Данъчен консулт на "Труд": Връщане на ДДС за купен от гражданин имот

Често граждани придобиват имот, който след това ще бъде използван от фирма. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчен кредит по ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме плащане на ДДС при вътреобщностно придобиване.

Гражданин смята да купи недвижим имот - сграда, предназначена за автосервиз, и складови помещения, изградени и актувани с акт обр. 15 по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). На по-късен етап той възнамерява да апортира имота в капитала на дружество, на което е едноличен собственик. За покупката на имота ще има фактура с начислен ДДС, а имотът ще бъде използван от дружеството по предназначение - за автосервиз. Поставен е въпросът: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит от дружеството за апортирания в капитала му имот?

I ДДС при апортиране на имот

Съгласно на чл.10 от ЗДДС не е доставка на стока, доставката към приобретателя от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. В този случай лицето, което получава стоката, е правоприемник на всички права и задължения по Закона за ДДС във връзка с нея, включително на правото на приспадане на данъчен кредит.

Разпоредбата на чл.60 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС) указва редът и необходимите документи за приспадане на данъчен кредит за получения актив. Посочената разпоредба визира две хипотези и поставя различни условия, наличието на които е предпоставка за упражняване право на данъчен кредит от лицето, което е придобило актива.

Първата хипотеза, регламентирана в ал.1 на чл.60 от ППЗДДС, е приложима, когато апортиращият - регистрирано по ДДС лице, е имал право да приспадне начисления му при придобиването на вещта данък, но не го е упражнил. Необходимите условия, за да бъде упражнено право на данъчен кредит за апортираната вещ от правоприемника са визирани в т.1-4 на посочената алинея.

Втората хипотеза, регламентирана в ал.2 на чл.60 от ППЗДДС, е приложима, когато апортиращият не е имал право да приспадне начисления му при придобиването на вещта ДДС поради това, че не е бил регистрирано по ЗДДС лице или когато регистрираното по закона лице използва вещта за освободени доставки, безвъзмездни доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, т. е. за доставки без право на данъчен кредит. В този случай за правоприемника ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, ако вещта е придобита от апортиращия преди не повече от 20 години от вписването на апорта в търговския регистър и се използва от правоприемника за извършване на облагаеми доставки по чл.69 от закона.

В конкретния случай предмет на апортната вноска ще е имот, придобит от физическо лице, което не е регистрирано по ДДС за периода от датата на придобиване на имота до датата на вписване на апортната вноска. Следователно, за имота не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

На основание чл.10, ал.2 от ЗДДС и чл.60, ал.2 от ППЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит за придобития имот може да възникне при правоприемника - дружеството, в което е апортиран актива при условие, че ще използва актива за извършване на облагаеми доставки по реда на чл. 69 и 71 на ЗДДС. За да упражни правото си на данъчен кредит дружеството, като регистрирано по ДДС лице, следва да притежава копие на данъчните документи, в които апортиращото физическо лице е посочено като получател.

Съгласно чл.60, ал.7 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите 12 данъчни периода, като съответният документ по ал.4 се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.

II ДДС за вътреобщностно придобиване

Дружество произвежда детайли за домакински уреди, като материалите, с които работи, са собственост на клиента (ишлеме). Някои машини и инструменти, които използва за производството на изделията, не са собственост на българското дружество, а на неговия клиент - италианско дружество, което е регистрирано по ДДС в Италия и няма регистрация по Закона за ДДС. Българското дружество разполага с транспортните документи, с които са пристигнали машините в различен период от време - от 2012 г. до 2020 г. Обсъжда се възможност за продажба на машините от италианското на българското дружество. Поставени са следните въпроси:

1. Сделката по придобиване на машините счита ли се за вътреобщностно придобиване (ВОП)?

2. Могат ли да се използват транспортните документи за периода от 2012 г. до 2020 г. за доказване на вътреобщностното придобиване?

В чл.13 от ЗДДС изчерпателно са изброени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал.1 на същата разпоредба, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 на закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

На основание чл.13, ал.4, т.9 от ЗДДС, не се счита за вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел стоките да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие, че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.
Съгласно чл.123, ал.2 от ЗДДС, всяко регистрирано лице е длъжно да води регистър на стоките по чл.7, ал.5, т.8-10 и чл.13, ал.4, т.8-10 от закона. Регистърът трябва да осигурява информацията, посочена в чл.121, ал.8 от ППЗДДС.

В случай, че условията по чл.13, ал.4, т.9 от закона отпаднат, тогава се смята, че към съответния момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.5 от ЗДДС. В конкретния случай при реализирането на доставка (прехвърлянето на собствеността) от италианското дружество към българското отпадат условията на чл.13, ал.4, т.9 от закона и към този момент ще е налице възмездно ВОП на машините. Съгласно чл.84 от ЗДДС, данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Получателят е длъжен да състави протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС.

На основание чл.63, ал.1 от закона данъчното събитие при вътреобщностно придобиване е на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. По силата на чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, т. е. датата на прехвърляне на собствеността, уговорена между страните в договора.

По отношение на доказателствата за извършено вътреобщностно придобиване, такива не са изрично изброени в закона или ППЗДДС. Съгласно чл.62, ал.1 от Закона за ДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Тъй като в конкретния случай българското дружество има транспортни документи, доказващи, че стоката е пристигнала в страната, доставчикът е регистриран по ДДС в друга държава членка, получателят е регистриран по Закона за ДДС, а доставката е възмездна, то ще са налице основанията за вътреобщностно придобиване за българското дружество по реда на чл.13 от ЗДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.