Борислав Чакринов, директор на театър „Адриана Будевска“ в Бургас, пред „Труд“: Не ми харесва театърът, който политиците играят, звучат фалшиво

В Бургас театърът е част от местния шовинизъм

„С вяра и надежда се отправяме към новия театрален сезон“, казва директорът на Бургаския театър Борислав Чакринов. Вече 22 години той е на кормилото на „Адриана Будевска“. Срещаме се с него в кабинета му, изцяло обновен и уютен. Негова гордост е и наскоро приключилият ремонт на административната част на сградата. Актьорите дори имат своя фитнес зала и приятно кафене, в което започват деня си. Какви постановки предстоят, кога е време за театър и какво очаква публиката от представленията - на тези и други въпроси отговаря Борислав Чакринов.

- Г- н Чакринов, казват, че есента е време за театър, така ли е?

- Винаги е време за театър. Есента е любимият ми сезон в Бургас поначало. Свързвам го и с многото премиери, които правим, защото лятото пък е удобното време за репетиции. Сега започват постановките. На 25 септември в Камерна зала ще се играе постановка с режисьор Ники Ламбрев - „Последният янки“, по Артър Милър. Чайка Петрушева е сценограф. На 30 септември е моята пиеса „Умопомрачение“ по Сам Бобрик с участието на Асен Блатечки и Койна Русева в главните роли. Веднага след това продължаваме работа със „Свекърва“ на Страшимиров, в нея играе Бойко Богданов и премиерата трябва да бъде на 22 октомври. Междувременно, през октомври, ще излязат два фестивала - „Ерата на Водолея“, и за пръв път тази година сме поканили джаз фестивала „Жълтите павета“, надявам се това да стане хубава традиция. От години мечтая да има джаз в Бургас. Предстоят две вечери с много интересна програма в театъра - на 13 и 14 октомври. Регулярните ни турнета из цялата страна започват активно. Веднага след това в края на октомври пък Богдан Петканин започва да репетира „Милионерът“ на Йовков, с участието на Тончо Токмакчиев и Албена Михова в главните роли. Премиерата трябва да е в началото на януари.

- Доведохте Тони Димитрова в театъра в ролята на Едит Пиаф, направихте представления и на остров „Света Анастасия“. Това лято имахте ли участия там?

- Тони Димитрова след ролята на Едит Пиаф играе Джуди Гарлънд в „Да минеш под дъгата“ с Веселин Плачков и Асен Лозанов. Тази пиеса я играем с голям успех, бяхме в Петербург на турне. Що се отнася до представленията на острова - това лято не сме имали. Миналата година се опитах да направя регулярна програма, но се оказа, че е сложно. Първо, заради това, че театърът почти не можа да излезе в отпуск, и, второ - метеорологичните условия се оказаха неблагоприятни - от 12 представления успяхме да изиграем само шест. Когато има вятър, през август особено, се оказва много трудно за акостиране там, а и нямаше подходящо заглавие, което да можем да играем. Догодина обаче навярно отново ще го направим. Това е идея, която ми харесва. Например, българи, които живеят в чужбина, и се връщат само през летните месеци, имаха възможност да гледат театъра и атмосферата, която се създава на тази сцена на острова, а тя е неповторима. Така че, не се отказвам от това. Не на последно място това лято имаше много ангажименти и с един голям ремонт в театъра, който трябваше да се довърши на всяка цена.

- Колко време правихте ремонт?

- Няколко години подред все правим по нещо. По време на генералния ремонт нямахме средства за административната част. Така че в годината на базата на собствените ни приходи, се опитвам да отделям по 200-250 хиляди лева, за да обновявам сградата. Направихме доста неща. В една стара сграда, знаете, трябваше да сменим цялата водопроводна и електрическа инсталация, тръбите на парното, цялата вътрешна дограма, аванс сцената е чисто нова... Беше огромно усилие. И слава Богу, надявам се другата година да завърша другата част от сцената, да се смени цялото дюшеме. Но, честно казано, съм щастлив като ходя из театъра и да виждам, че е чисто и приветливо. Защото първите години дейностите бяха насочени само там, където идва публиката. А много ми се искаше и където работим ние, също да е уютно. Направихме чисто нова фитнес зала за актьорите, което е моя голяма гордост, не знам другаде да има. Успяхме да си го позволим, има голям интерес от страна на артистите. Самите те помагаха - ходиха, монтираха уреди...

- В Бургас непрекъснато идват актьори от столицата и публиката много им се радва, но как успявате да ги убедите да играят тук - заради морето и романтиката ли предпочитат сцената на „Адриана Будевска“?

- Всички актьори, които са работили в Бургас през годините, а те са много, искат отново да работят тук. Това е също един от поводите ми за гордост. Не е заради морето, бих казал, че е заради театъра. Ето сега 20 дни репетирахме с Койна Русева и с Асен Блатечки, не зная дори дали са отишли до плажа. Не е въпрос на море, а на ситуация и на атмосфера в театъра, но това поначало беше идея, когато дойдох - да не е прекалено голяма основната трупа. Да има едно ядро от 15 човека и непрекъснато да се обновява, смятам че така е по-интересно за публиката, по-разнообразно. Това е въпрос и на творческа провокация за щатните колеги. Може би бях един от първите хора, който въведе това - започнах активно да работя тук и с Йоско Сърчаджиев, и с Велко Кънев през годините. Велко Кънев направи доста пиеси тук, сега Тончо Токмакчиев, Асен Блатечки идват редовно. Повече от 16- 17 години е така. Смятам, че е хубаво и всяка нова среща създава творчески импулс.

