Хумористичен хит от Юнас Юнасон излезе на български

Изобретателни решения в „Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство“

Над 16 милиона продадени копия в 45 пазара

Когато в Швеция е имало глад и мизерия

Шведският писател Юнас Юнасон остава верен на изобретателния си хумор с романа “Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство”, преведен на български от Радослав Папазов.

Знаете ли, че в средата на XIX век Швеция е била една от най-бедните страни в Европа? Имало е период, в който шведите са били напът да се пропият до смърт, но тогава кралят и парламентът въвели закони, с които забранили домашните казани за бренивин. А когато страната спряла да обявява война на този или онзи, в икономиката също настъпил ред. “Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство” (художник: Стефан Касъров, 400 стр.) пренася читателите именно в Швеция от средата на XIX век - време на глад и мизерия.

Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, находчив и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут Цимерман и неговата умна и свободолюбива дъщеря Ана Стина, способна да постави всеки мъж на място. Тримата тръгват на война срещу благородническата алчност, въоръжени с ум, хумор и немалко количество бренивин.

С над 16 милиона продадени копия в 45 страни на 5 континента Юнас Юнасон се нарежда сред най-обичаните автори на бестселъри в света. Шведският майстор на хумора в продължение на две десетилетия гради кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент. Внезапно решава да обнови живота си и се посвещава на литературата. Историческата сатира “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” е абсолютен триумф в Швеция, впоследствие романът е преведен на 35 езика, от него са реализирани над 10 милиона екземпляра, а няколко години по-късно излиза и продължението “Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше”. Феноменалният успех на автора е затвърден от бестселърите “Неграмотното момиче, което можеше да смята”, “Убиеца Андерш и неговите приятели”, “Сладко отмъщение АД”, “Пророчицата и идиотът”.

Откъс от романа “Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство”:

Алгот нямаше поводи да си мисли, че ще загуби всичко, дори и повече от всичко, докато стоеше в обора сред многото прасета на баща си и ринеше тор. Вече беше на двайсет и една, но не се чувстваше готов да поеме занаята на баща си, поне все още не. Но може би след година или две?

Освен това в онзи момент той нямаше как да знае, че в следващите две години ще му се случат повече неща, отколкото на един обикновен швед през XIX век за цял един живот. Но пък за сметка на това знаеше благодарение на болнавата си майка, че след дъжд изгрява слънце.

Всичко започна, когато графинята в двореца Крунугорен поиска повече пространство за своите арабски чистокръвни жребци. Тя беше напълно отдадена на тези изящни животни и се измъчваше, че нямат достатъчно място в градината. Прасетата, овцете и селяните можеха спокойно да се натъпчат натясно, но не и арабските жребци! Това беше под достойнството им. Освен това безупречните създания с времето трябваше да стават все повече. От една страна, защото всяко едно от тях носеше мир на душата є, от друга, защото... е, графът нямаше нужда да узнава защо.

Добро съвпадение беше, че бащата на Алгот, свинарят Улсон, притежаваше над един хектар земя точно до дъскорезницата на Крунугорен и много близо да самия дворец. Графинята реши, че той и семейството му просто трябва да изчезнат оттам, с което проблемът щеше да бъде решен. Свинарникът на селянина щеше да се преустрои в конски обор. А кланицата мъжът є можеше да ползва за ковачница. Самата къща, в която живееше семейството, вероятно ставаше за складиране на фураж, ако се премахнеха една или две стени. Имотът освен това беше точно до градината, в която и в момента се намираха конете. С един замах тя можеше да стане три пъти по-голяма.

Оставаше само да убеди селянина. Всеки трябваше да се съобразява с правото на собственост, независимо от статута си. За жалост.