Труд
Автор:
Труд онлайн
Бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу призовава Атина и ЕС да признаят официално държавата Палестина, като твърди, че това е единственият реалистичен път към мира и стъпка, която би могла да даде сила на умерените сили от двете страни в конфликта, съобщава Tovima.
Георгиос Папандреу, бивш премиер на Гърция и настоящ член на парламента от социалистическата партия Пасок-КИНАЛ, призова Атина да признае незабавно държавата Палестина. В дълъг статия, публикувана на личната му страница, Папандреу твърди, че признаването не е символичен акт, а необходима стъпка към прекъсване на това, което той описва като разрушителен цикъл на отричане и насилие.
„Решението за две държави остава единственият реалистичен път към мир в региона“, пише той, подчертавайки, че Гърция, с историческите си връзки както с Израел, така и с Палестина, има както отговорността, така и капацитета да действа като мост.
Папандреу отхвърли опасенията, че признаването на Палестина ще навреди на Израел или ще възнагради Хамас. Вместо това той твърди, че това ще укрепи умерените гласове, ангажирани с съжителството. Признаването, според него, трябва да се разглежда като „начало, а не край“ – политическа основа за надеждни преговори.
Той припомни предишните усилия на правителството си да подкрепи мирните инициативи, включително сътрудничеството с израелските лидери и продължителното ангажиране с Палестинската автономия, като подчерта традицията на Гърция да поддържа балансирани отношения и с двете страни. От времето си като министър-председател до международната си роля в Социалистическия интернационал, Папандреу посочи миналите си преживявания, които го убедиха, че мирът е възможен.
Папандреу подчерта, че продължаващата война в Газа, съчетана с хуманитарната криза и тежкото положение на заложниците, налага незабавни действия. Той призова за неограничена хуманитарна помощ, медицински програми за деца и усилия за възстановяване в Газа.
„Освобождаването на заложниците и достъпът до хуманитарна помощ не са средство за преговори“, написа той. „Те са мостове, които свързват страданието с надеждата.“
Папандреу обърна внимание на масивните демонстрации, организирани от граждани в Тел Авив и в цял Израел, които изискват край на войната и връщане към преговорите. Тези движения, според него, показват, че мирът не е абстрактна надежда, а живо искане, споделяно от израелци, палестинци, араби, друзи и групи на гражданското общество.
Той настоя, че Гърция и Европа трябва да застанат зад тези гласове:
„С признаването на Палестина Гърция и Европа подкрепят онези смели израелци и палестинци, които се борят за мирно съжителство и демократични ценности.“
Папандреу заяви, че Гърция е в уникална позиция да действа като регионален посредник благодарение на своята история на ангажираност в дипломацията в Близкия изток. Той цитира минали гръцки инициативи – от посрещането на Ясер Арафат в Атина през 80-те години до парламентарната резолюция от 2015 г., призоваваща за признаване на Палестина – като доказателство, че страната може да играе конструктивна роля.
С поглед към бъдещето той призова Атина и Брюксел да преминат от символични жестове към ангажимент за всеобхватна стратегия. Според него тя трябва да включва координирано признаване на Палестина от страна на ЕС, хуманитарни гаранции, подкрепа за гражданското общество и младежките инициативи, както и използване на икономическото влияние на Европа върху Израел, за да се насърчи спазването на международното право.
Папандреу завърши, като определи признаването като морален императив и стратегическа възможност за Гърция и Европа.
