Атанас Радев, политолог, председател на Националния младежки форум, пред "Труд news": Протестите не раждат алтернатива, тя ще се появи след тях

Предизборните кампании насаждат ненавист и омраза

Радев се опитва се да се закачи за протестите, но нямаше хора да скандират неговото име

Политическите партии се злепоставят съвсем умишлено

Протестите политизираха младите хора от 18 до 29 години и те започнаха да се интересуват какво става в държавата ни. Ролята на социалните мрежи бе решаваща и в един момент започнаха да се роят младежки организации с голяма енергия, смята един от най-младите политолози у нас Атанас Радев, който е и председател на Националния младежки форум. Според него протестите са показали в каква посока трябва да работят политическите партии и техните лидери и дали партиите, които не са в управлението, ще съумеят да капитализират енергията от протеста. Ако президентът има наистина някакъв проект, неговият шанс е сега и ако не се случи, той изпада в ситуацията на лъжливото овчарче, категоричен е младият политолог.

- Правителството подаде оставка, консултациите при президента приключиха, мандат ще бъде връчен след Нова година. Това ли бяха целите на протестите? Какво следва сега, господин Радев? 
- Протестите по същество не раждат политическа алтернатива, те имаха за цел оставката на правителството, но не могат да кажат - ние ще направим политически проект. Един поглед назад в историята показва, че от протестите се раждат разни движения като през 2020 година, когато се появиха „Изправи се, бг“ заедно с отровното трио, също и ИТН. Алтернативата се ражда след протеста.

- Цяла Европа с изключение на няколко секции в Брюксел гласува с бюлетини, ние тук искаме 100 процента машинно с машините на диктатора Мадуро - виждаме какво се случва в момента около Венецуела? Или както бе казал Алеко, европейци сме, ама не съвсем...
- Изборите са този инструмент, с който се формира волята на избирателите. Тази воля бе опорочена на последните избори от решението на Конституционния съд, което обяви изборите в много секции за фалшифицирани и в резултат в парламента бе вкарана още една партия, нещо безпрецедентно. Според мен сега с искането за стопроцентово машинно гласуване се цели и да се започне разговор за промени в Изборния кодекс, има и воля в тази посока. На мен ще ми бъде изключително любопитно дали ще има обрат в поведението на някои от политическите партии, дали въобще ще стигне времето за такъв разговор. Според мен би могло да се търси някакво съгласие в тази посока - и ДПС НН, и „Възраждане“, и ППДБ заявиха, че ще предприемат действия машинното гласуване да се случи. След Нова година ще видим ще има ли мнозинство.

- Почти всички смятат, че парламентът е нелегитимен, че е изживял живота се, но той трябва да направи промените в изборното законодателство. Звучи ми малко абсурдно нелегитимен парламент да направи промени в такъв основен нормативен акт като Изборния кодекс. Между другото, откакто той е приет през 2014 година в него са правени 27 поправки....
- По принцип не е, защото в рамките на такава криза се случва в последните седмици на дадено Народно събрание да се поставя някакъв конкретен дневен ред.

- И винаги поправките в кодекса са в полза на партията, която ги иска - в случая ППДБ. Те се връщат в любимата им 2021 година, когато по този начин - с ала-бала с машините, спечелиха изборите...
- Да не забравяме, че и когато ИНТ спечелиха изборите, единствената задача на тогавашния парламент бе да направи стопроцентово гласуването с машини, а не както е сега машините да се използват само като принтери. За мен фокусът на депутатите в оставащите дни би трябвало да бъде в няколко посоки. Първо, наблюдение на процеса с въвеждането на еврото и ако трябва, законодателната рамка да се изчисти. И още - разговори за бюджета и ако трябва, да бъдат приети още закони, за да може да работи служебното правителство. Назад в годините неговите задачи се определяха от президента, който го назначаваше - така бе при Петър Стоянов и при Росен Плевнелиев. Сега като че ли има или някакво неразбиране на парламентарния модел, или съвсем умишлено злепоставяне на политическите партии, защото при Радев винаги има критика към тях. А сега в момента е много удобно да се прави това, защото правителството падна, но в Европа представителството и управлението се случва чрез политическите партии.

