Труд
Автор:
Труд онлайн
Зелените технологии в света все още са в проект
Подкрепата от правителствата е нищожна
Светът рядко е виждал толкова амбициозна екологична идея, колкото тласъкът за намаляване на емисиите парникови газове до нула. Маргинална концепция преди шест години, идеята стана масова толкова бързо, че повече от 60 на сто от държавите вече имат някаква нулева нетна въглеродна цел, а пък инвеститорите, управляват в тази връзка близо 37 трлн. долара и най-малко 20 процента от 2000-те най-големи публично търгувани компании. Международната енергийна агенция (МАЕ) предупреждава в шокиращ доклад, че всички нови проекти за петрол, газ и въглища трябва да спрат, за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°С.
За много бизнеси обаче бързането за достигне на нулеви нетни емисии изглежда като задаваща се автомобилна катастрофа. Компаниите са изправени пред нарастващ натиск да бъдат както екологично, така и финансово устойчиви в момент, когато зелените технологии, от които се нуждаят, все още са в проект. Подкрепата от правителствата е нищожна, а малка група влиятелни, но слабо разбирани арбитри оценяват техния напредък.
Вижте какво казват мениджърите на американски и европейски компании, съгласно правилата на Chatham House, на бизнес срещи за климата през последните седмици.
"Нашите клиенти включват местни власти, всички от които обявиха извънредни климатични ситуации и искат да бъдат въглеродно неутрални до 2030 г.", каза мениджър от строителна група на една среща миналия месец. "Нашите директори казаха: "Добре, трябва да намалим емисиите си".
Но когато компанията започна да умува как да направи това, тя установи, че закупуването на по-чисто оборудване, работещо с водород, само за един от по-малките й заводи ще струва повече от 2 милиона долара.
Друг изпълнителен директор от промишления бизнес, който току-що бе поел ангажимент за нулеви нетни емисии, заяви, че компанията му разчита на технологичен пробив, за да замени своите пещи, работещи предимно с изкопаеми горива, с по-чисто оборудване в рамките на няколко години. Първата пещ вероятно ще струва "почти двойно" спрямо нормалната цена, каза той, като това може да се смята за късмет.
Схемите за доброволно компенсиране позволяват на бизнеса реално да плаща на някой друг за справяне с емисиите му чрез, например, засаждане на дървета, абсорбиращи въглерод, или изграждане на вятърни паркове за замяна на електроцентрали, работещи с въглища. Схемите съществуват от десетилетия, но проучванията показват, че твърде много от тях не са довели до допълнително намаляване на емисиите.
За съжаление интересът към компенсациите нараства успоредно с нулевите нетни цели.
Ред е на инициативата Science Based Targets, програма, създадена през 2015 г. от четири групи за устойчиво развитие, за да валидира и преразглежда корпоративните климатични цели. Тя се превръща във все по-важен ориентир за инвеститорите, които се опитват да оценят плановете на бизнеса за климата.
Работата на програмата е безспорно необходима. Твърде много корпоративни нулеви нетни цели са твърде неясни и отдалечени. Намирисва на зелена измама.
И все пак е поразително, че шепа неправителствени организации на практика определят правилата за най-голямата икономическа трансформация, позната на света. Също така може да е несправедливо, че компаниите са принудени да прекроят своите бизнес модели преди да са налице всички градивни елементи, необходими за тази трансформация. Но това е положението.
И така, какво трябва да направят компаниите? Първо, да спрат лобирането срещу по-строгите климатични мерки. Именно забавянията спомогнаха за проблема. Вместо това трябва да създадат отраслови съюзи, които да настояват за по-широки системни промени, било то държавна подкрепа за зелени иновации или политики, които да направят съществуващите чисти технологии по-евтини.
И накрая, съпротива срещу компенсациите и приемане на реалността на 21-ви век: императивът за намаляване на емисиите е наложителен и ще става все по-такъв през следващите десетилетия.
