Данъчен консулт на "Труд news": Правила за купуване на стаж за пенсия

Много хора са навършили необходимите години за получаване на пенсия, но нямат нужния стаж. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за купуване на необходимия стаж за получаване на пенсия. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на доходите от работа на англичанин от България.

I Купуване на осигурителен стаж

Жена е навършила годините за пенсиониране, но няма необходимия стаж. Поставен е въпросът възможно ли е синът й да извърши плащане за покупка на необходимия стаж от негова банкова сметка или е необходимо жената да е титуляр на сметката.

Относно зачитането на осигурителен стаж чрез плащане на осигурителни вноски, в чл.9а от КСО е регламентирано следното:

(1) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал.4, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".

(2) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал.4.

(3) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3, но не повече от три години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4.

В ал. 4 е предвидено, че внасянето на осигуровки по ал. 1, 2 и 3 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата на министъра на финансите. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се, определен за съответната година.

В чл.2, ал.7, чл.4, ал.5, чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е предвидено, че лицата, които внасят осигуровки по чл.9а от КСО, подават в НАП декларация образец №8 съгласно приложение №6. Декларацията се подава на хартиен носител преди внасяне на осигуровките по чл.9а от КСО и в нея се вписват имената, единният граждански номер (ЕГН) на лицето, за което се отнасят, и сумата на вноските, които ще се внасят. В образеца на декларация е предвидено поле, в което се вписват данни, ако се подава от упълномощено лице.

Лицата, които зачитат осигурителен стаж с плащане на осигуровки по реда на чл.9а от КСО, следва да подадат декларация образец №8 преди внасяне на вноските, като няма пречка да бъде подадена от упълномощено лице. Внасянето на вноските се извършва по банков път.

Когато се превеждат суми по банков път в полза на трето лице, т.е. задълженото лице е различно от наредителя, в поле „Задължено лице“ се изписва име/наименование на лицето, в полза на което се нарежда сума за погасяване на задължения в НАП. В полетата с идентификационни данни се попълва идентификатора на задълженото лице, в зависимост от това дали същото е физическо или юридическо (ЕИК по Булстат или ЕГН). В полето „Наредител“ се попълва името/наименованието на лицето, което извършва превода.

II Данък за англичанин, който работи от България

Поставен е въпросът, ако английски гражданин, работещ за английски работодател, иска да работи дистанционно от България за няколко седмици, следва ли да плаща данъци за този период?

От значение за определянето на данъчните задължения по ЗДДФЛ е дали лицето се определя като местно или като чуждестранно физическо лице. Предвид зададения въпрос, може да се направи извод, че англичанинът не е местно лице на България.

Според чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.

Съгласно чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени в България, са от източник в България. Без значение е дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.

Възможни са различни хипотези, в зависимост от това дали физическите лица стават местни лица за данъчни цели на България и дали трудът се полага на територията на страната повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период. Когато лицата остават местни на държавата, от която са пристигнали, съответно за България са чуждестранни физически лица, и трудът се полага в страната за кратък период, по-малко от 183 дни в рамките на дванадесетмесечен период, тези лица подлежат на облагане в България за реализираните от тях трудови възнаграждения от източник в страната. Това е предвидено в чл.14, ал. 1 и 2 на съответната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

Доколкото в случая трудът ще се полага на територията на България, реализираните доходи ще са от източник в страната и ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10% данък върху общата годишна данъчна основа.

Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. „Работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

Когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, нямат задължението да определят и удържат авансово данък за доходите по §1, т.26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.

На основание чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква „е“ от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случая приложение следва да намери Спогодбата между България и Великобритания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.