- И всички тръпнат в очакване не дали, а кога ще се появи политическия проект на Радев. Протестите като че ли увеличиха шансовете, имаше ли там хора от вашето поколение, които го подкрепяха? 
- Този протест политизира младите хора от 18 до 29 години, те започнаха да се интересуват какво става в държавата. Това, което ги обединява, е по оста корупция-антикорупция. Ролята на социалните мрежи бе решаваща и в един момент започнаха да се роят младежки организации с голяма енергия, които в крайна сметка чрез интерактивни и забавни неща представиха много сериозни проблеми. Международните медии освен големината на протеста показаха и плакатите с образите на българските политици, което за мен е показателно в каква посока трябва да работят политическите партии и техните лидери. Имаме малка глътка въздух, за да се опитаме да си пооправим къщичката.

- С интерес ще очакваме да видим дали тези млади хора от площадите ще гласуват. Те намериха ли си кой да ги представлавя в следващия парламент? Като че ли протестиращите повтарят клишета на ППДБ - Пеевски, Борисов, мафия, разграждане на модела, те ли са изразителите на желанията ви? 
- Това е един от големите рискове когато протестът има определени искания и тези искания се подемат и припокриват от някои политически партии. Имаше искания за правосъдна реформа, които са от полето на ДБ, и против корупция, което пък е логото на ПП. Но мерките им и двете полета куцат и не се чуват ярките предложения за политики и процесът за създаване на решения е по-скоро счупен и забива, отколкото да върви. Ще видим дали партиите, които не са в управлението ще съумеят да капитализират енергията от протеста. Ще са им необходими и коалиционни партньори. В рамките на предизборната кампания те трябва да поемат ангажименти за решения, които им предлагат гражданите. Доверието в партиите е спаднало, не си говорим вече за експертиза, а за „тоя рекъл, оня казал“. И разговорът отива в полето на едните са неможачи, а другите са умнокрасиви, а всъщност се пропуска същественият дневен ред на хората и едно от ключовите неща тук е да се запази българската демокрация, колкото и клиширано да звучи това. На приказки го докарваме, но реално нещата изглеждат много по-различно.

- Вие как гледате на заплахите за физическа разправа с политически противници от страна на Ивайло Мирчев и Радостин Василев - сега ги почваме, това е бъдещето с юмруци и шамари, ще ги изметем... Що за език е това? 
- Такова поведение би ме отблъснало въобще от политиката. Хората следят какво влиза в новинарския поток. Шутът на Радостин Василев на депутата от ДПС НН се върти в момента в абсолютно всички социални мрежи...

- Така ли се набират симпатизанти? С шутове и шамари? 
- За съжаление кампаниите в последно време се водят по този начин - да всяват страх и да насаждат ненавист и омраза. Това не привлича избиратели, а по-скоро привлича вниманието към политическите субекти, защото така е по-лесно. Много трудно се обяснява например постигането на консенсус и съгласие. И тук е много важна ролята на президентската институция. Президентът непрекъснато подклажда огъня и това влияе на политическата ни система и отношението към институциите. Време е много сериозно политическите партии да се замислят коя ще бъде тяхната кандидатура за президент догодина, защото е необходима нормализация на политическата система.

- Той веднъж я разбута тази система с юмрука, сега се готви да го направи втори път...
- Опитва се да се закачи за протестите, но пред президентството нямаше хора да скандират неговото име. Ако има наистина някакъв проект, неговият шанс е сега или най-много на следващи извънредни парламентарни избори. Но ако не се случи сега, той изпада в ситуацията на лъжливото овчарче и ще последва нормалната ситуация на други български президенти, които се опитаха да направят собствени партии. Най-вероятно ще последва бъдещето на АБВ.

- Z е символ на агресията на Русия в Украйна, също така е знака на Зоро - на закрила на едни и отмъщение на други. Вие имате ли за какво да отмъщавате?
- Не бих казал отмъщение. Голямото предизвикателство в момента е, че младите хора имат по-различна представа за общуването. Обърнете внимание, че социалните мрежи са едно от местата, където се осъществява комуникацията и се споделя как живеем живота си. Това улеснява много нещата, но започва и да променя представите за света. В момента изведнъж всички започнаха да говорят за младите хора и това поставя сериозни очаквания у тях да бъдат подготвени за политическото си бъдеще. Ние сме израснали в среда, в която България е част от европейското семейство и не приемаме внушенията на някои партии, че утре ще се озовем при Кремъл.

