Не съм за нови червени линии, аз съм за споразумение у дома
Не съм за нови червени линии, аз съм за споразумение у дома. Ако излезем навън с консенсус, тогава ще ни уважават. Това каза президентът на РСМ Гордана Силяновска Давкова, коментирайки проекта за резолюция, представен от лидера на СДСМ Венко Филипче за европейската интеграция с „червени линии“.
„Няма вече червени линии, линиите вече са преминати или заличени с гума. Това, което трябваше да направим, защото това вече не е ново предложение, имаше няколко декларации преди него, едната от тях направена с помощта на МАНУ. Очаквах и се радвах, но след много кратко време лидерите на партиите щяха да седнат, седнаха, заровиха си брадвите и си мислех, че това е политическият импулс, когато ще отидат заедно в Брюксел и ще кажат - вижте, не знаем колко пъти сме посягали към конституционни изменения, няма резултат, очевидно това не е решението. Конституцията се променя, но политиката на съседите ни към нас остава същата. Нека следваме малко модела на българските или гръцките политици, не е нужно да променяме конституцията, а нека седнем и да изградим платформа за преговори. И нека не излизаме никъде навън и да говорим с никого, преди да сме призовали за това. И сякаш нещата вървяха добре, изведнъж видях посещението на лидера на СДСМ в Брюксел и той каза, че е готов да жертва мандата си, само за да направи крачка напред. Ако имате една крачка – конституционни промени и след това пречка, не сте направили нищо, само сте променили Конституцията – това не е червена линия. Аз не съм за линии, аз съм за споразумение у дома”, заяви Силяновска Давкова в интервю за Sitel.
Според нея национализмът се е случил там, където не е трябвало – в Европейския парламент.
„Национализмът се случи там, където не трябваше да се случва – в Европейския парламент. Това не беше свобода на словото, това беше реч на омразата. Не само десни партии се застъпваха за тази реч, но всички застанаха зад нея, като се обединиха и унищожиха нашето предложение. Така че не трябва да действаме националистически, нито можем да действаме, но можем да излезем с консенсус, тогава ще ни уважават. Не става въпрос за партийни въпроси, а за национални въпроси – нещо, по което наистина трябва да има консенсус”, подчерта Силяновска Давкова.
Относно идеята за конституционни изменения с отложено действие, тя заяви, че ограничените или нарушени права на гражданите, които се обявяват за българи в Македония, не се поставят под въпрос.
„Това не е въпросът, защото техните права, независимо дали са споменати, или не в преамбюла, са защитени, защото имаме разпоредби в Конституцията за защита на правата на малцинствата. Моят проблем е как можеш да искаш от някой друг да прави нещо, за което не се сещаш, нито нормативно, нито фактически. В българската Конституция няма разпоредби за защита на малцинствата, но има разпоредби за защита на българите навсякъде извън нея. Само че ние се ограничаваме в Конституцията. Всъщност Венецианската комисия препоръча на България през 2008 г. да промени Конституцията през призмата на оценката на защитата на правата на малцинствата. Ако някой ти отрича, казва, че няма македонска нация, казва, че дори няма македонски език, а ти казваш, че това ти е гарантирано, тогава нещо не е наред, когато сега те изискват да промениш Конституцията и да поставиш българите под други и продължават да ти отказват, да продължават да ти отричат да се присъединиш към Съвета за малцинствата и дори продължават да ти отказват правото на сдружаване, въпреки решенията на съда в Страсбург. Това не е наш проблем, това е проблем на Съвета на Европа”, каза Силяновска Давкова.