Беларуското правителство обмисля варианти за интегриране на ядрени бойни глави в ракетните артилерийски системи с дълъг обсег „Полонез“ на армията си, според един от най-високопоставените служители по сигурността в страната, държавният секретар на Беларуския съвет за сигурност Александър Волфович.
„Днес това е модерен комплекс. Обсегът на ракетите беше 200 километра, днес това са ракети (с обсег) от 300 километра. Това е високопрецизно оръжие. Разбира се, всяко оръжие изисква настройки и промени. Вече се поставят въпроси за оборудването на тези ракети с ядрени бойни глави“, заяви той.
Артилерийските системи с ядрени бойни глави бяха широко разпространени през първите години на Студената война, най-вече в Централна Европа и от американската армия в Южна Корея, въпреки че днес те са относително редки, с изключение на системата „Наср“ на пакистанската армия. Въвеждането на тактически ядрени оръжия с ниска мощност би могло да помогне за компенсиране на конвенционалните недостатъци на Беларус спрямо огромните и бързо разрастващи се сили на НАТО, разположени по границите й.
Беларус сключи споразумение за споделяне на ядрени оръжия с Русия през 2023 г., като балистичната ракета „Искандер-М“ служи като основно средство за доставка на потенциални ядрени удари от беларуските сили. Руските ядрени бойни глави, съхранявани на територията на Беларус, ще бъдат предоставени на беларуската армия за оборудване на тези ракети в случай на голяма война с НАТО, което отразява споразуменията за споделяне на ядрени оръжия, които САЩ поддържа с Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство.
Съобщава се, че Беларус разработва свои собствени балистични ракетни системи съвместно с Русия, които ще се базират на „Искандер“. До края на 2025 г. беларуската армия ще започне да разполага и балистични ракети със среден обсег „Орешник“, като през март бе потвърдено, че ракетите ще се произвеждат в Беларус. Оборудването на ракетните артилерийски системи „Полонез“ с ядрени бойни глави ще предостави трето ниво на ядрения арсенал на Беларус, допълвайки стратегическите възможности на „Орешник“ за далечен обсег и „Искандер-М“, който може да служи както като стратегическа система от по-нисък клас, така и като тактическа система от по-висок клас.
„Полонез“ е разработена съвместно с Китай, като се възползва от индустриалните предимства на двете страни, като беларуската индустрия е отговорна за производството на превозни средства и пускови установки за ракетите, а китайската индустрия произвежда боеприпасите. Това повдигна възможността китайското правителство да не одобри използването на системите за ядрени цели. Полонез-M се счита за най-мощната ракетна артилерийска система в Европа, като най-забележителната й характеристика е обхватът от 300 км, което я прави сходна с балистичната ракета Scud-B и два до три пъти по-мощна от повечето други съвременни ракетни артилерийски системи.
Беларус възприема нарастваща заплаха от страните членки на НАТО, като на 22 май Германия откри новата 45-та бронирана бригада, разположена във Вилнюс, Литва, само на 150 километра от беларуската столица Минск. Съседната Полша междувременно инвестира значително в разширяването на своите въоръжени сили, предимно чрез закупуване на оборудване за сухопътните сили от Южна Корея и изтребители F-35 и F-16V от Съединените щати, в момент, в който напрежението на границата между страната и Беларус продължава да нараства.