Труд
Автор:
Труд онлайн
Хиляди мигранти се опитаха да преминат в Латвия, Литва или Полша, в това, което според официални лица е било умишлено усилие от страна на Беларус да предизвика хуманитарна криза в източната част на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.
Европейските власти смятат, че Русия ескалира хибридната си кампания срещу Европа с инциденти, включващи нарушения на въздушното пространство, заглушаване на сигнали и саботаж.
Правителството на Латвия увеличава бюджета си за отбрана и започна работа по изграждането на отбранителна линия от бункери и други мерки по границите с Русия и Беларус, като министърът на отбраната на страната заяви: „Ние не сме официално във война, но не сме и в мир, а в хибридна война“.
През 2021 г. понякога имаше четири полета седмично от Багдад до Минск. В Даугавпилс, в югоизточната част на Латвия, властите знаеха разписанието. „Знаем колко време отнема пътуването с кола“, каза подполковник Вадимс Гриковс, началник на граничния контрол и имиграционната служба в града. „Затова чакахме нашите приятели на границата.“
Хиляди мигранти се опитаха да преминат в Латвия, Литва или Полша, в това, което според властите и в трите страни е било умишлено усилие от страна на Беларус – близък съюзник на Русия – да предизвика хуманитарна криза в източната част на Европейския съюз.
Преминаванията намаляха миналата година, но през 2025 г. отново са се увеличили, според Гриковс. В периода до септември граничните служители са извършили около 10 000 задържания, което е почти два пъти повече от общия брой за 2024 г. Разликата този път е, че много от мигрантите, които са предимно от Африка и Близкия изток, имат руски визи. „Сега те минават само през Москва. Русия издава визи и след това...“, каза Гриковс, имитирайки мигане с ръце.
Трудно е да се приписва пряко увеличението на преминаванията на границата на политиките на Русия или Беларус: и това е същността на проблема. Хибридният конфликт се характеризира с враждебни действия – кибератаки, саботаж и кампании за дезинформация –, които не достигат непременно нивото на пряка конфронтация и често е трудно да се приписват пряко на държавен субект. Те са разрушителни, подкопават чувството за сигурност на хората и доверието им в правителствата им.
Европейските официални лица смятат, че Русия ескалира хибридната си кампания срещу Европа. През последния месец руски самолети многократно са нарушавали въздушното пространство на европейски членки на НАТО. Руски дронове са навлезли във въздушното пространство на Полша и Румъния, а МиГ-ове са пресекли границите на Естония. Датските власти разследват наблюденията от миналата седмица на големи дронове в близост до няколко летища, което е наложило отмяна и закъснение на полети. Тези нарушения се добавят към множеството инциденти с заглушаване на сигнали и саботаж, за които европейските страни твърдят, че са организирани от Москва.
„Официално не сме във война, но не сме и в мир, а в хибридна война“, заяви Андрис Спрудс, министър на отбраната на Латвия. „Това е реалността, с която трябва да се сблъскаме, с която трябва да се справим, за която трябва да сме подготвени: саботажни инциденти, дезинформация, използване на нелегалната имиграция като оръжие, кибератаки.“
От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. половината от официалните гранични пунктове на Латвия с Русия и Беларус са затворени. Един-единствен влак на ден пътува от Латвия до Беларус и обратно. Правителството в Рига похарчи милиони евро за ограда с дължина около 145 километра, простираща се почти по цялата дължина на беларуската граница.
С прекъсването на трансграничната търговия, голяма част от работата на Гриков е насочена към справянето с все по-иновативните методи на контрабандистите на цигари, които крият контрабандата във влакове, използват водоустойчиви опаковки, за да пренасят стоките под река Даугава, и ги пренасят с дронове и метеорологични балони.
Но границата също става все по-милитаризирана и – ако не е в състояние на реална война – то е близо до това. Латвийското правителство увеличава бюджета си за отбрана от малко над 2% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. към цел от 5% до следващата година и започна работа по отбранителна линия от бункери, зъби на дракон, ровове и други „противомобилни“ мерки по границите си с Русия и Беларус.
В Даугавпилс, ниско етажен град с около 80 000 жители, широките булеварди бяха почти пусти в сряда следобед през септември. Ден по-рано службите за сигурност проведоха антитерористични учения – граничните войници бяха призовани да затворят пътищата. В целия град плакати все още информират жителите за ученията на НАТО, които се провеждат през септември и октомври. Официалните канали на правителството в социалните медии периодично призовават гражданите в цялата страна да не се притесняват, ако видят големи конвои от военни превозни средства да се движат по улиците.
Ако се случи това, което Латвия нарича „X-час“ – инвазия, Гриковс и колегите му ще бъдат поставени под военно командване. Те са тренирани за някои кризисни сценарии, каза той, „така че по всяко време сме готови да бъдем под командването на националната армия“.
