Гърция плаща висока цена за климатичните промени

От 2000 г. насам щетите, свързани с климата в Гърция, са средно над 30 евро на човек годишно

Гърция плаща висока цена за климатичните промени. От горски пожари и наводнения до задушаващи вълни от горещини, икономическите загуби нарастват рязко. Само през 2023 г. щетите достигнаха 26,8 милиона евро, което я прави най-лошата година от 1980 г. насам. Горските пожари изпепелиха 1,7 милиона акра, опустошавайки селското стопанство, туризма и жилищата, според знаковия доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), публикуван тази седмица, пише To Vima.

От 2000 г. насам щетите, свързани с климата в Гърция, са средно над 30 евро на човек годишно, като достигат пик от 60 евро на глава от населението през 2023 г. Въпреки че все още са под европейската средна стойност от 66,4 евро, цифрите разкриват дългосрочна възходяща тенденция, която натоварва както домакинствата, така и бизнеса.

Кризата не е само финансова. Екстремните жеги и лошото качество на въздуха подкопават здравето и производителността, а бързото строителство и масовият туризъм излагат на риск крехките крайбрежни зони и водните ресурси. Селското стопанство, транспортът и рибарството оказват допълнителен натиск върху вече застрашените екосистеми.

Атина е предприела мерки, от проекти за контрол на наводненията до градско проектиране, устойчиво на жегата. Инвестициите във възобновяема енергия се увеличават, а екологичните данъци вече съставляват 10,1 % от общите приходи — два пъти повече от средното за ЕС. Все пак субсидиите за изкопаеми горива все още консумират 0,9 % от БВП през 2023 г., което е над средното за ЕС от 0,7 %.

Енергийната трансформация донесе ползи – Гърция постепенно премахва лигнита и насърчава използването на слънчева и вятърна енергия – но предизвикателствата остават. Почти едно на всеки пет домакинства (19,2 %) страда от енергийна бедност, което е почти двойно повече от средното за ЕС. Най-тежко засегнати са селските семейства с ниски доходи, които често нямат достъп до зелени субсидии или не могат да поддържат достатъчно топлина в домовете си през зимата.

Неправилно управление на отпадъците

По отношение на отпадъците картината е мрачна. Процентът на рециклиране на битови отпадъци в Гърция е спаднал до едва 17,3% през 2022 г., което е далеч под нормите на ЕС. Рециклирането на опаковки също е спаднало драстично, а процентът на рециклиране на електронни отпадъци и излезли от употреба превозни средства е далеч под целите. Без радикални реформи в политиката за отпадъците, инфраструктурата и общественото съзнание Гърция рискува да не постигне целите на ЕС за 2030 г.

Пътят напред

ЕАОС предупреждава, че пътят на Гърция към устойчивост зависи от устойчиви енергийни системи, справедлив достъп до зелени програми и по-строго прилагане на екологичните норми. С засилването на климатичните сътресения въпросът вече не е дали Гърция може да си позволи да действа, а дали може да си позволи да не действа.