Васил Петров и Хилда Казасян: Всички имаме нужда от духовно постене и пречистване

Смисълът на Великден е да се смириш и да умножиш милосърдието си

Песента ни „Живот на колела“ е отражение на нашия живот

Джазът е светоусещане и вкус към живота

Силната вяра и позитивната мисъл винаги дават плод

Васил Петров и Хилда Казасян са две от емблемите на джаза у нас. Със своята елегантност, талант и харизма, те са най-добрият посланик на тази музика и концертите им събират хиляди почитатели. Двамата са приятели от младежките години, когато се срещат благодарение на големия Вили Казасян. Когато Хилда още е ученичка, а Васил студент, често правят събирания в дома на фамилия Казасян и по цели нощи гледат филми, но само когато родителите й отсъстват. С годините приятелството им прераства и в професионално сътрудничество и изнасят десетки концерти в цялата страна. На голям интерес се радват общите им турнета - с най-доброто от българската и световната филмова музика, както и с творбите на Гершуин. В момента двамата подготвят и видеоклипа на дуетната им песен „Живот на колела“.

- Вие имате много съвместни турнета, а сега предстои да излезе и първия ви дует. Какво може да разкриете за тази песен?
Васил: В интерес на истината, като малки с Хилда сме правили и една детска песничка, която е по текст на Захари Петров и музика на Вили Казасян – „Синият балон“. Тогава тя беше още в Музикалното училище. Спомням си, че я представихме в Новотела, пред имена като Леа Иванова и Еди Казасян и много се вълнувахме. Песента, която записахме сега „Живот на колела“, е написана отново от същите автори, а новия аранжимент направи Живко Петров. Тя има много красив и дълбок текст, който лесно влиза в съзнанието на хората. Вече снимахме и видеото към нея с Васко Къркеланов и скоро трябва да излезе.
Хилда: Идеята за новия ни дует дойде съвсем спонтанно, когато преди десетина години с Васил и Христо Йоцов правихме един концерт, посветен на моя баща. Една от най-хубавите песни в него беше „Живот на колела“. Щастлива съм, че сега ще дадем нов живот на тази изключителна песен, писана преди 60 години и то заедно с човека, с който толкова си съвпадаме като усещане за музика и фраза - това е Васил Петров. Не случайно сме приятели от деца. В последните 10 години работим активно заедно и правим по 30-40 концерта на година! Надявам се клипа на дуетът ни да излезе до 1 месец и да е нещо истински красиво и стойностно. Името на песента – „Живот на колела“ е точно това, което е нашият живот в последните години.  Хубаво е, че в държава като нашата и време като нашето, благодарение на Плевенска филхармония имаме възможността да правим това, което харесваме, a именно да бъдем на сцената. За нас тези концерти се превърнаха в мисия - да посещаваме и мънички градчета, където заедно да даваме щастие за хората.

- На 30-ти април е Международният ден на джаза, как ще го отбележите и какви концерти ви предстоят?
В.: Ще направя два концерта – единият на 29-ти април в Силистра с Шуменска филхармония, а след това на 30-ти април в Шумен, когато е Деня на джаза и рождения ми ден, така че за мен е две в едно. Дори съм получавал благодарствени писма от Хърби Ханкок, затова че отбелязвам Деня на джаза с концерт. Влюбих се в тази музика от 18-годишен, когато започнах да слушам уникалната джаз колекция на Захари Петров - царство му небесно.
Х.: Аз този празник си го отбелязвам ежедневно, защото джаза е светоусещане и вкус към живота въобще - начинът, по който усещам и подреждам всичко около себе си и дава смисъл на цялото ми съществуване. Предстоят ни много концерти - „Да послушаме кино“ - с българската филмова музика, „Световното кино в музика“ – с емблематични мелодии от цялата история на киното, както и „ Да обичаш Гершуин“ -  с красивата музика на Джордж Гершуин... Датите и местата ги има в социалните ни мрежи.

- Джазът е музика на импровизацията. Вие импровизирате ли в живота и обичате ли да правите спонтанни изненади на близките ви хора?
В.: Абсолютно - понякога интерпретирам, друг път импровизирам и няма ден с ден, който да си прилича. Сега жената до мен - Маргарита имаше рожден ден и я изненадах, като пътувахме до Vaya Beach, край морето. Там, сред шума на вълните се отдадохме на релакс и спа. 
Х.: В интерес на истината, аз вече не съм толкова по спонтанността, защото като типичен Овен обичам да планирам - най-добрата импровизация е добре подготвената импровизация. Обичам да радвам хората около себе си и подготовката за изненадата е истински вълнуващ процес.