Междувременно граничните служители се концентрират върху справянето с нарастващия брой хора, които се опитват да преминат границата. Групи от хора се опитват да стигнат до Латвия, като пробиват дупки в оградите или прекосяват река Даугава с лодки.
Гриковс каза, че има предложение на правителството – което той подкрепя – да се разшири дълбочината на границата. В момента само граничната охрана и полицията имат достъп до земя на 12 метра от границата. Това разстояние може да се увеличи до 42 метра.
Патрулите, които носят дронове и оборудване за борба с дронове, са претърпели някои електронни смущения. „Нямаме доказателства, че това е дело на Беларус“, каза Гриковс, но комуникациите им са били прекъснати и са загубили контрол над дроновете. „Понякога сензорите спират да работят, понякога нямаме мобилна или радио връзка.“
Създаването на мигрантска криза не е единственият начин, по който източните съседи на Латвия – според твърденията – са се опитали да дестабилизират страната.
От години латвийските служби за сигурност твърдят, че страната е обект на дезинформационни кампании, които се опитват да създадат или да засилят социалните разделения и да подкопаят подкрепата за членството в НАТО и ЕС. От началото на пълномащабната инвазия в Украйна, нарративите често се опитват да се възползват от съществуващите социално-икономически недоволства и да представят помощта на Латвия за Украйна или военните разходи като пари, които би било по-добре да се изразходват за социални услуги.
Институцията за реагиране при кибер инциденти на Република Латвия, или CERT.LV, която проследява кибер заплахите, съобщи за значително увеличение на кибератаките срещу латвийски цели от 2022 г. насам, и особено през тази година. Латвийската разузнавателна агенция, Бюрото за защита на конституцията, или SAB, заяви в най-новия си годишен доклад, че през миналата година руски хакери са направили няколко опита да нарушат работата на инфраструктурни компании и комуникационни мрежи.
Макар че последните нахлувания във въздушното пространство на НАТО изглеждат като по-пряка и агресивна конфронтация, те могат да бъдат интерпретирани като продължение на хибридната война, заяви в интервю в Рига бившият шеф на SAB Янис Кажочинш. Руските въздушни сили се борят да постигнат въздушно превъзходство в Украйна и не могат да се мерят с европейските въоръжени сили, каза той. Но липсата на координиран отговор в Европа засилва чувството на несигурност и загриженост. „Сега ни показаха, че могат да вкарват дронове във въздушното пространство на НАТО и ние не знаем какво да правим с тях“, каза той.
Борбата срещу тези тактики е „постоянен процес“ на изграждане на устойчивост, заяви министърът на отбраната Спрудс. Това надхвърля военната инфраструктура и включва постоянна комуникация и подготовка в цялото общество, за да се опита да се лиши врагът от уязвимости, които може да експлоатира.
Балтийските страни са се научили да живеят в „недефинируема ситуация“ между мир и война, според Артис Пабрикс, бивш министър на отбраната, който сега е председател на мозъчния тръст „Северен център за отбранителна политика“ в Рига.
„Опитахме се да превърнем тези предизвикателства в предимства. Ето защо и в трите балтийски държави има центрове за високи постижения на НАТО в областта на киберпространството, енергетиката и стратегическите комуникации“, заяви Пабрикс, имайки предвид стратегическите комуникации – друг термин за защита срещу дезинформация и пропаганда.
Русия е веща в действията си в рамките на ограниченията, които западните либерални общества си налагат, каза Пабрикс. „Те използват нашите правила срещу нас и сами не се съобразяват с тях.“
Ако, както сочат някои доклади, дроновете, които прекъснаха работата на датските летища, са дошли от невоенни кораби в Балтийско море, властите трябва да се качат на борда им и да приложат малко европейска бюрокрация, според Пабрикс. „Трябва да използваме всички изобретателни методи и, да речем, да проверим колко екологичен е двигателят на кораба и дали тоалетните работят“, каза той.
Частният сектор също все повече осъзнава, че може да бъде мишена. Много комунални предприятия, банки, телекомуникационни компании и логистични фирми в Балтийските страни работят с правителствата, за да се защитят от хибридни заплахи.
„Виждам, например, че обучения за устойчивост, работни срещи и семинари се провеждат не само в класическите компании за критична инфраструктура, но и например в вериги от аптеки“, каза Мария Голубева, бивш министър на вътрешните работи на Латвия, която сега консултира компании как да се направят устойчиви на хибридни атаки.
Обучението й включва работа с компании чрез симулации, за да им покаже как може да се развие една атака. Една електроразпределителна компания, например, може да претърпи прекъсване на услугата в същия момент, в който бот мрежа стартира кампания с дезинформация, твърдейки, че е настъпила катастрофа. Ръководители, които преди това се занимаваха предимно с клиенти и ежедневни операции, сега могат да се окажат въвлечени в непозната геополитика.
За някои в Латвия разширяването на предполагаемите руски хибридни атаки в цяла Европа и подновяването на фокуса върху техните тактики през последните няколко месеца може да бъде закъсняло предупреждение за страните на запад.
