Поезията от „Азбука за слепи“ на Надя Попова

Творческата активност в Музейна експозиция „Дом Дора Габе“ към Съюза на българските писатели се обновява с нов формат: започва да функционира Литературен салон „Дора Габе“, в чийто рамки всеки вторник ще се провеждат рецитали, премиери на книги, творчески портрети на поети и белетристи от всички поколения.

Първото издание на Литературния салон „Дора Габе“, състояло се на 3 февруари 2026 г., беше посветено на поезията, която създава вече повече от 40 години Надя Попова – поетеса, дългогодишен журналист в БНР, преводач на десетки книги от руската литература, главен редактор на в. „Словото днес“.

Корицата на книгата

Във фокуса на вниманието беше новата стихосбирка на Надя Попова „Азбука за слепи“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2025). В авторския рецитал прозвучаха десетина творби от стихосбирката, както и нови стихотворения. Публиката чу великолепна рецензия, изпратена от Елка Няголова. Нейната оценка за стила на поетесата и посланията в „Азбука за слепи“ е не само правдиво адмирираща, но и извежда иновативни елементи, общофилософски и хуманистични акценти, придаващи на интровертния поетически свят едно извънличностно звучене.

Ето част от рецензията на Елка Няголова: „Още с излизането си на бял свят книгата на Надя Попова „Азбука за слепи“ влезе в делника и в празника ми, покори душата ми със своята мисия – ТРУДНОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Въпреки че тази книга не е лекокрила пеперуда, а тежък досег с не/анестезираната болка... Да си призная, отегчават ме някои лекокрили „поетки“ – по определението на театроведа проф. Гочо Гочев. Имам респект към високото поетическо Слово. И от раздаването с лека ръка на всякакви етикети. Но в случая се изкушавам да добавя още две важни особености в поезията на Надя Попова, подредена в книгата ѝ „Азбука за слепи“.

Първо: усещането за сладко-горчив вкус (с превес на горчивото), когато пише за любовта и живота. Драматичната ѝ поезия, като в самоубийствен слалом, вади от приглушения глас на лирическата ѝ героиня неподозирани обертонове, интонации с обрати, „прехапани“ викове, затихващи шепоти, недоизречени изповеди, отчаяни автоиронии, психологически глъбини…

Второ: Поезията на Надя е с характеристиката на ПУЛСАР. Повечето романтици от нашето поколение помним как се повдигахме на пръсти, за да изучаваме още в годините на юношеството небето и астрономическите му чудеса. Пулсарите бяха открити значително по-късно. Те са магнетизирани неутронни звезди. Притежават изключително силно магнитно поле. Техните лъчи пулсират към земята подобно на фар. Много бързо. Светят, угасват, светят, угасват… Сякаш ни сигнализират за нещо важно, което трябва да знаем… Нещо такова е и поезията в книгата „Азбука за слепи“. Надя Попова, заредена с изключителното магнитно поле на поетическия си талант, изпраща спасителни пулсиращи сигнали към читателя; вади го от собствената му самота; предупреждава го, изповядвайки съдбата си.

В повечето от нейните изящни стихове няма гонг или камбанен ек, нито китарен акорд, нито вик на простреляна птица, преди да падне…  Само в една от темите – „Късни стихове, невлизали в книга“ (2022 – 2025), тихо се чува протяжният звън на скъсана цигулкова струна… И после става тихо. Толкова тихо, че тишината може с нож да се реже. Тя е плътна, гъста и сиво-бяла, полепва по гърлото като ноемврийска мъгла – лютива от проникналия в нея дим. И няма! Не чуваш глас – само изтръпваш от болката, връхлетяла те чрез тази съвършена в претвореното страдание поезия. И докоснал се до нея, започваш да разбираш онази мистична, но проверена фраза на Бодлер: „Изкуството е кръст, на който страдайки, човек се приближава до Бога…“.

Събитието в „Дом Дора Габе“ беше водено от Добрин Добрев Финиотис – уредник на „Дом Дора Габе“, а талантливите музикални изпълнения бяха дело на Румен Спасов – китара и вокал, на когото партнираше Криси Любенова-Балканска. Свои мисли за поезията на Надя Попова сподели нейният колега Иван Есенски: „Поезията е среща с един нов език. Поетите не се назначават. България винаги е имала силни поети. Учейки в Литературния институт „Максим Горки“, Надя Попова е черпила от руската поезия през 20. век, когато тя достигна неподражаеми висоти. В сегашната българска поезия жените са водещата част – Надя е част от петимата най-добри съвременни поети“.

Румен Спасов и Надя Попова

Програмата за месец февруари на Литературния салон „Дора Габе“ вече е готова. Почитателите на поезията биха могли да посетят сбирките на 10 февруари (Вечер с поезията на Анжела Димчева), на 17 февруари (Творчески портрет на Петя Йотова), на 24 февруари (Вечер с поезията на Уляна Пачева). Музейното пространство „Дом Дора Габе“, притежаващо оригинални предмети и музейни експонати от живота на Дора Габе, отвори врати преди 2 години и приема посетители на адрес: София, бул. „Васил Левски“ №60.