- А правили ли сте си изненадващи подаръци един на друг?
Х: Той целият е огромен подарък! Запомнила съм една изненада, която Васил ми направи още преди години, когато в България нямаше почти  нищо. Той знаеше, че единственото нещо, което обичам да пия е „Пиня колада“ и след като работеше един месец на кораб, ми донесе оттам 1 бутилка! Това толкова ме зарадва, защото тук нямаше къде да намериш. Такова изключително същество е подарък за всеки, имащ възможност да общува с него. Той е и отговорник по хубавото изкарване на всички нас - Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов, Теодосий Спасов и диригента Борислав Йоцов, след концертите. Всички те са ми изключително близки същества - на сцената и извън нея, а Васил организира нашето прекарване в свободното време, защото знае всяко вкусно местенце в цялата страна и ни прави стройна програма.В.: В такива случаи, винаги някой от големия ни екип изненадва другите, като плаща сметката – редуваме се в това. С Хилда обичаме да се изненадваме и на сцената, като всеки казва нещо неочаквано за другия. Тя също ми е носила хубави подаръци, които са ме радвали.

- От кое качество се възхищавате най-много един на друг?
Х.: От огромната му добрина и лекотата, с която гледа на случващите се неща около него. Той притежава невероятната способност да застава над тези неща, докато аз ги изживявам драматично и в по-голяма дълбочина. Самото му присъствие до теб, ти вдъхва спокойствие. Това качество изключително много му помага, както и огромният му талант. Когато баща ми ни запозна преди много години, аз бях по-мъничка, но си спомням, че погледнах този батко и на секундата се влюбих в него! Тогава баща ми ме отрезви: „Пиленце, стига с тези глупости! Запомни, такъв глас не се е раждал в България и дълго няма да се роди!“ 
В.: На мен също, още тогава, веднага ми направи впечатление, че Хилда, като дъщеря на баща си е изключително музикална и има отношение към музиката. Освен това е много добър, чист и позитивен човек - с голяма душа. Мога да кажа, че макар да е по-малка от мен, тя е по-зряла и наблюдавайки я как се държи и какво отношение има към живота, съм научил доста. Впечатлява ме нейната организираност и хубавите ѝ идеи. Много я бива да организира, да подрежда нещата и да систематизира - това личи и в нейните ресторанти, а на сцената също умее да създава уют, светлина и красива атмосфера.

Двамата се допълват перфектно на сцената.

- И двамата изглеждате много спокойни и уравновесени, но като тийнейджъри сигурно не е било така. Коя е най-голямата лудост, която сте правили?
Х.:  Аз бях доста щур тийнейджър – закъснявах много, а тогава нямаше телефони и често карах мама и татко да треперят, докато не се прибера. (Смее се.)
В.: Аз пък бягах от училище, още в трети и четвърти клас. Преди да започна да се занимавам с музика хулиганствах доста - чупехме прозорци, стреляхме с прашки, биехме се често… После съм ял бой - майка ми и баща ми са ме пошляпвали, докато днес децата не дават с пръст да ги пипнеш и се разглезват, което също е някаква крайност.

- А какви са най-ярките ви спомени от незабравимия Вили Казасян?
В.:  Запомнил съм го с невероятния професионализъм, с бохемския начин на живот и голямото чувство за хумор. Още като студент, в началото на кариерата ми, той ме е водил на джаз фестивал в Русе, а като завърших, започнахме по-интензивно да пътуваме заедно. Вили непрекъснато се шегуваше – хората си мислят, че това е лесно, но първият признак за интелекта е чувството за хумор, а висшата форма на интелект е самоиронията. Вили Казасян беше с бохемската и щедра природа на личности, като Стефан Данаилов, Парцалев, Емил Димитров... 
Х: Да, изключително много помагаше и всичко правеше с лекота и финес. Не мога да разкажа конкретен спомен, защото толкова пълноценно съм живяла с него, че каквото и да кажа ще е малко. Не съм срещала човек с толкова огромно сърце и душа- това е комбинация от качества на един изчезващ вид хора. 

- Предстои един от най-светлите християнски празници – Великден. Според вас, имаме ли всички ние нужда от духовно постене и пречистване?
Х.: Имаме огромна нужда от това пречистване, което не трябва да става само около празниците, а ежедневно. Общувайки с толкова много хора, трябва да се опитаме да запазим добрината в себе си – стремя се всеки път да подхождам към човека с добро и ако мога да вляза в неговите обувки. Това е ежеминутен труд, защото всяко нещо изисква грижа, любовта също. Най-добрият вариант е да подходиш към всичко около себе си с добро и така дори злото се стопява. Сега съм изключително щастлива, защото ще посрещна Великден, заедно с най-близките си приятели и роднини.

- Какво мислите за това, че същината на празника често се измества и повече се говори за козунаци, или боядисване на яйца, отколкото за Възкресение Христово?
В.: Има я тази тенденция да се измества смисъла на празниците. Например, празника Рождество Христово – на английски името му е свързано с името на Христос, което е по-правилно, отколкото Коледа. Тогава се говори най-много за елхи и дядо Коледа, а пък около Великден - за зайчета и боядисани яйца… Хората са ориентирани повече към материалното, което можеш да пипнеш, да вкусиш и да си направиш пиршество за стомаха, а невидимото е най-важната част от нас. Душата е невидима - можеш да се наслаждаваш на ядене и пиене, но душата, като я оставиш без духовна храна – тя също страда и линее. Трябва да се развеселим - разбира се, а най-хубавият празник е Възкресението, но преди това да попостим, да изтърпим лишения, да поскърбим и да бъдем съпричастни с Христовите страдания. Смисълът е да се смириш, да умножиш милосърдието си и да направиш някой друг щастлив, освен себе си, а после веселието няма да избяга.

