Данъчен консулт на "Труд news": Кой плаща здравните вноски за безработен гражданин

Много хора получават обезщетения за безработица. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на здравни вноски докато човек е безработен. Допълнително разглеждаме правилата за плащане на осигуровки при наемане от българска фирма на хора в Гърция.

I Здравни вноски за безработен

Жена е регистрирана в Бюрото по труда като безработна и получава обезщетение за безработица. Поставени са въпросите:

1.  Жената дължи ли здравни вноски за периода, през който получава обезщетение за безработица, или те се плащат от държавния бюджет?

2. Ако е платила здравна вноска за месец, през който получава обезщетение за безработица и заедно с това вноската е платена от държавния бюджет, какво следва?

На основание чл.33, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В чл.40 от ЗЗО са изброени и лицата, които са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет. Съгласно чл.40, ал.1, т.8 от ЗЗО, здравната вноска за лицата, получаващи обезщетение за безработица, се определя върху размера на изплатеното обезщетение. Вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

На основание чл.4, ал.10, т.1, б. „б“ и ал.11, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Националният осигурителен институт подава данни за лицата, които получават парично обезщетение за безработица. Данните се подават по електронен път с декларация образец №1 до 20-о число на месеца, през който е изплатено обезщетението.

Лицата, регистрирани като безработни в Агенция по заетостта, които нямат право на обезщетение за безработица, са извън обхвата на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.8 от ЗЗО и техните здравни вноски не се поемат от държавния бюджет.

Съгласно чл.40, ал.5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, включително тези, които не са осигурени здравно за сметка на държавния бюджет, са задължени да внасят здравни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, след подаване на Декларация образец №7, в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на това основание. Тези хора извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигуровки се внасят в срока за нейното подаване.

Този ред е приложим, ако лицата не са осигурени здравно на друго основание. Следователно, за периодите, през които жената е здравно осигурена за сметка на държавния бюджет като лице, получаващо обезщетение за безработица, тя не дължи здравни вноски и, ако е внесла осигуровки за този период, те се явяват неоснователно платени и подлежат на възстановяване и/или прихващане по реда на ДОПК.

Процедурата за възстановяване на недължимо внесени суми, подлежащи на възстановяване и събирани съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП, е регламентирана в чл.128-130 от ДОПК. Прихващането и възстановяването може да се извърши след подаване на искане до компетентната Териториална дирекция на НАП, към което следва да се приложат документите, които го подкрепят.

II Наемане на хора в Гърция

Българско дружество ще назначи двама служители, които ще работят и пребивават на територията на Гърция. Те имат двойно гражданство – българско и гръцко. Поставен е въпросът: Кое ще е приложимото осигурително законодателство за тях и има ли някакво изискване относно задължителното осигуряване съгласно гръцкото законодателство?

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с регламентите. На основание чл.11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.

В конкретната ситуация дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която се полага труд (Гърция). С оглед на това за наетите лица следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност. При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивни лица е от значение те да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

Във въпроса няма данни дали лицата ще осъществяват трудова дейност за други работодатели/възложители на територията на други държави от ЕС. Няма яснота и в качеството на какви ще бъдат наети от българското дружество, т.е. по трудов договор или по без трудово правоотношение. При условие, че лицата полагат труд само на територията на Гърция за дружество със седалище в България, то приложение намира разпоредбата на чл.11, параграф 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.

Следователно задължителните осигуровки за периода, за който полагат труд в качеството им на наети или самостоятелно заети лица на територията на Гърция, са дължими по гръцкото законодателство. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигуровки, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.

Като дружество, което следва да внася задължителните осигуровки за наети лица в Гърция съгласно нейното законодателство, дружеството следва да се информира относно неговите задължения в конкретния случай.

На основание чл.21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.

Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени с преносим документ А1, издаден от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата (в случая – Гърция). Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на гръцкото осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигуровки в България по българското законодателство.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.