- Нашумялата Лекси Фльор, сътруднички на депутатката от ППДБ Елисавета Белобрадова и секретарката на Васил Терзиев ли са лицата на поколението Z, защото тях ги дават по телевизиите?
- Напълно нормално е партиите да лансират младите си хора като част от тях. И младежите на ПП бяха изключително активни с техните мемета в социалните мрежи, защото успяха да привлекат млади хора на протеста. Това е начин те да бъдат активизирани. Въпросът е не дали те ще гласуват за ПП, а политическите партии да пуснат на преден план младежките си крила, да направят програми за развитието на младите хора, за да могат да привлекат този електорат да гласува.

- Не е ли сега времето младите да направят своя партия и с нея да се явят на избори, господин Радев?
- Това се върти в пространството, но не знам дали има готовност за такова нещо. През 2019 година за европейските избори имаше формация „Път за младите“, така че нищо чудно - може да се ребрандира.

- Предсрочните избори ще бъдат осми поред за последните пет години, досега са стрували един милиард лева. Сега ще похарчим отново едни 100 милиона и ако резултатите бъдат същите - какво следва? Пак протести и както казваше един виден депутат от близкото минало - избори до дупка ли? 
- Според мен ситуацията няма да бъде същата, избирателната активност ще се качи, а при такава активност се поставя въпроса дали проекти като „Величие“, МЕЧ и ИТН, а защо не и БСП, както сочат социологически проучвания, ще успеят да преминат 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание.

- Не е ли малко рано в такива размирни времена да се правят меродавни социологически проучвания? 
- По-меродавни ще бъдат проучванията през януари-февруари, когато се надявам енергията малко да се поохлади. Ще видим.

- Според някои политолози протестите са диктатура на малцинството, ако улицата решава всичко, това не подменя ли демокрацията?
- Не, по-скоро така демокрацията укрепва. Протестите тръгнаха от отказа от демократични процедури като вкарване на бюджета, който бе наложен без да е обсъждан с работодатели и синдикати, след това заседание на парламентарни комисии без присъствието на опозицията и самозабравянето на властта, което създаде напражение в обществото. Не бива да пропускаме и това, че Борисов загуби контрол и бе създаден образа на Делян Пеевски, който е навсякъде и акциите на Ивайло Мирчев и Елисавета Белобрадова, макар и на доста примитивно ниво като пиар, свалиха ореола на Пеевски и го показаха като един обикновен човек, който не е толкова страшен, както го представяха.

- Вашето Z поколение израсна и се изучи в ерата на Борисов, да я наречем така. Какво не получи то, за да излезе на протести? 
- ОТ 2005 година Бойко Борисов като кмет на София и три пъти министър-председател присъства осезателно в живота на много млади хора. Когато си доста време във властта, темите за младите хора започват да се отбягват. ГЕРБ се занимава с големите теми - както господин Борисов казва, аз ви вкарах в Шенген, в чакалнята на еврозоната, сега и в самата еврозона. Това е така, но в същото време липсваха политики, насочени към младите хора, които да показват, че се разбират техните проблеми и да се постави фокуса на внимание върху тях. Това трябва да бъде стратегическа държавна политика. Има някакви опити в последно време нещо да се случи, но назад в годините бе по-скоро бутикова политика, която не стига до масовия млад човек в малките населени места, за да може да се развива потенциала му, както пише в закона за младежта.

- Каква е прогнозата ти за 2026 година?
- Сигурни са три избора - извънредни парламентарни и президентските с балотаж. Един от големите проблеми на годината ще бъде този за ВСС и главния прокурор. А много вероятно е да има и още едни парламентарни избори, защото се съмнявам дали след изборите ще се намери мнозинство и правителство, което ще направи бюджет. Ще си караме май с втори удължителен и след март.

Атанас Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език. Бил е стажант в секретариата на Столичния общински съвет и в дирекция в Министерството на енергетиката. Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. Участвал е в Деветата годишна конференция “Балканите в XXI век - българският поглед”. От декември 2023 г. е председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател на студентския клуб на политолога. Колегите му го описват като мечтател и идеалист, който цели да съчетае страстта към политологията с мисията за развитието на младежкия сектор.