- Как се подготвяте за Възкресение Христово?
В.: Като направих песента „Възкресение“, заедно с една от партньорките ми на сцената - Валерия Стоянова, по едно хубаво стихотворение на архимандрит Серафим. Надявам се песента да звучи по радиата за Великден. Мога да цитирам част от припева й: „Тъй и правдата разпръсна злото в оная нощ, и с победна мощ възкръсна в света Иисус Христос.“ 

- Мислите ли, че българите започваме да се пробуждаме, с протестите покрай трагедията със Сияна, или все още сме много апатични?
В.: Бог да го прости детенцето! За съжаление, чак като се случи такова ужасно нещо, се предприемат действия. Искрено се надявам да има пробуждане – дай Боже! Аз непрекъснато пътувам и всички бихме искали да караме по хубави пътища, защото аман от тези дупки и ужасни, разбити шосета. По магистралата между Шумен и Търговище направиха една 15 км отсечка, но и тя вече започна да заминава…

Васил Петров излъчва класа и стил. Снимка: Марина Чамуркова

- Васко, ти си бил в едно училище с Чочо Попйорданов. Какви са спомените ти за него?
В.: Да, бяхме в съседни класове в 20-то училище – в „б“ и „а“ клас. Сприятелихме се от деца, въпреки че тогава класовете много воювахме. След като се ожени за Хилда се виждахме по-често и е жалко, че такъв човек си отиде толкова рано, както и Андрей Баташов, Иван Ласкин... Спомням си, колко хубаво игра в една от първите му роли в театъра, в „Нощта на игуаната“, по Тенеси Уилямс.

- Хилда, кое е нещото, което научи от Чочо?
Х.: Ох, миличкият Чочо! От него научих това, че човек може да обича повече, отколкото може да си представи, че е способен да обича! Чочо целият беше едно огромно сърце и заради големината му той беше толкова неприспособен да живее в света, в който живеем ние...

- Шоуто „Като две капки вода“, привлече вниманието към това, че естрадна легенда като Мими Николова взима само 307 лева пенсия. Хилда, щастлива ли си, че появата ѝ в „Капките“ и призивът на Геро и Рачков към министърът на културата – Мариан Бачев, дадоха резултат?
Х.: Безумно съм щастлива! Най-важното е, че това предаване отдавна не е просто забавно шоу, а в него наяве излизат и много казуси за разрешаване. Мими Николова е толкова фин, елегантен и изключителен човек, така че наистина безкрайно се зарадвах, като разбрах от шоуто, че е намерено решение. Това е огромна тема и касае всички артисти, които сме радвали душите на хората.

Хилда е красивото лице на джаза у нас.

- А коя е най-вдъхновяващата и позитивна личност в живота ви, освен вашите родители?
В.: Моята половинка Маргарита! Като всяка муза тя ме вдъхновява и буквално ми помага да мисля - насочва ме и ме подкрепя. Тя е много откровена и не ми спестява нищо, което е ценно качество. 
Х.: Аз съм огромна късметлийка с родителите ми, а след това, от всеки около себе си взимаш най-доброто, както и онова нещо, което те кара да бъдеш вдъхновен. 

- Случват ли ви се чудеса?
В.: Когато се кръстих, вече бях над 20 години и после животът ми се промени. Просил съм много неща в молитва и винаги съм ги получавал, дори и понякога да са се забавяли. Силната вяра винаги дава плод. Казано е: „Почукайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви бъде дадено.“ Трябва да имаш вяра в живия Бог, който чува молитвите и ги изпълнява. Самото вършене на добро ти осигурява щастие.
Х.: Когато хората около теб са добре - това е чудото! Аз много вярвам в силата на мисълта - в това, че всеки от нас може да създава чудесата си сам, чрез мисълта. Слава Богу, тази даденост я имам генетично заложена от татко, иначе трябва да работиш с години да го постигнеш. 

- Какво е вашето пожелание за празниците?
Х.: Бих пожелала на всички ни да се случи така, че бита ни да стане мъничко по-хубав и да имаме повече време и възможности за онези неща, които хранят душите ни. Забързани в ежедневието, забравяме за това, а душата е вечното и това, което сме ние. 
В.: Моето пожелание към всички е да бъдем здрави и Светло Възкресение Христово! В очакване сме на най-хубавия празник, а след това ни предстоят много срещи на големите и малките сцени. Любовта е най-важното нещо, както и прошката, така че - да се обичаме и да си прощаваме.