Великата самоковска душа на Христина

Поглед към българската история

Баща ѝ е бил обикновен овчар, а в семейството са отгледани 18 деца - 12 сина и 6 дъщери

Клисура се е сгушила в малка седловина между Рила и Верила на 1023 метра надморска височина

Десет жертви в защита на татковината

Най-малката им сестра започва една героична мисия срещу гадостите на времето

Там доставя и безкрайно нужната медицинска помощ на ранените

Четейки страхотните /може би даже сентенции/ изкази на Паисий Хилендарски, който е нашият възрожденски светец /също роден в Самоковския регион/, аз си припомних някои негови слова:

„Но не били научили българите да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал срещу десет без страх...”

Клисура - родното село на Хранова

Така се сетих за една величава самоковска жена - Христина Хранова от селището Клисура. То се е сгушило в малка седловина между Рила и Верила на 1023 метра надморска височина. Тя се е втурнала на този свят през 1851 г. Баща ѝ е бил обикновен овчар. А в семейството са отгледани 18 деца - 12 сина и 6 дъщери. Това дотука е прекрасно. Но шестима от братята са загинали в Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г., четирима са дали живота си в Сръбско-българската война в края на 19 век. Представяте ли си, драги читатели, какво жертвоприношение е принесено от семейството на овчаря Храно в полза на неговата родина България? Лично на мене малко ми е трудно да осъзная този факт. Десет жертви в защита на татковината!

Атака на Лейбгвардейския Хусарски полк при с. Телиш, худ. Виктор Мазуровски

Поради тази причина или може би не, най-малката им сестра Христина започва една героична мисия срещу гадостите на времето. Съвсем младата девойка е таен куриер на Централния революционен комитет на Васил Левски /според някои сведения, когато е обесван апостолът, тя се дегизира като овчарка и присъства на кончината му/. По време на Баташкото клане през 1876г. тя е една от малкото оцелели. После, също като братята си, се записва сред доброволците на българското опълчение. Там доставя и безкрайно нужната медицинска помощ на ранените.

Малко преди освобождението учи в Самоковското българско училище. А после с оживелите си роднини се премества в София. През 1881 г. изучава акушерство в Киев. Благодарение на отличното си представяне тя започва акушерска дейност в София, Лом, Силистра, Варна. Помага в изражденето на повече от 3460 деца. Докато живее в морската ни столица, тя се дипломира и за спасителка по Черноморието. Някои източници твърдят, че е предотвратила смъртта на 54 давещи се хора. Участва и като доброволка в Балканската и Междусъюзническата войни.

Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница.

Какво повече от това трябва да се даде на отечеството, уважаеми дами  и господа! Тя не умира за него. Тя искрено му се радва...Тогавашната държава й дава скромна пенсия - 60 лева, чак през 1918 г...С такива пари не може да се съществува. И вероятно заради това Господ си я взема при себе си още през 1922 г.

Тленните останки на зверски убитите жертви от костницата в църквата Св. Неделя.

Е, не е напълно забравена Христина Хранова /тук -там във Варна има някакви плочи, името на уличка/. Но колко хора знаят за тази величава самоковска душа, отдала всичко за България. Дълбок поклон пред нейната памет!