Векът на Доналд Тръмп

Вторият му мандат е раздиран от страшната омраза на западните и източните неокомунисти

След създаването на днешните основни партии в САЩ и двете са имали дълга власт над Америка. Републиканците, партията на Линкълн, владеят САЩ от средата на 60-те години на 19 век до 1933 година. Десетилетна, категорична власт на републиканците над партията на робовладелците, Демократическата партия. Партията на робството.

Републиканците управляват Сената от 1861 година до 1879 година и Камарата на представителите за цели 54 години.

Това се променя през 1933 г., заради Голямата икономическа криза. Като всички хора и тогава американците, които обедняват, вярват светкавично на левичарските обещания на левичарската икона Ф. Д. Рyзвелт. Левицата установява контрол над великата страна за времето от 1933 г. до 1980 г., с изключение на годините на Айзенхауер.

Но в 1980 г. всичко се променя. Идва на власт най-големият президент на САЩ след войната. Именно той разруши най-голямото и най-могъщото зло в историята. Комунизма. И то без един изстрел и без капка кръв!

Ето защо за мен Роналд Рейгън е най-големият герой на 20 век. (Пак според мен, най-големият герой на 19 век е Наполеон).

След Рейгън настъпи смесено време. В междинните избори от 1994 г., когато на власт беше Клинтън (ляв), републиканците спечелиха гръмовна победа в Конгреса - осем места в Сената и 54 в Долната камара.

Това върза ръцете на Клинтън, който всъщност беше нелош умерен ляв президент и при него икономиката беше общо взето напред. Клинтън е най-големият политически щастливец, защото беше начело на най-великата страна и пожъна най-големите успехи в победата на Америка над СССР, без да има никаква заслуга за това. През десетилетието на 90-те аз живях в Америка и с носталгия си спомням спокойните и забавни времена с Моника Левински и Клинтън преди страшния 11 септември, който промени всичко и когато всичко за Америка тръгна надолу.

Последваха ужасни години на войни, ислямски терор и много, много кръв. Времена на икономически спад, неверие във властите, отчаяние заради категоричната безизходица при Буш, но и при Обама. Именно той изтегли войските от Ирак през декември 2010 г., въпреки несъгласието на генералите. Следствието: чудовището Ислямска държава, което се появи точно по вина на Обама и хората му.

Enter Donald Trump!

Той се появи на ескалатора на кулата си в Манхатън и обяви, че ще се кандидатира за най-великата институция на планетата. Това беше гигантска изненада за всички медии, наблюдатели и хора на света (без най-близките на Тръмп).

И за мен беше изненада.

Незабавно последва световно цунами от подигравки, ругатни и клевети - от цялата планета! Без да се трогва изобщо Тръмп стана президент на САЩ!

За следващите четири години написах десетки статии, не ми се пише нова.

Основното за днешните години: Тръмп извърши най-голямото политическо завръщане в последния век в САЩ - само той и някога един друг президент са успели да се върнат на власт през един мандат. Това е колосално постижение! Освен това Тръмп преодоля гигантската съпротива на западните и източните неокомунисти и техните медии (почти всички политици, медии, журналисти и наблюдатели в САЩ, Западна и Източна Европа са неокомунисти), справи се със съдебната война, или се опитва, против него, преживя два опита за убийство.

И въпреки всичко това Тръмп спечели убедително изборите с гласовете на 77, 302 млн американци, и аз там.

Вторият му мандат е раздиран от страшната омраза на западните и източните неокомунисти към Тръмп. Неокомунистите го мразят дори повече, отколкото в първия му мандат.

Основната причина: пет трилиона и тринадесет милиарда долара чужди инвестиции в САЩ за 7 месеца власт на Тръмп. Тук не включвам 1,350 трилиона долара инвестиции, обещани от несериозния ЕС.

Именно тези пет трилиона и 13 милиарда чужди инвестиции в САЩ при Тръмп, неокомунистите не могат да преживеят! (На ЕС бих искал да вярвам, но не мога).

Но веднага искам да кажа и за другата Америка, която мрази Тръмп. Именно той раздели Америка категорично на две части - за и против него. Да, Америка винаги е била разделена, но никога така страстно, както при Тръмп. (Може би някога при Никсън е било така).
Половината

Америка, която сега ненавижда Тръмп е огромна сила, с която той не може да не се съобразява. И честно, не знам как ще я приобщи.

Навремето Алехо Карпентиер написа прочутата си книга „Векът на просвещението“, в която разказва за Западна Европа, която се променя след Наполеон и влиянието на Европа над Латинска Америка.

Знам, че едва ли има по-различни личности от Карпентиер и Тръмп, сигурно някои неокомунисти ще се възмутят от сравнението.

Но, странно, на мен ми се струва, че сегашното време има всичко общо с века на Карпентиер, с някогашните години на кървави революции, когато се е сменял световния ред.

Сега е колебливо време - на неокомунистическата действителност на извращения, лъжи и позор, на насилственото изкривяване на живота на десетки милиони хора, издигането на лъжата в медийна истина, и по-лошо - лесното убеждаване на западните и източните медии и наблюдатели, че лъжите им всъщност са необходими за хората.

Но най-лошото е: несъмненият опит на западните и източните неокомунисти да превърнат обикновените хора в унизителни, робски сенки. Да ги накарат да вярват в неокомунистическите черни легенди.

Но сега, въпреки неокомунистите, изглежда, че колебливото време се превръща, за щастие в друг век.

Векът на Доналд Тръмп, One Of A Kind.

Гледам, че българските неокомунисти размятат и падат на колене във фейсбук пред някакъв ругателен британски текст против Тръмп. Видях надменното британско отношение, без никакво основание - против Тръмп. Мога да възразя подробно на глупостите на безименния автор (явно се страхува да си напише името), а то е много лесно.

Но авторът не заслужава отговор, освен: ако ти си прав, тогава защо твоят крал Чарлз изпрати нарочна, писмена покана до Тръмп да го посети лично в тази есен? На кого, освен Тръмп твоят крал е изпращал такава лична покана? Защо твоят премиер угоднически връчи тази покана от твоя крал на президента?

Може ли някой от българските неокомунисти да ми отговори? Не приемам отговори, че Чарлз е дипломат, или че британския премиер е дипломат, както и че Тръмп е президент на САЩ и няма как другояче да се действа.

Очевидно българските неокомунисти харесват ругателния текст против Тръмп, а това обезсилва дипломацията на тези неокомунисти.

Тук аз задавам ясен въпрос на българските некомунисти, т. е. местните врагове на Тръмп и чакам отговор.

Имаше виц за лорда и слугата му, който му казал, че нещо си и как си. И завършил със „сър“.

Само че, лордът не е „сър“, защото е неокомунист.