Опозицията в Италианския парламент предложи проектозакон за създаване на специална комисия за разследване на престъплението
Ватикана реши да бъде инициирано ново следствие за мистерията от 1983 година
Братът на отвлеченото момиче четири десетилетия води битка за истината
Ватикана реши да бъде инициирано ново следствие за отвличането на 22 юни 1983 г. на петнайсет годишната гражданка на държавицата Емануела Орланди и потъването u вдън земя. Преди броени дни опозицията в Италианския парламент пък представи проектозакон за съставяне на нарочна комисия за разследване както на безследното изчезване на Емануела, така също и на това, пак преди четирийсетина години, на още едно ватиканско момиче - Мирела Грегори. Според Пиетро Орланди - братът на първата девойка, който води вече четири десетилетия битка за разкриване на истината около нещастната съдба на сестра си, новото следствие на Ватикана е станало по личната препоръка на папа Франциск. Пиетро не скри пред медиите и опасенията си, че зад отвличането на сестра му може да стои папата-поляк Карол Войтила и посочи, че ако се докаже дори минимална негова отговорност в престъплението, Ватикана ще трябва „да хвърли ключовете от Светия престол“. Тоест, меко казано, да престане да съществува.
Съвсем естествено в коментарите си за неочакваното и смело решение на прокуратурата на Ватикана медиите на Апенините вчера очертаха предполагаемите „следи“, по които ще тръгнат следователите u в търсенето на истината за отвличането на Емануела Орланди. Доста са - оказване на натиск върху Светия престол от мафията в Рим, за да u бъдат върнати милиардите лирети, инвестирани от Ватикана за укрепване на полския профсъюз „Солидарност“ и разбиването на т. нар. Съветски блок; борбата за власт между различни течения в лоното на Светата католическа църква след възкачването на престола на Свети Петър на папата-поляк; спретване на нелегални секс-оргии с момичетата зад дебелите стени на Ватикана и т. н. Но като че ли най-често споменаваната от медиите „следа“ в отвличането на Емануела Орланди са някакви пазарлъци между едновремешните служби на някои бивши социлистически страни и емисари на Светия престол за освобождването на момичето срещу свободата на извършилия атентата срещу Войтила на 13 май 1981 г. турски терорист Али Агджа.
Като поне на четири места само в дописката на авторитетния всекидневник „Кориере дела сера“ съвсем спокойно се натъртваше в различен контекст, че зад въпросния атентат стоели... българите! Не тайните служби на Бългрия, не български агенти на Съветския съюз, не български комунисти, както понякога пишеха сякаш от кумова срама през годините броени журналисти от Апенините, а българите като цяло, като народ! Съответно за италианците, също както през мрачните клеветнически осемдесет години на миналия век, българин и българско, за жалост отново стават мръсни думи! Ами без да му мигне окото, авторът на основната публикация в „Кориере дела сера“ по повод решението на Ватикана за ново следствие - Фабрицио Пероначи, твърди, че „връзката между атентата на площад „Свети Петър“ в Рим на 13 май 1981 г. и отвличането на двете петнайсетгодишни момичета (Емануела Орланди и Мирела Грегори - бел. кор.) е много дебела“. Веднага след това журналистът обяснява тази връзка с твърдението, че „Агджа е въоръжената ръка на бъларите“, като всъщност повтаря тезата на провалилото се обвинение на процеса за атентата срещу Войтила. После Пероначи посочва, че Емануела и Мирела били „отдалечени“ от дома им, за да „бъдат спасени Кремъл и Светът на Изток“, принуждавайки „атентатора да оттегли обвиненията си срещу българите в замяна на бързото му освобождаване“. Видиш ли ти, българите не само били организирали покушението, но били отвлекли Емануела и Мирела, „за да ги върнат на семействата им срещу освободения Агджа“! Който пък като отплата щял да свали от българите отговорността за стрелбата на площад „Свети Петър“ на 13 май 1981 г.!
Както и да е, но за да спрат веднъж завинаги тези спекулации, тези хули, тези обиди и мръснишки внушения срещу народа ни, българският президент, българският парламент и българското правителство би трябвало да поискат час по-скоро официално от Италия да бъде започнато ново следствие за атентата срещу Карол Войтила на 13 май 1981 г. Което да разкрие цялата истина за покушението и неговите организатори, както и да бъде зачеркната онази присъда от 1986 г., когато българските обвиняеми на продължилия години процес бяха освободени със съществуваща само в Италия измислена формулировка „поради недостиг на доказателства“. Защото или има виновни или няма, защото или има доказателства или няма, тъй като ако съществуваше дори само едно единствено доказателство срещу Сергей Антонов и другите набедени за съучастници на Агджа българи, те щяха да бъдат осъдени и закопчани. А не оправдани, та било то и със сътворената за щадене на мафиоти, според италиански прависти, формула.
Значи ако евентуалното ново следствие намери доказателства за българско участие в атентата - то нека бъдат посочени поименно виновните и след съдебен процес, ако са още живи, да бъдат вкарани зад решетките, било то в Италия, било то у нас. В случай, че са се преселили в отвъдното - да бъдат завинаги низвергнати. И щом заговорят занапред за 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър“, медиите на Апенините да споменават конкретно имената им и за кого са работили, а не да пеят безспир арията на клеветата срещу всички българи.
А ако такива доказателства не бъдат открити - то журналистите и политиците между Алпите и Сицилия да престанат веднъж завинаги с ужасните незаслужени обиди и унижения срещу народа ни, накамарени през последните 40 години. Заради които обиди и унижения Италия би трябвало да плати милиарди евро обезщетения поради сриването чрез клеветата на имиджа ни по света и последвалите от това тежки морални и материални щети. Но като вече братска и съюзническа страна би ни стигнало и едно извинение от Рим за всичкото сторено ни зло, ама искрено, от сърце, нали!