Ваня Щерева: Вярвам, че трудното детство ме е изградило като човек

Около баща ми се ходеше на пръсти, за да не избухне

Аз съм „сървайвър“ и като са ме тъпкали, не съм се давала

Чакам точния човек и знам, че ще се появи

В любовта човек никога не си научава уроците

Ваня Щерева е една от най-цветните, оригинални и нестандартни дами в родния шоубизнес. Тя не може поставена в рамка – актриса, певица, писател, сценарист, текстописец, дизайнер… Биографията на артистичната дама е също така пъстра и необичайна. В началото тя е привлечена от леката атлетика и учи в спортното училище в родния си град Варна, като се състезава в скока на височина и мечтае да е като Стефка Костадинова и Людмила Андонова. По-късно се насочва към актьорското майсторство и завършва НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. Междувременно стартира и музикалната си кариера с успешни хитове, като „Портокалово момиче“ и „Само твоето име“. Тя пише текстове за песни не само за себе си, но и за свои колеги, като Вили Кавалджиев, Ирина Флорин, Стенли, Ирра, както и за групите „Атлас“ и „Антибиотика“. През 2005 г. излиза  дебютният ѝ роман - „Образцов дом“, който се нарежда сред най-четените за годината, каквато е съдбата и на следващите нейни книги.  Ваня е писала сценарии за някои от най-успешните родни сериали, като „Стъклен дом“ и „Под прикритие“. Тя е била и част от сценарния екип на „Ергенът“ и „Биг брадър“. Дъщеря й Мила Роберт вече излезе от сянката й и уверено покорява музикалните класации.

- Ваня, новата ти песен „Пак ще се влюбиш“ се превърна в най-харесвания ти музикален проект в последните години. На какво отдаваш тези позитивни реакции от страна на хората?
- Още като я пишех, усещах, че тя ще е важна не само за мен. Предната ми песен „Благодаря“, беше една изповед към Бог и вярвах, че ще стигне до повече хора, но в „Пак ще се влюбиш“ явно съм нацелила по-правилните думи и виждам, че тя успява да вълнува. Пея в женски род, но и мъжете се припознават в темата. В текста говоря за това, че е важно да избираме себе си, да намираме силата да си тръгнем от отношения, в които не се чувстваме щастливи. Тази песен стана като на магия, понякога нещата се случват с едно щракване на пръстите. Аранжимента направи Каmen, а LPadr3 довърши песента, като запис и смесване. Радвам се, че хората се припознаха в тази песен и клип, в много от коментарите казват, че им е помогнала.

Кадър от новия ѝ клип „Пак ще се влюбиш“

- А каква е идеята на жените с униформи във въздействащото видео на „Пак ще се влюбиш“ – има ли препратка с войните в реалния свят?
- Не, няма препратка! Пуснах песента на Стайко Мурджев - той е театрален режисьор, но вече е режисирал мой клип, на песента „Рестарт“. Питах го какви картини вижда, като слуша, а той: „Жени-войнички, които пазят сърце сред едно голямо поле!“. Той предложи сърцето да е анатомично, аз също така си го представих, и както нямах намерение да снимам клип, така се втурнахме в организация. Трябваше сърцето да е в една витрина, като в музей, но по време на снимките имаше силен вятър, отнесе витрината и тя се счупи, така че във видеото остана само един кадър с нея. Стайко измисли цялата визия на клипа, но в началото се дърпах, защото ми се видя много трудоемко, обаче разказах идеята му на две-три приятелки и те казаха, че е страхотна. Благодарна съм им, че ме навиха.

- Какво те провокира да създадеш тази песен и към кого е адресиран призива в текста й: „Бягай, мила“? Случвало ли се е да го казваш на теб самата?
- Реално цялата песен е към мене си. Провокира ме това, че не бях щастлива в едни отношения, които тепърва започваха. Трябваше да ги прекратя аз, за да мога да запазя себе си цяла, да не страдам и да се влача. Този път поставих разума на преден план и той каза: „Не става, не е това! Тръгвай си, не си достатъчно оценена. Няма страшно, пак ще се влюбиш, ще си го изплачеш това, ще го изтърпиш. Виж се в огледалото - ами супер си. Ще си поседиш на гарата и ще дойде друг влак!“ Тази песен ме спаси. Понякога страдаш, страдаш, но пък идва хубава песен, ако не страдаш - няма песен.

