Андрей Марков, член на УС на Българската болнична асоциация, пред „Труд news”: Лимитите на болниците ще засегнат най-вече пациентите

При застраховка „Каско” в здравеопазването, никой не би поискал и стотинка допълнително

Когато се налагат по този начин лимити на болниците, без да има план за действие, без да е ясно технически как да се проведе изпълнението на лимитирането означава, че отваряме възможности за лоши практики, които няма да са в интерес на пациентите. Това казва пред „Труд news“ управителят на „Аджъбадем Сити Клиник“ Андрей Марков. Питаме го и докога в България ще доплащаме най-много за здравни услуги, както и може ли със закон да се определят заплатите на младите лекари.

- Господин Марков, НС отново върна лимитите на болниците. Може ли да прогнозирате какви ще са последиците и кой ще е най-засегнат от тази непопулярна мярка?
- Естествено, че ще бъдат засегнати на първо място болните. Всеки опит за ограничаване, означава ограничаване на дейността, на възможностите за диагностика  и операция. Ние знаем, че когато имаме вкъщи такъв проблем сложим ли си лимит на разхода, се лишаваме от нещо, или вместо шунка и филета, минаваме на „кучешка радост“. В такава ситуация знаем какво да правим, имаме план. А в случая, когато се налагат по този начин лимити, без да има план за действие, без да е ясно технически как да се проведе изпълнението на лимитирането означава, че отваряме възможности за лоши практики, които няма да са в интерес на пациентите. Не случайно лимитите бяха отменени от Конституционния съд. Липсва технология, която да решава въпросите на болните хора и те да знаят как да действат при търсене на медицинска помощ. Лимитът, като самостоятелен механизъм би довел до тежки деформации и до разрушаване на нещо, което е постигнато. България има нелошо здравеопазване. Добре е да го развиваме, вместо да го разрушаваме.

- Ще доведат ли лимитите до връщане на пациенти?
- Да, разбира се. След като има лимит на разходите и на средствата, които ще ползваме, естествено че това води до поредица от ограничителни действия.

- Възможно ли е да се стигне до това, ако пациентът държи да се лекува в определена болница, а тя е достигнала лимита си, да му бъде предложено да заплати лечението си?
- Не случайно казвам, че ще бъдат ощетени пациентите. При налагането на лимити те няма да имат възможност да избират по-доброто и по-качественото, а ще отидат там, където има свободен лимит. Другото действие е да кажат: Ние търсим помощ от болницата, която сме избрали и ако се налага сме готови да си платим. Когато един българин отиде в Германия, или в Турция и му кажат, „трябва да си платиш“, никой не задава въпроса „защо“. Изборът на пациента е водещ и би следвало парите да следват пациента, а не администрацията да определя къде да ходи той. Ще дадем лимит по нашия модел тук - шуробаджанашкия... На какъв принцип ще се определят лимитите, какви са последствията не е ясно.

- В момента за обществено обсъждане от МС са пуснати промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат в националните рамкови договори да бъдат включени критерии за качество на лечението. Какви трябва да са тези критерии?
- Има много критерии за качествено здравеопазване. Всъщност, сигурно знаете, че ние сме единствената болница акредитирана по най-високия световен стандарт за качество в здравеопазването - Joint Commission International (JCI). Най-лесно е това, което се случи в миналото - комисии, които създадоха акредитационнте правила в България, взаимстваха критериите от модела Joint Commission International. Това е доста широка програма, която гарантира качеството на медицинските услуги. Изискванията са високи и добре организирани, така че пациентите да знаят какво получават и да са сигурни, че получават качество на дейността, която им се предлага. Знаем, че когато човек попадне в спешното звено се процедира по протокол. В България в момента където има протоколи, те са твърде ограничени, или твърде частични. Гледали сме всички по филмите какво представляват екипите - единият от специалистите държи лист върху подложка и отмята всичко, което трябва да се извърши и вече е извършено. И когато се попълнят всички квадратчета, знаем че сме изпълнили критериите за качествена услуга, а не импровизираме във всеки един момент. Системата за контрол на качеството дава ясна представа кога можем да разчитаме на качеството и кога не. И ние затова прилагаме тази система. Добре би било тя да се прилага и във всички болница на страната.

