Българите умираме най-много в Европа

Бедност, вредни навици и труден достъп до здравни услуги ни убиват 

Върху 37% от смъртността може да се повлияе с политики, останалите 63% се дължат на остарялата възрастова структура

Имаме свръхсмъртност в три групи от населението

От 2000 г. насам българите продължаваме да водим класацията на смъртността в Европа. През 2023 и 2024 г. общият коефициент на смъртност в България е 15.7‰, към 10.8‰ в Европа за 2023 г., сочат данните от последната статистика на Института за изследване на населението и човека към БАН. Между 1960 г. и 2023 г. очакваната продължителност на живота у нас е нараствала с приблизително 1 година на всеки 10 години между 1960 г. и 2023 г. и достига 75.8 години. Това означава, че очакваната продължителност на живота се е върнала и дори слабо превишава достигнатите равнища преди пандемията. Въпреки това животът се е удължавал по-бавно в сравнение с другите страни в Европа, където очакваната продължителност на живота е 81,4 години през 2023 г.

Пред “Труд news” доц. Стоянка Черкезова, която е част от екипа на проучването, посочи като една от причините, че населението ни застарява.

Доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека към БАН

“След 2005 г. стареенето на населението става основната причина за това да имаме толкова висок общ коефициент на смъртност. През 2023 г. 63% от увеличаването на смъртността спрямо базовата 1960 г. е причинена от остарялата структура на населението. В същото време, когато говорим за увеличаване на очакваната продължителност на живота, тя расте. Увеличава се с една година на всеки 10 години от 1960 г. насам. Обаче, тъй като това се случва по-бавно от други страни, то не може да компенсира въздействието на остарялата структура”, каза доц. Черкезова. На база на тези данни тя обобщи, че остават 37% от тази смъртност, върху която може да се въздейства и да се търси решение за нейното намаляване и с политики.

“За всяка възраст и средно за ЕС ясно се открои - в почти всички възрасти имаме повишаване на възрастовата смъртност сравнено със средната за Европа, но по-ясно у нас се откроява свръхсмъртност в три групи от населението. Това са деца от 0 до 5-годишна възраст, тийнейджъри от 10-18 години и преждевременната смъртност при 42-57 години, особено при мъжете. Там със сигурност има място за въздействие към намаляване на смъртността”, каза доцентът. Като други причини тя открои и начина на живот на хората, както и достъпът до здравни услуги в България и управлението на здравеопазването.

“По отношение на здравното поведение едва ли е изненада за някой, че в България е силно разпространена културата на пушене - 29% са ежедневните пушачи. Това е с 1,5 пъти повече от средно наблюдаваното в ЕС. Много е притеснително, че 19,6% от подрастващите между 15 и 19 години пушат. Аналогично на тютюнопушенето е по-високата ежедневна консумация на алкохол спрямо средното за ЕС. У нас се запазва и високият дял на хората с наднормено тегло. По последни данни те са около 53%.

Цели 62,8% от мъжете и 45% от жените са с наднормено тегло. С нарастване на възрастта се увеличават и случаите на хора с наднормено тегло”, заяви още доц. Черкезова. Тя отчете и положителни промени в здравната култура в ежедневието на българите: “Започнали сме по-често да спортуваме, особено по-младото поколение, въпреки че по последни данни от 2019 г. само 25% от българите спортуват, срещу 62% в ЕС. Българите също така са увеличили консумацията на плодове и зеленчуци от 53% на 59%, но все пак 41% не консумират ежедневно плодове и зеленчуци”, посочи още доц. Черкезова. Тя отбеляза и бедността като фактор за повишаване коефициента на смъртност, тъй като изследването откроява отчетливи регионални различия между областите в страната, като през 2024 г. областта с най-нисък общ коефициент на смъртност е София - град (11.3‰), а с най-висок е Видин (24.3‰).

“По-бедните хора имат по-нездравословно поведение, което може да е повлияно от трудността да водиш здравословен живот. Има разлика в равнищата на смъртност по области в България. 20% от нея може да бъде обяснена именно с разликата в доходите между областите.

Следващата причина е достъпът до здравни услуги. В България имаме много висок дял на здравнонеосигурените. Общо около 29% от разходите в здравеопазването се плащат от джоба на хората. В сравнение с 2018 г., когато този дял беше 45%, има подобрение. Но можем да говорим за неравенства в здравеопазването, породени от доходни неравенства. Затова в селата смъртността категорично е по-висока - 21‰ срещу 13,7‰ в градовете”, уточни доц. Черкезова. Тя подчерта и като фактор по-остарялото население на село, но и ограничения достъп до здравеопазване там.

В изследването се посочват данни за значителен принос за удължаване на живота и намаляването на детската смъртност в България, която през 2024г. е най-ниска, откакто се измерва този показател (4.5 ‰). Въпреки това е 1.5 пъти по-висока в сравнение със средното за Европа.

„През 60-70 години на миналия век България е била от страните в Европа с един от най-ниските коефициенти с най-ниска смъртност. В края на 70-80-те години той става относително висок, като от 2000 насам досега е най-висок в Европа”, обобщи доцентът от БАН.

Тя посочи, че през 2017-2018 г. по поръчка на Министерския съвет е направен огромен проект - „Мерки за преодоляване на демографската криза”. Той е ръководен от Института за изследване на население и човека към БАН. Посочените данни включват във фокуса си преглед на демографските процеси 7 години след проекта.