Данъчен консулт на "Труд news": Налози при наемане от фирма в страната на българин в чужбина

Много фирми наемат и българи, които временно живеят в дружа държава от ЕС. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Дружество “X” осъществява дейност в България и смята да наеме на трудов договор за работа от разстояние българска гражданка с постоянен адрес в България. Жената живее временно в Белгия като придружител на съпруга си, който е командирован там за три години. В трудовия договор ще има клауза, според която приложимо е българското законодателство. Поставени са въпросите:

1. При внасянето на осигуровки българското законодателство ли е приложимо?

2. Какъв е редът за данъчно облагане на дохода, като се има предвид, че служителят ще бъде повече от 183 дни на година в Белгия?

Дължими осигуровки:

За гражданите на държави от ЕС, които работят, упражнявайки правото си на свободно движение в ЕС, се прилагат Регламент №883/2004 и Регламент №987/2009. Според чл.11, параграф 1 от Регламент №883 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

В случая дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Белгия). За наетото от българския работодател лице следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност. Ако лицето полага труд само в Белгия за дружество със седалище в България, то приложима е разпоредбата на чл.11, параграф 3, б. “а” от Регламент №883, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. Следователно осигуровки за периода, за който се полага труд на територията на Белгия, са дължими по белгийското законодателство.

Законодателството на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост, което може да включва освен внасяне на осигуровки и задължителни регистрации, подаване на данни и др. Дружеството, което следва да внася осигуровки за наето лице в Белгия съгласно нейното законодателство, трябва да се информира за своите задължения.

Според Регламент №987 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с наетото лице, то да изпълнява от свое име задълженията по плащане на вноски и подаване на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.

Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени с документ А1, издаден от компетентна институция на държавата по месторабота на лицето (Белгия). Документът ще удостовери, че лицето е подчинено на белгийското законодателство и не се дължат осигуровки в България.

В случая, с оглед временния характер на работата от Белгия (три години), лицето би могло да се възползва от чл.16 от Регламент №883. Той позволява на институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения (т. е. за лицето да е приложимо българското законодателство за социална сигурност).

Искането за допускане на изключения може да бъде подадено от работодателя или от съответното лице, при възможност предварително, до компетентния орган на държавата членка, за прилагането на чието законодателство е отправено искането - в случая НАП. Споразумение за изключение може да се постигне, само ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.

Дължими данъци:

В България местните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в страната и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в България. Според ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

* което има постоянен адрес в България, или
* което пребивава в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или
* което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
* чийто център на жизнени интереси е в България.

В случая лицето се определя като местно на основание чл.4, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, като член на семейство на лице, изпратено в чужбина. Трудът няма да се полага в България и доходите не са от източник в България. Но в качеството си на местно физическо лице, то е задължено за световния си доход, т. е. и за доходите от източник в чужбина.

В случая можем да приемем, че лицето остава местно на България за данъчни цели както на основание чл.4, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, така и по смисъла на чл.1, ал.2а) от Спогодбата между България и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Ако Белгия също претендира, че лицето е тяхно местно лице, то спорът следва да се реши първо чрез разпределителния механизъм на ал.3 от чл.1 или, когато това правило не води до еднозначно заключение, по реда на чл.25 от СИДДО и предвидената в него процедура за споразумение.

Ако лицето остава местно лице за данъчни цели на България, приложение ще намери чл.15 от СИДДО между България и Белгия: заплати, получени от местно лице на едната договаряща държава (България), се облагат с данък само в тази държава (България), освен ако трудът се полага в другата договаряща държава (Белгия). Ако трудът се полага по този начин, възнагражденията могат да се облагат с данък в тази друга държава (Белгия).

Чл.15, ал.2 предвижда изключение от общото правило, според което възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава (България) за труд в другата договаряща държава (Белгия), се облага само в първата държава (България), ако са налице кумулативно три условия: получателят пребивава в другата държава за периоди, ненадвишаващи общо 183 дни от данъчната година; възнаграждението е платено от работодател, който не е местно лице на другата държава; и възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.

Ако не е изпълнено дори само едно от посочените условия, Белгия има право да облага тези доходи съгласно нейното законодателство. В случая лицето ще пребивава в Белгия три години и първото от посочените по-горе условия няма да бъде изпълнено.

Белгия може да облага дохода на лицето за труда, положен на нейна територия, но щом физическото лице е местно лице на България, същият доход подлежи на облагане и в България. Но България следва да приложи метод за избягване на двойното данъчно облагане. България е ратифицирала Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която се прилага паралелно с двустранните данъчни спогодби, като променя начина, по който те се прилагат. Чл.5 от тази Конвенция дава възможност на държавите да изменят метода за избягване на двойното данъчно облагане в съществуващите си СИДДО, като предлага няколко опции. България е избрала да прилага Опция “В”, която предвижда използване на класическия кредитен метод за избягване на двойното данъчно облагане, което означава, че от предвидения в СИДДО с Белгия метод “освобождаване с прогресия” се преминава към обикновен данъчен кредит. При подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, за признаване на данъчен кредит лицето трябва да приложи доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.