- Възможно ли е да има протокол за всяко едно заболяване?
- Разбира се, че е възможно. По принцип клиничните пътеки имат алгоритъм за изпълнение. Това представлява в някаква степен вид протокол, който не е съвършен и има много, много да се желае, поради факта, че нашите клинични пътеки замръзнаха във времето. Започнахме да въвеждаме клиничните пътеки през 2000-та година без да спираме продължаваме да увеличаваме броя им и това е обяснимо. Повечето клинични пътеки пък са причина за увеличаване на средствата в системата и няма нищо ненормално в това. Случва се във всички страни, но и във всички страни парите за здраве никога не стигат. Винаги се налага актуализация във времето поради много причини - хората живеят по-дълго, искат съвременна медицина, съвременни лекарствени средства и по-съвременни методи за лечение. Цените са по-високи, така че този плач: „ние непрекъснато увеличаваме парите за здраве, но системата не се подобрява“ е фалшив. Не е вярно, че системата не се подобрява! Всяко увеличение на средствата се отразява на функционирането на системата и тя функционира по-добре, когато има повече средства и възможности и за по-голям избор за пациента. Е, няма да коментирам ситуацията, когато много средства се отклоняват по неправилен начин, защото това не е темата.
 
- Какво имате предвид като казвате отклоняване на средства?
- Неправомерно ползване на средства чрез фалшиви хоспитализации, знаем че се случи в много болници, а вероятно се случва и в момента. И сякаш последствия няма от установените и доказани такива грешки! Това разрушава модела на поведение, разрушава и доверието и е лош пример за останалите.
 
- Имате ли информация кога една болница използва подобни трикове когато няма достатъчно пациенти ли?
- Не е точно така. Ние сме нормални хора, а човешко качество е да се опиташ да спечелиш повече. И ако няма системи за контрол, това се случва. Ние не подобряваме механизма на контрол, много говорим за това, но то не се случва. Срещнете се с хората, които извършват проверките, за да се убедите в техните качества и доколко те имат такива, за да могат да се справят със задачата. Доста ни е застаряла групата на специалистите които проверяват, защото те са с всякакви специалисти. Нека да имат право да работят, да са консултанти, но не и да са ръководители, защото това е практика световна. Ние обичаме да наблюдаваме световни модели, лошото е, че не ги прилагаме.

- Има ли поскъпване на консумативи и медицински изделия преди въвеждане на еврото?
- Не бих казал, че това е процес свързан с еврото. Макар, че всичко, което наблюдаваме отразява такава тенденция. Убеден съм, че ще се случи и в тази сфера, като обща реакция, но при нас цените си вървят с някакъв ръст като годишна тенденция и този ръст е между 3 и 5%. Трудно е в момента да оценим тази промяна, тъй като тези материали не са постоянно на пазара, те са предлагането им е циклично, появяват се на по-големи партиди. Мога да го коментирам на по-късен етап. Поскъпване сигурно ще има, но не бива да се плашим - цяла Европа го изживя. Бях в Германия когато въведоха еврото, там имаше скок на цени. Германците обаче бяха много единни. Казаха си, че няма да купуват в близките един-два месеца и в много кратки срокове цените бяха върнати в обичайните им равнища.

- За след ваканцията депутатите отложиха друга тема в здравеопазването, която предизвика протести - темата за заплатите на младите лекари. Трябва ли със закон да се регулират заплатите на лекарите?
- Категорично не. Ако искаме със закон да се регулират, дайте да си върнем социализма. Там беше със закон. Аз като започнах работа получавах 80 лв. и всички получаваха по толкова, без значение колко работят, ходят ли редовно на работа. Ако върнем този закон, жив човек няма да остане в България, убеден съм.

- А нормално ли е завършил лекар, или специализант да получава толкова, колкото получават санитарите?
- Неправилно поставяте въпроса, защото ако се опитваме да правим сравнения до никъде няма да стигнем. Може да се окаже, че толкова получава чистач в голяма верига от магазини, или някой, който подрязва храсти. Равнището на трудови възнаграждения се определят от резултата на труда, а не от уравниловъчни механизми като дайте да дадем на всички по 5 хиляди лева. И какво следва след това - че ще имаме добри практики? Лекарите са специалисти, които участват в производството на услуги, по същия начин както всички останали. Т. е. би следвало да получават толкова, колкото изкарват. Това, че има новозавършили лекари, които получават малко пари е толкова вярно, колкото и това, че има новозавършили, които получават много пари, паради факта, че работят и произвеждат и този труд е възнаграден. В нашата болница е така - няма значение дали са новозавършили, когато произвеждат, получават много. И ако ви цитирам цифри ще се убедите, но няма да го направя, защото ще подразня много хора... Не вярвам, че ще се стигне до това, да се върне икономиката на страната обратно, при положение, че работим при пазарни условия. Във всяко предприятие има правила за действие - когато имаш производство и реализация, имаш и приходи и ги разпределяш. Когато нямаш приходи, няма как. Това не са социални придобивки и социални дейности!

