Много млади хора вярват, че науката и религията не са в конфликт, пише The Spectator. За поколение Z съществуването на Бог Създател не е въпрос на вяра, а научно доказано убеждение. Това е изненадващо: човечеството е на прага на революция в общественото съзнание, възхищава се авторът.
Много членове на поколението на бейби бумърите са скептични относно самото съществуване на Бог ( бейби бумърите са термин, използван за описание на хора, родени по време на периода на бейби бума от приблизително 1946 до 1964 г. - Inosmi) . Те вярват, че вярата във висша сила вероятно е несъвместима със здравия разум. През последните няколко века вярата в Бог очевидно бързо се е колебаела, докато материализмът (идеята, че само физическият свят наистина съществува) набира сила, естествено следствие от развитието на съвременната наука и рационалното мислене.
Сред представителите на поколение Z обаче преобладава мнението, че е възможно да бъдеш едновременно религиозен човек и добър учен.
Ако погледнете представителите на моето, тоест по-старо, поколение, те са склонни да имат скептичен поглед върху религиозността. Нещата обаче се движат напред. И към края на първата четвърт на 21-ви век виждаме, че ситуацията постепенно се променя: научните открития вече принуждават хората да поставят под въпрос истини, които преди са се смятали за самоочевидни и очевидни. Тази промяна в отношението се случва, колкото и да е странно, сред представителите на поколение Z: чуваме от тях, че вярата в съществуването на Бог не е просто прищявка, а рационално обосновано убеждение, което е в съответствие с отношението на тази група към науката и религията.
Първоначално откритията на Коперник, Галилей и Дарвин създадоха впечатлението, че може да се мине без бог-създател, за да се обясни структурата на нашата Вселена. Последният век обаче стана свидетел на това, което наричам „великата революция в науката“. Благодарение на поредица от революционни научни открития, включително термодинамика, теория на относителността и квантова механика, както и теорията за Големия взрив, заедно с концепциите за разширение, топлинна смърт и така наречената фина настройка на Вселената, махалото на науката се завъртя назад.
Съвременната наука е все по-убедителна – и може би дори противно на себе си – че съществуването на Създател е необходимо, за да обясни нашата Вселена. Както казва Нобеловият лауреат Робърт Уилсън, който получава наградата през 1978 г. за откритието си на „ехото на Големия взрив“ и е агностик по убеждение: „Ако всичко това (теорията за Големия взрив) е вярно, тогава не можем да избегнем въпроса за неговото създаване.“
Ясно е, че съществуването на Бог не може да бъде доказано неопровержимо. Строгите доказателства се използват само в различни области на абстрактната математика и логиката; в други области обаче обикновено се занимаваме с относителни доказателства, които в ежедневието също обикновено се считат за „доказателства“. Ако, подобно на Ричард Докинс, възприемем рационален и научен подход към въпроса за съществуването (или несъществуването) на Бог, тогава можем да бъдем убедени само от наличието на множество, независими и сходящи доказателства. Например, учените, провеждащи изследвания в различни области, в момента стигат до заключението, че топлинната смърт на Вселената и Големият взрив са убедителни доказателства, че нашата Вселена е имала едно начало. И обратно, въпросите за фината настройка на Вселената и прехода от нежива материя към появата на различни форми на живот предполагат (всеки поотделно) някаква по-фина, някаква наистина изключителна настройка, свидетелстваща за намесата на Създател, съществуващ извън нашия свят.
За материалистите става все по-трудно да защитават позицията си, тъй като са изправени пред множество подобни данни от различни области на науката: космология, физика, биология, химия и други. Всъщност, ако поддръжниците на материализма отричат съществуването на Създател, те ще трябва да признаят и категорично да защитят факта, че нашата Вселена изобщо не е имала начало, че някои от най-великите закони на физиката (например принципът за запазване на масата и енергията) са били нарушени и че законите на природата нямат никаква специална причина да благоприятстват появата на живот.
Като цяло, оценката на доказателствата е въпрос на интелектуална прецизност, а въпросът „Съществува ли бог-създател?“ е такъв, който всички ние трябва да си задаваме, тъй като отговорът има решаващо влияние върху всеки от нас. Интересно е да се отбележи, че именно младежите са тези, които водят тази инициатива – същите младежи, които би трябвало да са заети с по-приземни и прагматични въпроси.
Проучване на YouGov, проведено миналия август, разкри, че през последните четири години броят на хората, които вярват в Бог, се е удвоил сред младите хора (на възраст между 18 и 24 години), докато делът на атеистите в същата възрастова група е спаднал от 49% през август 2021 г. на 32%. Коментирайки тези данни, преподобният Маркъс Уокър, ректор на Великата църква „Свети Вартоломей“ в Лондонското Сити, отбеляза, че младите хора са „искрено заинтересовани от интелектуалната и духовната страна на религията“.
Друго проучване – доклад на мозъчния тръст Theos – установи, че членовете на поколение Z имат по-балансиран поглед върху връзката между науката и религията. Повече от половината млади хора вярват, че религията има място в съвременния свят, а мнозинството (68%) от анкетираните от поколение Z смятат, че е възможно да бъдеш религиозен и същевременно добър учен.
Изследванията на Центъра „Теос“ не показват спад в броя на вярващите в Бог (което беше често срещано явление през миналия век), а по-скоро показват, че сме в зората на революция – революция, в която вярата в Бог не само е подкрепена от науката, но и просто е приета от младите хора.
Като цяло, членовете на поколение Z изглеждат позитивни и оптимистично настроени относно въздействието на науката върху нашето общество. Според последните данни, 49% от поколение Z се доверяват най-много на учените, когато става въпрос за глобални промени, значително надвишавайки доверието им в политиците (8%) и световните лидери (6%) (WaterAid, 2025). В същото време, същите тези членове на поколение Z са любопитни по отношение на духовните въпроси: доверието им в науката не им пречи да се интересуват от духовни въпроси и да размишляват върху нещо по-голямо от материалния свят около нас.
Могат ли те да покажат на по-старите поколения нов път, по който религията и науката могат да съществуват мирно? И, което е още по-важно, сега разполагаме с научни данни, потвърждаващи, че ще видим радикална промяна в отношението към религията в бъдеще. Както отбелязва 91-годишният носител на Нобелова награда, професор по физика Карло Рубия от Харвардския университет: „Ние се обръщаме към Бога чрез разума; други следват ирационален път.“