- Коя постановка от новия сезон ви е най-специална?

- Не мога да кажа. Ние поддържаме доста голям репертоар за провинциален театър. Имаме спектакли, които се играят повече от 15 години. Имаме 27-28 заглавия, които пътуват навсякъде. Някои от тях вече са базирани в София като декори, от София пък тръгват в западната част на страната, на турнета. Играем на сцените на „Сълза и смях“ и „Театро“, на Военния театър доста често, навсякъде. Всичките ни спектакли се радват на сериозен успех. Продължава тази тенденция да разделям репертоара на Голяма и Камерна зала, като се опитвам в Камерна зала репертоарът да е по сериозен, т. е. там да се правят само сериозни драматургични текстове. През годините там се създаде отделен вид публика която предпочита този сорт спектакли.

- Какво очаква публиката от спектаклите?

- Кръгът на публиката през последните години се е разширил. Радвам се и слава Богу, че много млади хора ходят на театър. Какво очакват? Най-различни неща. Естествено, че да се забавляват и да се отпуснат след напрегнатия делник. Но има много хора, които ценят сериозната драматургия, опита да съпреживеят драматични истории. Има публика за всичките ни спектакли, много публика. Ето сега за новата ми премиера, която е на 30 септември, продаваме билети за ноемврийски представления. Програмите ни са готови за месеци напред, защото при работа с толкова много външни актьори няма как да е иначе. Хората се интересуват, купуват си билети седмици напред... Театърът продължава да е част от местния шовинизъм на бургазлията.

- Колко време сте директор на Бургаския театър и как се озовах­те край морето?

- Вече 22 години съм директор на театъра. Най-хубавото нещо, което съм направил в живота си е, че избрах Бургас. Навремето имаше възможност да избирам между Пловдив, Варна и Бургас. Не съжалявам за избора си. Макар, че когато дойдох, не смятах, че ще е за цял живот. Дълго време, пътувайки с влака, се питах дали отивам или се връщам. Сега знам, че като слизам на гарата в Бургас, се връщам. Вече така стана, че в Бургас съм живял повече, отколкото в София и в родния ми Плевен. Предполагам, че няма да се местя от тук. Живея точно до морето. Трябва само да пресека улицата и съм там.

- Често ли сте на брега?

- Честно казано, през лятото - не. Не обичам морето, когато е консумативно и не ходя на плаж като стар бургазлия. Може би повече от 15 години вече. Сега, разбира се, когато внучката ми дойде през лятото на гости, я заведох, но стоях отстрани, докато другите хора плажуваха. Обичам морето през зимата, когато е стихия и когато, разхождайки се, осъзнаваш колко си малък и колко смешни изглеждат проблемите на фона на тази стихия. Обичам също и есенното море, и пустите плажове. А не когато всички са там. Много рано понякога отивам да поплувам. Обичам да съм насаме с морето, а не да го споделям с много хора.

- Има ли, според вас, театър в политиката?

- Не се занимавам с политика. Има, разбира се, лош театър, за съжаление. По някакъв начин така гледам и на религията, не ми харесва театърът, който нашата църква прави. Не ми харесва и театърът, който политиците играят. Като професионалист. Представям си, че така се чувства музикант пред пиано, което не е акордирано. Звучат ми неестествено и фалшиво, бих ги поправял непрекъснато, като говорят. Станиславски нали все повтарял „Не верю, не верю...“, и аз горе-долу така.

- Вярващ човек ли сте?

- В чисто религиозен смисъл, би било пресилено да кажа. Разбира се, че вярвам в много неща. Вярвам в човешкия дух и в силата на човека.

Нашият гост

Борислав Чакринов е роден на 25 януари 1961 г. в Плевен. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Театрална режисура” през 1985 г. След дипломирането си започва работа в Драматичен театър “Стефан Киров” - Сливен, като режисьор, а за периода 1987 - 1988 г. е и негов директор. След това работи в Театър “София” (1988-1990 г.). От 1990 г. до 1993 г. е директор на МГТ “Зад канала”. От 1998 г. до днес работи в Драматичен театър “Адриана Будевска” - Бургас отначало като режисьор, а впоследствие поема и неговото ръководство. На сцената на Драматичен театър “Адриана Будевска” създава едни от най-запомнящите се спектакли - “Кралят умира” от Йонеско, “Смъртта на търговският пътник” от Артър Милър с участието на Йосиф Сърчаджиев, “Бащата” от Стриндберг, “Двамата веронци” и “Както ви харесва” на Шекспир, “Чичовци” по Иван Вазов, “Големанов” от Ст. Л. Костов, “Когато гръм удари” от П. К. Яворов и много други. След броени дни предстои да видим премиерата на “Умопомрачение” по Сам Бобрик, под негова режисура, с Асен Блатечки и Койна Русева в главните роли.