Труд
Автор:
Труд онлайн
„Жив и здрав съм! Чакам Великден да го отпразнувам с деца, внуци и правнуци. Играя още в театъра и това ме движи напред." Това сподели на 85-ия си рожден ден актьорът Васил Михайлов. Сцената още го изгаря, а ръкоплясканията след всеки спектакъл, в който участва, не стихват.
С над 230 роли в театъра, в киното и телевизията, на 85 Васил Михайлов продължава да е на сцената. Той обича да казва, че трябва да изиграеш поне 50 роли, преди да станеш истински актьор. А при него тази работа отдавна е свършена. Въпреки трудните години Михайлов продължава да блести от сцената. Публиката го обича и го слуша с внимание, малкото пъти, в които решава, че има какво да каже. Получил всички възможни награди, той дори отказва отличия, когато има позиция. И днес Васил Михайлов не вярва, че скоро ще се появят политици, които истински да искат България да се оправи.
„Демокрацията е ред и зачитане на законността, на мнението на другия. А в момента никой, дори и самите управници, които създават законите, не ги спазват. Значи по тази тема въобще няма място за анализ. Те, политиците са там, за да създадат правила, които и те самите не зачитат. Тогава за какво са?“, пита Васил Михайлов.
През годините той внимателно подбира думите и изявите си и може би именно затова те са винаги на място.
„Знам, че лицето от екрана се износва, когато не присъства стойностно в изкуството. Моята работа не е да давам интервюта и да ходя по коктейли, а да снимам филми и да играя в театъра. Когато ме упрекват, че избягвам светската показност, се оправдавам, че това не ми е работа", категоричен е Михайлов.
Той е от актьорите, които наистина са станали част от времето, в което живеят. И поколения са хипнотизирани от могъществото на таланта му. Да изиграеш стотици роли в театъра, киното и телевизията и да те запомнят с много от тях си е съдба. Една от ролите му наистина е емблематична – тази на Капитан Петко войвода. И досега се помни как животът по улиците навсякъде замира, когато по телевизията се излъчва всеки пореден епизод на култовия сериал.
Харизмата му наистина е невероятна, а гласът му не може да бъде сбъркан с друг. Зрителите го помнят и като Стамболов, Хан Кубрат, Хан Крум, Манол Кехая, Дантон, Сюлейман ага, Сократ, Ричард III...
Васил Михайлов носи в гените си кръвта на източнотракийските българи - баща му е бежанец от Одринско, а фамилията му е Чинаров. Той е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора, на която днес е почетен гражданин. Можело да стане лекар, но заради две петици в дипломата се разминава с медицината. Пее още от дете, дори с Анна Томова-Синтова, която също е заралийка, се явили на конкурс за хористи в операта. След това обаче станал... шлосер матричар и стигнал до пети разряд в местния завод “Светлина”.
Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, но не се явява на изпитите, защото театърът вече е в кръвта му.
"Добре, че съдбата ме е спасила“, казва Михайлов. Още в гимназията започва да играе в театрални пиеси. Първата му роля е комедийна. После като студент играе три пиеси на сцената на Военния театър. Най-напред го кани Леон Даниел в “Старата дама”. Разпределен е в Димитровград, но заради свалена пиеса на режисьора Асен Шопов по идеологически причини, той е пратен в Хасковския театър. През 1967-а е негов директор – най-младият, само на 26 години. В края на същата година вече е поканен да играе на сцената на Театъра на Армията – там е и до сега, верен до гроб на трупата, повече от 50 години.
На софийската сцена Михайлов буквално скача в дълбоките води на световната драматургия. Легенди се разказват за блестящата му игра като Платонов в “Океан”, Ричард Трети, Найден в “Майстори”, Слим в “За мишките и хората”, Васка Пепел в “На дъното”, Манол във “Време разделно”... След години кинорежисьорът Людмил Стайков му дава ролята на Сюлейман ага във филма по романа на Антон Дончев. Първата роля, с която е запомнен истински от кинозрители и критика, пък е изпълнението му във филма “Хирурзи” (1977).
„В театъра и киното съм изиграл много паметници”, обича да се шегува актьорът, изреждайки имената на известните си герои. А сред тях са ханове, царе, крале... Дузина са ролите му на велики българи. Играл е полковник, генерал, държавник, политик, кмет, старшина, френски революционер, турски ага, боцман, артилерист, лесничей, поп, хирург – какво ли не. И всички те – силни и завладяващи характери. Сега най-много го радват внуците. Те са другата му любов, заедно с театъра.
Срещата ми с него беше школа
Комедията „Брудершафт“, в която си партнирам с Васил Михайлов разказва за срещата на двама самотници - тема, която никога няма да спре да вълнува, защото светът е за двама, в крайна сметка. По време на репетициите аз изкарах още един ВИТИЗ с Васил Михайлов и Асен Шопов - така че съм изключително благодарна за срещата си с тях. Васил е личност с главно Л, невероятен актьор и невероятен човек – научи ме на много неща, не само в професионален план - затова казвам, че срещата ми с него е още една школа.
Актрисата Стефка Янорова
Има невероятна връзка със зрителите
Уникалното сценично и екранно присъствие на Васил Михайлов създава образи, които дълго се помнят и вълнуват. Той има способността да разтваря героя в себе си, да му придаде собствената си плът и кръв, собствения си дух и така го обрича на дълъг живот. Талантът на Васил се реализира и в невероятната му връзка със зрителите, които го обожават.
Асен Шопов, режисьор
Истински народен будител
Васил Михайлов е един от любимите ми артисти. Мисля, че него спокойно можем да го наречем един народен будител, особено в образа на капитан Петко Войвода – с артистичното си майсторство той е допринесъл много за възпитанието на нацията. Надали аз трябва да дам оценка колко голям артист е – дал му я е народът, журито и близките му. Пожелавам ти още дълги години да си на стремето.
Бойков Борисов при връчване на орден "Паисий Хилендарски" през 2018 г.
Васил Михайлов е може би актьорът с най-много отличия. Сред тях са орден "Стара планина" (първа степен) - за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството, „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство, награден знак "За принос към Министерството на отбраната", държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2018 година. През същата година отказа наградата "Икар", която му присъжда Съюзът на артистите в България за изключителен принос към българския театър.“Това е моят малък протест за всичко онова, което става и не случва в театъра", каза тогава Васил Михайлов.