- Наскоро разкри, че си израснала сред домашно насилие и баща ти е посягал с нож на твоята майка. Колко пъти се е случвало той да агресира така?
- Това няма как да се преброи, защото такова е било цялото ми детство – не знаеш кога ще избухне! Ходеше се на пръсти около него и винаги внимаваш какво ще каже, какво ще направи, в какво настроение е – години, години… Молила съм се майка ми да се разведе, но тя: „Не! Какво ще кажат хората?“

- А освен на физически, с майка ти ставахте ли обект и на психически тормоз?
- Предимно, то емоционалният тормоз е наравно с физическия. Постоянно имаше някакви забрани и каквото кажеше той – това трябваше да стане! Например, ние сме почнали да боядисваме вратите в зелено, а той само помирисва боята и веднага на контра. По това време беше сляп - години изкара така, но въпреки че не виждаше вратите, беше категоричен: „Не! Всичко да се върне обратно, каквото беше!“ С този мой афинитет към интериора, у дома никога не е било, каквото ми харесва. Като се изнесох и започнах да живея по квартири, всичките ги преобразявах. Мама ми казваше: „Цял живот само ремонтираш чуждите къщи". Но за мен не са били чужди - дори за няколко месеца да живея някъде, искам да е сред красота и уют.

- Много хора, подложени на тежък тормоз се питат - защо това се случва на мен, а ти?
- Сигурно като малка съм се питала защо, но отдавна вече не. Това, което си спомням е, че през цялото време мечтаех да има национален телефон, на който да се обадя и да потърся помощ. Аз съм много „сървайвър“ по природа и през всички тези години съм се опитвала да съм силна. Не би трябвало целият ни живот да минава със себеоправдания заради детските ни травми, а да намерим начин да ги надживеем. Вярвам, че съм станала свестен човек и това ме е изградило и ми е дало пример как не искам и как не трябва да се отнася човек с другите.

- Как ти се отрази трудното детство и имаше ли проблем със самоувереността?
- Никога не съм имала проблем със самоувереността – това може би е характер, природа, дори когато са ме тъпкали в училище, не съм се давала. Винаги ме слагаха в задните редици, но аз си казвах: „Ще видите вие, като порасна!“ Не ми даваха възможност за изява. Например, учителката дава стихотворението на момче, което мънка, а аз знаех​, че мога по-хубаво да го кажа и плачех, че нямам тази възможност. Подценяваха ме, но не съм се предавала и вътрешно знаех, че имам в себе си пламъка, който ще ме заведе някъде. Избягвах да споделям тази своя увереност с хората наоколо, защото като съм го правила, са ми се подигравали и са казвали: „Ти ли, бе?!“ Не само при мен е било така. В своя моноспектакъл Виктор Калев разказва, че от малък е искал да бъде артист, но не го е казвал, за да не погледнат на него с насмешка в малкия град, където София изглежда нещо непостижимо.

- Ти си била в т.нар. „звезден клас“ на незабравимия Стефан Данаилов. С кои от състудентите ти се сближихте още в началото?
- Не мога да ги разделя, защото Стефан направи от нас семейство. До ден-днешен имаме общ чат на класа и се виждаме всички заедно поне веднъж годишно. Дори да не общуваме с някои от тях в реалния живот, знам, че ако имам нужда всеки от тях ще дотърчи. Благодарна съм, че срещнах тези хора в живота си. Иначе, от първия момент си станахме близки със Стефания Колева и така си остана до днес, с Иван Бърнев също много се имаме.

„Звездният клас“ на Стефан Данаилов. Ваня е на втория ред между Карла Рахал (най-вляво) и Башар Рахал.

- Стефан Данаилов съветваше ли ви често за живота, или за любовта?
- О, той до последно се вълнуваше от нашите любовни истории - години след като сме завършили. Знаеше гаджетата ни и се интересуваше каква ни е връзката. След като приключих една дълга връзка, той ми се обади и започна да хейти бившия ми, защото за него ние сме най-важни. Беше много сладък, а аз му казах: „Не говори така бе Мастер, всичко е наред!“ и така се сближихме накрая. Почнахме да се чуваме често и да си клюкаме. Искаше да знае, че сме добре и че ни се случват неща в живота, а най-много се вълнуваше от това как се справяме с личната реализация.

С любимия преподавател Стефан Данаилов

- В момента търсиш ли точния човек за теб?
- Чакам го – знам, че ще се появи и е някъде там, но нищо не правя по въпроса. Работя върху задачите си и съм ок със себе си - не ми е скучно, като има нещо да се случва, то се случва. Трескавото търсене на любовта е губене на ценна енергия, която сега вкарвам в различни задачи и изработването на бижутата си.

- Кои са най-важните уроци, които си научила за любовта?
- В любовта май човек никога не си научава уроците. Урокът е след всяко едно разминаване. Гледам навътре в себе си и анализирам къде сбърках, и всеки път грешката е една и съща – прекалено отдаване и грижа, до степен, че започват да ме приемат като даденост. Всеки път си викам, че ще бъда кучка - не успях в този живот! Знам как да бъда кучка, мога да го изиграя, за какво учих толкова време за актриса... Но за мен човешките взаимоотношения са съкровени и съм прекалено искрена в тях. Ако тръгна да играя, аз лъжа и това означава, че провалям доверието, а то е в основата на всичко. Склонна съм да се доверявам, дори с риск да падна от високо. Хвърлям се като камикадзе, вместо да се пазя.