- Чуха се и гласове за работа по разпределение за няколко години, докато се изплати инвестицията на държавата. Приемате ли подобна мярка?
- Много интересен въпрос, ние сме преживяли това. Лекари споделят с умиление спомените си от времето, когато са били по разпределение. Един лекар по разпределение, получава предизвикателства, които след това няма къде да получи. В предишните години един лекар по разпределение трябваше да се справя и с раждания, и с инфаркти, и с инсулти. И в стремежа си да се развиват, те търсеха колегите си от големите болници, имаха и допълнителни обучения. Въпросът е много сложен и не може да се отговори еднозначно така: Да, разпределение на всяка цена и то в малките болници. Не е точно така. Има много фактори свързани с мотивация, а аз бих добавил и условия за робота, които да накарат младите хора да се чувстват добре и полезни.

- Има ли практика университетските болници да си избират кадри още от студентската скамейка?
- О, да. Всяко сериозно лечебно заведение предприема такива стъпки и търси колеги, приятели и познати, които да му препоръчат хора, които имат амбиции и желание да се отдадат на професията.

- Накрая ще ви попитам докога България ще оглавява класацията по доплащане в болниците?
- Докато не се развие системата, за която говорим, докато не влязат застрахователите и не прекъснем този финансов модел, или го подобрим. Финансов модел с един осигурител ни обрича на тази ситуация. Знаем добре, че парите които официално се ползват за здравеопазване, публичните пари покриват не повече от 50% от общия разход. Ясно е, че останалите 50% са за сметка на пациентите. Остават за сметка на онези хора, които са стигнали до определена възраст и задължително потребяват системата и в този момент трябва да плащат най-много, защото тогава са хроничите заболявания, тежките болести и те нямат избор. Търсейки решение за себе си продават къщи, вили, апартаменти и отиват да се лекуват в Турция. Това ли трябва да имаме като здравеопазване? А в Турция местните граждани имат възможност да ползват освен задължителната и допълнителни здравни осигуровки. Това е практика в цяла Европа.

- Защо не се случва и у нас?
- Защото явно няма интерес. Хората, от които зависи да се приложи не са готови. Очевидно трудно се разбират помежду си политическите сили заради съперничество и се използват всякакви аргументи, за да очерним този и онзи и процесът спира. В предишни правителства на ГЕРБ имаше доста сериозна амбиция за промени. Кирил Ананиев като финансов, а след това и като здравен министър и Жени Начева като зам-министър и цяла плеада специалисти подготвха промяна на модела, имаше и широка дискусия и в един момент всичко замръзна. Стигна се до борбата за гласове за изборите, а в такъв момент всички се страхуват да вземат непопулярни мерки. Другата мярка е увеличаване на здравната вноска, но тя няма да е по-популярна, защото да увеличим парите в една система, която е неефективна и която злоупотребява с парите на гражданите, това не води до доверието на гражданите и те не биха го приветствали. Още има категории държавни служители, които са освободени от здравни вноски, а в това няма никаква логика. За съжаление, хората не могат да разберат каква е разликата между сегашния модел на здравно осигуряване с един осигурител - НЗОК и модела при който има допълнително здравно задължително осигуряване с много застрахователи. Това е моделът, който ползваме за автомобилите. Там имаме „Гражданска отговорност“, имаме и „Каско“. Там гражданите могат да избират дали могат да си покриват сами щетите, или искат да имат и „Каско“. Същият модел можем да имаме и в здравеопазването. Факт е, че всички хора които имат нови коли, предпочитат да сключат и „Каско“ и плащат много повече отколкото за здравето си, знаете колко ниска е здравната осигуровка. При застраховка „Каско“ в здравеопазването, никой не би поискал и стотинка допълнително. Нека сме наясно - на нито една болница, на нито един лекар не им е приятно да убеждават хората как трябва да доплащат. Това е най-неприятното нещо в здравеопазването. Солидарният модел е хората да ползват здравни услуги когато имат нужда и да не плащат когато са в най-тежка ситуация.

Нашият гост
Андрей Марков е инвеститор, съсобственик и управител в една от най-големите болнични вериги у нас “Аджъбадем Сити Клиник”. Преди това той беше изпълнителен директор на “Юнайтед Медикъл” - първият частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. Марков бе и финансов и административен директор на университетската болница “Св. Екатерина” в продължение на 13 години. Андрей Марков е бакалавър по “Медицина” и магистър по “Бизнес администрация и мениджмънт” от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Член е на УС на Българската болнична асоциация (ББА).