Балканският Макиавели от Скопие

Оттук нататък всяко сравнение между отиващия си македонски президент Георге Иванов и премиера на страната Зоран Заев може да се приема за легитимно

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Подобно сравнение между Иванов и Заев може да се превърне в инструмент, който опозицията в държавата, преди всичко от ВМРО-ДПМНЕ, да размахват пред очите на премиера като знак, че и той е като онзи от резиденцията под хълма Водно. Георге Иванов е пред края на своя мандат, най-вероятно през февруари спикерът на парламента Талат Джафери ще насрочи дата за президентския вот, докато Заев е изгряващата звезда на балканския политически небосклон с обещание за дълга кариера, но вече с достатъчно основания да бъде подозиран, че играе играта извън демократичните правила и че с практическите си действия се превръща в някакъв своеобразен Николо Макиавели с балкански привкус, каквото и да означава това.

И понеже вече свикнахме да гледаме на политическия театър в Скопие като на една поредица от парадокси, приемани за нормалност, към всички останали ще можем да добавим още един.- да сравняваме върху една плоскост поведението на президента Иванов с тези на Заев. Иванов се готви да слезе от сцената след два мандата като държавен глава на Република Македония с крайно нисък рейтинг и изолация от съществените партньори в международното общуване. Обратното- Заев е търсен и ухажван събеседник, в Скопие му гостува кой ли не, а навън е приеман като скъп и важен гост къде ли не. Да не говорим за септември 2018 г., когато не минаваше ден край Вардар да не засвирят сирените на специалните полицейски автомобили, знак, че по улиците минава някой високопоставен гост от чужбина. В най-новата политическа история на Република Македония този септември ще бъде записан като период на най-интензивен и наситен международен трафик на гости от Европа и САЩ, които пристигаха в Скопие с една единствена задача- да убедят македонските гласоподаватели да излязат на референдума на 30 септември и да подкрепят идеята на правителството на Заев за конституционни промени, свързани с Договора с Гърция от Преспа и откриващи пътя на страната към членство в НАТО и в ЕС.

Е, щом Иванов и Заев са толкова различни, защо тогава трябва да ги сравняваме, при това сравнението да има своята легитимност? Ето защо- когато през април 2015 г. президентът Георге Иванов използва своето конституционно право и подписа указ за помилването на 56 политически, обществени и стопански дейци, между които беше и тогавашният премиер Никола Груевски, това послужи като сигнал за старта на масовите протести, наречени по-късно „Шарена революция”. Точно тогава с екип на БНТ бяхме в Битоля за снимки на документалния ни филм за Битолския надпис, но срочно бяхме пратени в Скопие да отразяваме протестите. Беше хубаво и интересно, макар че камерата на БНТ пострада от хвърлените домати и яйца срещу Триумфалната арка на централния площад в Скопие. Тогава се роди и лозунга на шарените революционери „Нема правда, нема мир”, с който те изразяваха крайното си недоволство и възмущение от използването на правосъдието като политически инструмент за амнистиране на извършилите различни престъпления високопоставени държавни чиновници и служители. Груевски тогава все още беше само разследван, до присъдата му от две години за злоупотреба със служебното положение и до последвалото му бягство в Унгария имаше още много време, но така или иначе самият акт на помилване от страна на президента Иванов беше достатъчна мотивация за хилядите да излязат на улиците и площадите – първо в Скопие, а после и в цялата страна, и да не престанат докато режимът на Груевски падна, самият той подаде оставка, а след парламентарните избори на 11 декември 2016 г. Зоран Заев оглави коалиционното си правителство. Е, в последно време много от героите на „шарената революция” изразяват своето разочарование от всичко, което се случи след нея, а изповедите на някои от тях са просто още едно доказателство за поредните излъгани надежди, че след като един режим си отиде, следващият ще промени нещата така, че „Македония няма да е същата”...

„Онзи” указ на Иванов ще го преследва до края на живота му след като срина политическата му кариера, въпреки че впоследствие той върна газта и отмени някои части от него. Просто извади имената на популярните личности, които предварително се беше опитал да застрахова и предпази от съдебно преследване. И без това за Иванов отдавна вече се говори в минало време... Но Зоран Заев е главният актьор на политическата сцена в Македония, жив и здрав е, не спира да се бори за евроатлантическото бъдеще на страната си и поради това да получава редовно потупвания по рамото си. Вероятно му е станало мораво синьо от тях... Онзи ден парламентът гласува предложения и вдъхновен от Заев проектозакон за амнистия за всички участници, или поне за тези, които я поискат, в кървавите събития в Събранието на 27 април 2017 г., четвъртък, от които и самият Заев пострада. Помните онези картини, които обиколиха света- Заев, заобиколен от негови привърженици, с превързана глава. И патетичният извод, изразен чрез мантрата, че след тази нощ „Македония никога повече няма да е същата”...

Приетият закон бе резултат от призива на Заев за помирение, отправен в един изключително важен и пълен с неизвестност момент между проведения на 30 септември референдум и предстоящото- тогава! гласуване с мнозинство от две трети на началото на процедурата за конституционни промени. Призивът си е призив, помирението не означава амнистия, единият термин е морален, другият е правен, казаха експерти, но това не попречи услужливото и влязло в компенсационен режим заради верността си някога към Груевски правосъдие да „помогне” на Заев в битката му за осигуряване на мнозинство от две трети от депутатите в парламента. Трима от пратениците, които бяха под домашен арест, бяха пуснати и разбира се, гласуваха в подкрепа на промените. Към тях се добави и гласа на една бивша министърка на културата, която също е заплашвана от затвор по две обвинения. Правосъдието и този път си свърши работата като инструмент на политиката, само че този път в подкрепа на човека, който дойде на власт в Скопие с обещанието да не прави така, както правеше неговият предшественик Груевски.

Законът за амнистията беше приет, участниците в събитията от 27 април 2017 г.,след които Македония нямаше да е същата, подадоха молби за помилване и машината на опрощаването започва да действа със страхотна бързина. Първите амнистирани бяха онези тримата депутати от първото гласуване. Към тях се прибавиха още двама участници в „кървавия четвъртък”, също пратеници в парламента, които излязоха на свобода. Станаха общо пет депутати- запомнете тази цифра. Предстоят и други помилвания на „героите” от 27 април. В същото време от следствения арест бяха освободени бизнесменът Орце Камчев, неосъщественият български почетен консул в Македония, и негови сътрудници, вкарани там заради огромни финансови незаконни далавери. Очаква се да бъде пуснат и бившият шеф на тайните служби и първи братовчед на Груевски- Сашо Миялков, който бе задържан веднага след бягството на Груевски към Унгария. Нали ви казах- машината на милосърдието трака без да спира...

И хич да не си мислите, че има някакво съвпадение с активния процес на помилване с признанието на самия Заев по една скопска телевизия, че в момента той има сигурни само 76 депутати за окончателното гласуване на конституционните промени на 15 януари в парламента, когато ще му трябват също най-малко 80 гласа. И недейте вярва на слуховете, че пускането на Камчев и на Миялков е свързано с намека, че контролираните от тях депутати няма да кажат „Да”, докато техните патрони търкат наровете в „Шутка”. И ако някой ви каже, че след закона за амнистията вътрешното напрежение в управляващите се е увеличило тъкмо заради недоволството от липсата на справедливост и на наказание на насилниците, не се хващайте. Нищо от всичко това не е истина.

И че Зоран Заев със своя макиавелизъм по нищо не прилича на Георге Иванов. Разликата е в правната опаковка на едно политическо решение. И в различното тълкуване на онази, библейската, че пътят към ада е постлан с добри намерения.