Българинът - дълбоко закодиран

Потвърждаването на самоличността на пациента струва 10 млн. лв. за първата година

НЗОК би спестила до 40 млн. лв.

С пореден код е на път да се сдобие българинът, ако бъде прието предложението на лекарския съюз за предварителна верификация на пациента, преди извършване на медицинска услуга. Това ще става по аналогия с утвърдените механизми в банковата сфера при онлайн плащанията, пишат от лекарския съюз. Т. е. с двуфакторно потвърждение чрез еднократен код - на телефона се получава код, който трябва да бъде потвърден чрез въвеждането му. Предварителната верификация да има характер на електронно потвърждение в реално време, предлагат от БЛС. Така пациентът щял да удостоверява, че именно той получава конкретната услуга от с конкретен изпълнител, в конкретен момент

С експерти се опитахме да изброим колко кода има българинът, но задачата се оказа непосилна. Първо, всеки българин има единен граждански номер (ЕГН), за да влезем в онлайн услугите на НАП и НОИ ни искат код, който получаваме от съответните ведомства. Ако се упражнява свободна професия или търговска дейност е необходима регистрация по БУЛСАТ. Отделно за профил за пазаруване в големите вериги се изисква регистрация и парола, която е код.

Кодът за предварителна идентификация на пациента ще се предоставя на изпълнителя на медицинската услуга, който ще го въвежда в медицинския си софтуер, след което ще извършва медицинската услуга, а впоследствие ще я отчита по предвидения за това ред. При липса на код или при сгрешен код, медицинската услуга не се изпълнява, респективно не се заплаща на изпълнителя от НЗОК. За да не се превърне верификацията в бариера пред пациенти в уязвимо положение, за спешни състояния и животозастрашаващи ситуации услугата следва да се оказва незабавно, а верификацията да се извършва впоследствие и в кратък срок.

От лекарския съюз твърдят, че необходимостта от предварителна верификация произтича от нуждата да се намали сивата зона в отчетността и да се постигне максимална прозрачност в дейността на изпълнителите на медицинска помощ. “При сегашния модел ключовият контрол нерядко се извършват постфактум проверки и медицински одит, което води до забавени санкции, спорове и натоварване на лечебните заведения и лекарите с административни процедури, без да се гарантира навременно възстановяване на справедливостта и средствата”, твърдят от съсловната организация. Казват и че предварителното потвърждение от пациента измества контрола в момента на възникване на услугата. “Така се изгражда пряка, недвусмислена връзка между самоличността на пациента и конкретния акт на оказване на медицинска помощ, с цифрово доказателство и надеждна времева маркировка”, аргументират се от БЛС.

Съсловната организация е пресметнала, че за първата година ще е нужна инвестиция от поне 10 млн. лева, а за всяка следваща ще отиват около 3 млн. лева. Затегнатият по този начин контрол би спестил на НЗОК между 16 млн. лева и 40 млн. лева годишно. От БЛС уточняват, че ако половината от пациентите започнат да се верифицират през мобилно приложение, разходите биха намалели до 700 000 лева на година.