- На теб, или на твоята дъщеря Мила Роберт, се отрази по-тежко тази вълна от негативни коментари и хейт, след скандала, в който тя беше замесена, покрай изявата й на „София Прайд“?
- Мисля, че и на двете ни се отрази тежко, но със сигурност на нея повече. Тя направи грешка и се е извини. Не се прие извинението, нападките станаха лавина. След това тя се затвори и дълго време не можа да се изправи. Спря да пуска музика, но слава Богу вече нещата се възвръщат. Може би целият този случай казва едно – недей да мислиш само според собствените си възгледи, опитай се да влезеш в обувките на другите - как би се прочело даденото нещо от тях. Тази нейна широка скроеност не може да се разбере от много хора и затова трябва да бъде по-внимателна, а не толкова спонтанна.

Ваня се учи от дъщеря си Мила Роберт на съвремие.

- Ти самата как реагираш на хейта?
- Не могат да ме съборят хейт коментари. От известно време съм активна в тик-ток, всеки ден пускам клипове. Последователите ми там имат чувство за хумор и се забавляват от смешките ми. Споделяме с тях общ светоглед. Отговарям на хейта по смешен начин, това стават любими видеа на хората. Един приятел ми вика: „Чакам с нетърпение да отговориш на хейт-коментар!“, викам му, напиши ми ти, те хейтърите се уплашиха и избягаха, нямам материал за контент. И наистина, чакам качествен хейт, за да направя от него смешка, но не идва и не идва.

- Казват, че децата са най-големите учители – на какво се учиш от Мила?
- На съвремие! Много нови музики съм научила от нея - аз не съм от хората, които живеят в миналото, слушам само сегашната музика. Предишната ми е мила, но не е в плейлиста ми. Миналото какво е – „Жалба за младост“, както пее Тодор Колев. Аз такава „жалба“ нямам. Душата няма възраст, а животът ни е даден да го преминем по начин, по който да се чувстваме добре, да сме щастливи. Мила много ми помага и за моята музика, понякога не й допадат някои фрази, спорим, но в крайна сметка казва, че важното е аз да съм ок. Не че и аз не се си казвам мнението за нейните песни. С нея сме в различна стилистика и е нормално да не харесва някакви мои неща, но за първи път нямаше забележки, когато видя клипа на „Пак ще се влюбиш“. Много се зарадвах тогава. Нейното мнение ми е най-важно.

- Какво ти предстои в професионално отношение – книга, филм, спектакъл…?
- Книга не. За кратък период в годините имам издадени 12 книги и в момента ме влече кратката форма. Сега имам идея за спектакъл с моята музика и текстове, защото виждам как те влияят на хората и им помагат да осъзнаят някои неща.

- Какво е мнението ти по темата за наркотиците, които в момента са голям бич, особено сред младите хора?
- Никога не съм посягала, не ме е теглило. Не мога да разбера защо ти е да вземеш вещество, за да станеш по-весел, или по съзерцателен, или каквото там ти става. Много са писали за мен, че съм наркоманка - не знам откъде е дошло това, защото няма очевидец. Може би заради външния ми вид - то при мен не бяха голи глави, не бяха екстравагантни дрехи и някои са си казали: „Мани я тая наркоманка!“ И за Мила говорят така, а тя също не е. Аз и като пия не се напивам крайно, защото имам мярка. Навремето, един от големите уроци, които научих от Боньо Лунгов, който ме прие в НАТФИЗ за куклена актриса, беше: „Две най-важни неща държа да възпитам във вас - чувство за вкус и чувство за мярка!“ Чувството за мярка е изключително важно. Например, ако си център на компанията и говориш смешки, трябва да знаеш кога да обереш, кога прекаляваш. Или когато се караш с някого, пак трябва да знаеш кога да кажеш стоп...

- В какво вярваш?
- Вярвам в Бог, в себе си, в детето си, в доброто и в приятелите си. Вярвам, че спасението винаги идва, даже в най-тежките моменти, дори под формата на песен, както се получи и с „Пак ще се влюбиш“, която сякаш ми се спусна отнякъде. Най-силно го усетих, когато пишех песента „Благодаря“. Тогава с Павката първо направихме музиката и това е единствената ми песен, която тръгна наобратно - от музика към текст. На другия ден трябваше да я записвам, но единствената тема, която ми хрумваше беше хейт към хейтърите ми, в тогавашния момент явно съм била насъбрала някакъв гняв, щом ми се е говорело за това. Отвътре чувствах, че не бива, че е грозно и заядливо и че в момента съм лош човек, мислейки такива думи. Мила ми се обади посред нощ, точно беше свършила един от танците си в „Денсинг старс“ и аз споделих това с нея. Помолих я да ми даде друга тема. „Махай го тва, обясни се в любов на Бог!“ - изстреля тя, казах „Благодаря!“, затворих телефона и текстът се изля за десет минути: „Благодаря за цялото време, благодаря за всички проблеми, които ме карат да ставам след падане, които каляват ме, така оцелявам…“ След това се почувствах пречистена и омиротворена.