Георги Дангалаков е легенда за българското плуване. На 5 май той празнува своя 64-и рожден ден. Съпругата му - единствената ни олимпийска шампионка в плуването Таня Богомилова, и сестра му Соня Дангалакова му честитят първи. През 1974 г. той става четирикратен юношески шампион. На балканиадата в София през същата година доказва, че е най-талантливият и всестранно и технически подготвен плувец. Шампион е на 400 м св. стил, 200 и 400 м съчетано, златен медалист и с щафетата 4 по 200 м св. стил. На европейското първенство за юноши до 15 години в Женева през 1975-а е на косъм от първото отличие за българското плуване на голям шампионат. На 200 м съчетано и бруст е четвърти и шести, на 1500 м св. стил е седми. Сред асовете ни е на европейско първенство в Йонкьопинг през 1977 г., а на световното в Западен Берлин през 1978 г. заема 16-то място, съизмеримо с „Б”-финал на 200 м съчетано (2:11,97). През 1980-а участва на олимпиадата в Москва.
В момента той работи в родния Пазарджик. В интервю за местния вестник "Знаме" той заяви: "Върнах се тук по молба на предишното ръководство на общината, с идея да се развиват спортните плувни бази след отварянето на новия открит плувен комплекс „Балона“. Работим добре и с новото ръководство, но се грижа по-скоро за басейните, отколкото да се занимавам с деца. Нещата си имат своята специфика, а аз знам как се прави – все пак от 20 години стопанисвам басейн. Със спортната дейност аз с годините натрупах една умора от работа с деца, родители, баби, дядовци, и малко се поотдръпнах."
Дангалаков започва кариерата си в Спортното училище в града и с треньор Николай Иванчев. "Аз и сестра ми имахме късмета, че живеехме много близо до къщата му – през 60-те децата се събирахме по Плажа и по махалите. Заплувахме, защото се познавахме с г-н Иванчев. Когато отвориха закрития басейн в края на 67-а, започнахме по-системно да поплуваме и да се обучаваме. Благодарение на г-н Христо Чочев, който бе инициатор на всичко това, благодарение на всички наши стари треньори – Иванчев, Ангел Добрев, Димитър Аврамов и Йордан Пендев, лека му пръст. Заради техния ентусиазъм и труд пазарджишкото плуване успя да се развие в кратки срокове и след 10-12-годишна наша възраст започнахме да имаме първите успехи. Всичко беше повече на дух, на амбиция, на желание. Но основните двигатели на плуването в Пазарджик са те четиримата. Тук провеждахме турнир „Методи Шаторов“ и хората от града препълваха този закрит басейн..."
Той посочва и основната причина за успехите в миналото и сега: "В днешно време липсата на тази строгост е нещото, което пречи и на спорта, и на образованието. Нищо не можеш да постигнеш без труд в която и да е сфера. Това е израстването сред равните. На мен пример в треньорската работа ми беше Иванчев. Той беше много всеотдаен и децата, с които съм работил, са разбрали, че и аз съм такъв. Някой да ни е пребивал, да ни е наказвал, да ни е държал като в концлагер, за да станем спортисти – не е било никога.
Днес нищо не ни липсва. На много места условията на работа се подобриха. Колкото до треньорската работа във вода и на сухо – методически нещата са променени много. Хубавото е, че днес има много информация отвсякъде. Навремето нямаше сайтове – имаше библиотека в Дианабад, където се правеха преводи на чужди статии. Сега всичко го има, само трябва да намериш точния състезател. Ако си чел как е тренирал Майкъл Фелпс, не значи, че ако аз тренирам моя състезател така, той ще стане Майкъл Фелпс. Никога не съм считал, че по един и същ начин десет човека могат да станат 10 медалисти от олимпиада или световно".
По въпроса за гена в спорта Дангалаков добави: "Дори да е ген, пак не сме еднакви. Тя има два медала от европейско за жени, има класирания на световни първенства, шеста е на олимпиада. Аз нямам нейните успехи. Това, че съм бил добър плувец, да, но нямам нейните успехи. По същия този начин бях треньор на съпругата ми и на нейния брат. А Любомир няма успехите на Таня. Така че генът си е ген, но трябва и още нещо. Някога Иванчев казваше: когато вечер си седнеш на леглото, да си признаеш какво си свършил“…
Той е и бивш треньор на съпругата си Таня Богомилова. За връзката им разказа, че се запознават в националния отбор: "С националния отбор - и така започна всичко. Видяхме се, харесахме се – по баналния начин. Впоследствие аз 83-а започнах да работя като треньор за националния отбор – при Панчо Гюрков, светла му памет. И 84-а, когато се разбра, че изтича договорът на Иван Сивак, треньорът на Таня, започнах с него едновременно да се подготвям за Таня. И вече в 85-а, след като тя стана европейска шампионка в София, изцяло аз поех ангажимента за нейната подготовка. Ние сме заедно като тандем оттогава, а през 84-а сключихме и граждански брак". Веднага след това Богомилова печели сребро и бронз от световното първенство в Мадрид. Ето какво си спомня Далнгалаков за този успех: "... това ни беше първото състезание с нея като тандем. Когато започнахме да работим с Панчо, от 83-а вече имаше една плътна програма за следващите два олимпийски цикъла. Банално е да кажа, че беше много трудно, но наистина беше много трудно. Условията не бяха хич добри – същите бяха като през 72-73 година. Ремонтите в София се направиха във връзка с европейското през 85-а. Спали сме по бараките на Белмекен, защото нямаше място. Но въпреки всичко събрахме хубави състезатели, амбицирани, направихме доста добри женски и мъжки отбори. И се стигна логично до доста значими резултати до 91 година от силни състезания."
Кулминацията е на Олимпиадата в Сеул и спечеления златен медал на Богомилова на 100 метра бруст, но преди Игрите младата майка претърпява ненадейна операция…"Това са нормални неща в спорта. На един - травма, на друг - операция. При нас сложното с хернията бе, че се получи по време на лагера в Харков. Трябваше да се извърши операция в Съветския съюз – и взехме разрешение и от нашето БСФС, и оттам. А времето не търпеше отлагане за операцията – и слава Богу, тогава попаднахме при световноизвестен руски професор – Белов. Да, беше трудно и след това – херпес зостер…За някой може да се струва елементарно – херния, но там ставаше въпрос да се действа бързо и навреме – за 3-4 дни да станат нещата", спомня си още той.