великите сили по онова време?
- Има една такава особеност. Ден след Съединението, на 7 сертември 1885 година, всички са против. На 23 септември 1908 година - всички са против, защото това е нарушение на статуквото, от нейна си гледна точка. И само няколко дни по-късно, на 14 октомври 1908 година, всички велики сили подписват една нота към София и Цариград, че проблемът трябва да бъде решен по мирен начин. Така че както се говори за криза, 20 дни по-късно се говори вече за мирно решение на въпроса. А след като ще има мир, трябва да има преговори, на които българското правителство доказва своите възможности и капацитет, водейки преговори както с Виена, после с Русия, и най-важното в случая - директно със султана, с което повтаря онова, което се е случило след Съединението - договореност между суверен и васал.
- Българо-турските противоречия са уредени и с помощта на Русия, нали така?
- Да, но за подписването на споразумението голяма роля изиграват Англия и Франция. Не забравяйте, че Европа вече е разделена на два блока. Де факто Антантата - съюзът между Англия, Франция и Русия - бабува накрая за окончателното решение на въпроса. При окончателното сключване на българо-турското споразумение присъстват и посланиците на Англия и Франция. Русия предлага финансова комбинация, от която печели единствено тя, измъква ни от кризата с финансови механизми. Тя опрощава финансовите задължения на Турция от Руско-турската война, които никога не е получавала, Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното Княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. От тях тя получава 10 милиона, след като болшевиките приключват с всички договори на Руската империя и с всички кредити, които е дала.
- Дълги години датата 22 септември 1908 година бе забравена. Първата годишнина на Независимоста през 1909 г. се чества много тържествено както у нас, така и в българските легации и консулства в чужбина. След 1944 година празникът е обявен за „царски“ и е забранен. Защо става така, професор Палангурски?
- Поради простата причина, че той нарушаваше разказа за лошата монархия. Българският княз става цар - трябва да помним това - на българиТЕ, а не на България. Т. е. на всички българи, независимо къде се намират те, което докарва до ярост руския император, защото той също има българи във Волжска България. С това българиТЕ ние отиваме извън границата на тогавашната ни държава. Българските левичари са по принцип антимонархисти и смятат, че това ще укрепи властта на буржоазията, след 9 септември това е отличен повод да се атакува монархията и това събитие. Никак не се вписваше суверенитетът в списъка на васалните на СССР държави. Няма как да имаш национален суверенитет, след като си подложен на доктрината „Брежнев“ за точно обратното - за ограничен суверенитет. Но трябва да бъда точен - още от средата на 80-те години българската историческа наука постепенно реабилитира 22 септември 1908 година, излязоха няколко книги и сборници документи по темата. В националния празничен календар по-лесно бе възстановен Деня на Съединението 6 септември, отколкото Деня на независимостта...
- Това стана чак през 1998 година?
- Да, активната кампания започнахме през 1996 година, с помощта на президента Петър Стоянов, правителството на Иван Костов и част от парламентарните сили. И този празник си намери мястото в националния празничен календар и хората вече знаят, че има разлика между Съединението и Независимостта.
- Спомням си, че в една анкета на „Труд news“ вие категорично застанахте зад идеята 22 септември да бъде национален празник на България...
- Да. Националните празници в модерните общества започват с Деня на независимостта, когато народите отхвърлят старите монархически традиции, стават конституционно изравнени граждани. За повечето от държавите национален празник е денят, в който те са получили пълен суверенитет. Дори бившите републики на СССР, когато се разпадна, по-голямата част празнуват напускането на съюза и придобиването на пълен самостоятелен национален суверенитет. Няма друг случай като нас, българите, които да празнуваме договор между някои други, в който ние не участваме, и да сме го обявили за наш национален празник!
Нашият гост
Проф. Милко Палангурски е автор на повече от 20 монографии, учебници и учебни помагала и книги, между които е “Нова история на България: Княжеството”, “Бащите на българската конституция: мрежата на националната тъкан”. Той е роден в село Врабево, община Троян. Завършва история във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. През годините е бил зам.-декан, зам.-ректор, ръководител на катедра, председател на Общото събрание на Историческия факултет на ВТУ. Той е носител на приза на студентите - “Най-атрактивен преподавател”. Сега е професор в Института за исторически изследвания към БАН.
