Арка на изкуствата София - Виена

Поетесите Катя Кремзер и Анжела Димчева си партнираха чрез поезията си на български и немски

Хармоничното многогласие чрез различни форми на съвременното изкуство все повече се налага като стил на духовно обогатяване. Символичното предаване на Председателството на Съвета на Европейския съюз от България на Австрия беше осъществено чрез метафоричните послания на класически и постмодерни творби. След грандиозния концерт на “Йоан Кукузел” през юни в католическата катедрала “Св. Стефан” във Виена, когато министърът на културата Боил Банов огласи този символен поздрав между нашите две култури, последва и едно ново събитие, маркирало началото на творческия сезон за Българския културен институт “Дом Витгенщайн”.

В началото на 2018 г. именно мултижанровият синтез е бил водещ при възвикването на идеята за поетично-музикален диалог “Арка на изкуствата София – Виена”, който беше подкрепен по програма на Министерство на културата и осъществен на 2 октомври 2018 г. в австрийската столица. Идеята допадна на няколко представители в поезията, класическата музика и изобразителното изкуство, които съвместно реализираха тази изящна Арка. Така “Дом Витгенщайн” приюти в своите салони мащабна изложба на починалия през миналата година пловдивски художник Анастас Константинов, а поетесите Катя Кремзер и Анжела Димчева си партнираха чрез поезията си на български и немски език. Техният рецитал беше експресивно оцветен от оперните изпълнения на младата певица Калина Томова – магистър в Националната музикална академия “Проф. П. Владигеров”.

Сред официалните гости беше посланикът на Република България в Австрия д-р Иван Сираков, а събитието се водеше от изкуствоведа д-р Райна Дамяни. Над 200 български и австрийски почитатели на изкуството препълниха трите зали, за да разгледат изложбата “Път към безкрая”, обединила повече от 30 впечатляващи с размерите си и колорита платна от различни периоди, маркиращи творческото развитие на космополита Анастас Константинов.

Проявата беше открита от проф. д-р Румяна Конева, директор на БКИ “Дом Витгенщайн”. В словото си тя акцентира на приятелството и съвместното творческо обогатяване, което е мисия на културната институция под нейно ръководство: “Радвам се да ви посрещна тук в новия сезон, заредени с летни изживявания, вдъхновили ни и породили творчески изповеди. Желая ви щастливо пътуване под дъгата на изкуството”.

Модераторът на изложбата д-р Райна Дамяни направи препратка между значимостта на “Дом Витгенщайн” за Виена и галерия “Анастас” в Пловдив: “Тук виждате картини, които са пренесени от уникална по своята концепция и строеж галерия в Стария Пловдив, съхранила 7 пласта цивилизация на пет нива. “Дом Витгенщайн” е сред знаковите обекти на културното наследство и в този смисъл срещата на две култури – космополитната живопис на Анастас Консантинов и духа на Виена от началото на 20 век – ни дават богатството на тази извисена, изпълнена с послания атмосфера: в три зали виждате платна, въплътили духа на тракийската цивилизация, но и изображения на шаманката култура, видения от космическите селения и знаците в тайнството на любовта. Анастас беше един от най-големите бохеми, живееше отдаден докрай на изкуството, умееше да експериментираше с различни материали. Чрез творчеството си той надхвърли времето, в което живя. Сигурна съм, че тези творби ще бъдат оценени от австрийската публика. Те издигат “Дом Витгенщайн” в център на новия модернизъм, наравно със световните галерии във Виена”.

В краткото си послание към публиката проф. Емилия Константинова – организатор на изложбата, подчерта, че приживе Анастас е мечтаел за свое представяне в културната столица на Европа, а тя е направила всичко възможно, за да събере най-знаковите платна за тази експозиция, включително и от чужбина.

Как поезията се вписва в междуредията на живописта? Отговорът дойде от Анжела Димчева и Катя Кремзер. Като реверанс към австрийската публика техните стихове звучаха на немски (превод – Румяна Захариева, изпълнение – Яна Подбелсек), а преходът между поезията на багрите и римуваните картини бе осъществено от Калина Томова с великолепно изпълнение на ария на мадмоазел Зилберкланк из операта “Театралния директор” (В. А. Моцарт).

Последва поетичен рецитал на български език, а музикалните интермедии включваха изпълнения на Калина Томова (П. Хаджиев “Мой скитнико”, Ария на Севина из операта “Лето 893-то”) и на пинастката Сребра Гелева (”Импровизация”, П. Владигеров). Специален поздрав за българската публика (черковно-славянски песнопения) поднесе мецосопраното Каори Томияма (Япония). Аплаузите бяха и за известната пианистка Мария Гелева, която акомпанира на вокалните изпълнения. Така мултижанровият проект “Арка на изкуствата София – Виена, 2018” придоби международен характер. Вечерта завърши със стихотворението на Катя Кремзер “Път към безкрая”, посветено на Анастас и Емилия Константинови. Десетки българи закупиха изданията на Катя Кремзер (”Обичам те, любов”, “Пясъчна роза”) и на Анжела Димчева (”Крехка суета”, “Небесен роял” – билингва), както и луксозния каталог, събрал стотици изображения от творби на Анастас Константинов. Изложбата “Път към безкрая” може да бъде разгледана до края на октомври. А поезията продължава да пътува чрез страниците си в сърцата на многохилядната българска общност във Виена – сред тях има стотици музиканти, художници, поети, студенти, както и представители на културно-просветната организация “Св. св. Кирил и Методий” и на литературния кръжок.

Ежемесечно в БКЦ “Дом Витгенщайн” се провеждат десетина културни събития. В тях се включват български актьори и режисьори с нови постановки, писатели с премиери на нови книги, фолклорни групи, поп изпълнители и класически музиканти. Представят се филми, изложби, рецитали; отбелязват се националните празници на България с рецитали и концерти. Проф. д-р Румяна Конева и нейният екип развиват изключително активна дейност, явявайки се популяризатор на българската култура в сърцето на мултинационална Европа.

De profundis

Анжела Димчева

С избодени очи поезията пее –

не е тъгата й тъга за себе си.

С пречупени ръце поезията носи –

не е товарът й пари, а отговорност.

С препънати нозе поезията бърза –

не е далеч денят на смъртна дързост.

С опърлени мечти поезията мисли –

не е богатство да мълчиш притиснат...

С разпукнато сърце поезията вярва –

не е духът й тук, сред тази врява.

Без слух, без глас поезията пее –

щастлива е душата є незаслепена.

Каквото и да отсече законът –

самата тя е живата човешка броня.

Крехко равновесие

Катя Кремзер

Къде загубих тази истина?

Във пясък мислите попиват,

а времето с ръка безмилостна

заглажда всичко, като изгрев.

От топъл дъх се ражда утрото.

Стихът е споменът разлистен.

Най-крехкият момент за словото,

лъчите – преродени мисли.

Сърцето бърза непокорно –

на пролетта филизи нови.

Прощавам му това проклятие,

щом да умира е готово.

Аз знам, че всяко петолиние

е труден път, съдба нетрайна.

Дори великите страдания

са ноти, писани потайно.

През огъня да минат думите,

остава дух, написал песен.

В сърцето няма разстояния,

а само крехко равновесие...