Данъчен консулт на “Труд news”: Облагане при работа за фирма в България и в чужбина

Много хора освен за работодател в България работят и за фирма в друга държава от ЕС. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчен консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на доходите от предаване на вещи за скрап.

I Работа за работодател в България и в държава от ЕС

Човек упражнява трудова дейност в България като заето лице по трудово правоотношение с български работодател. Едновременно с това започва да упражнявате друга трудова дейност във Франция като заето лице на основание сключен трудов договор с френски работодател. Основното му място на пребиваване е на територията на България. Поставени са въпросите:

1. Необходимо ли е човекът да уведоми НАП за осъществяваната трудова дейност като заето лице на територията на двете държави членки?

2. Следва ли да подаде уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за сключения трудов договор с френския работодател?

По първи въпрос:

Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е определяне на приложимото законодателство. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигуровки съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Според Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Основно правило е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

С цел улеснение свободното движение на трудово активните лица в основния регламент са предвидени изключения от основното правило, които се прилагат в специфични ситуации, при които е обосновано прилагането на критерии, различни от действителното място на заетост. Към такива ситуации спадат случаите, при които дадено лице работи в две или повече държави членки и др.

От запитването е видно, че към настоящия момент човекът осъществява трудова дейност едновременно в България и във Франция в качеството си на заето лице на основание сключени трудови договори с двама работодатели, установени в двете държави членки.

В тази връзка е важно да имате предвид, че във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (основание чл.16 от Регламент (ЕО) №987/2009). От своя страна тази институция има задължението незабавно да определи приложимото спрямо него осигурително законодателство и да информира за това определените институции на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.

В конкретната ситуация, доколкото е посочено, че държавата на пребиваване е България, човекът следва да уведоми за своето положение компетентната териториална дирекция на НАП, като подаде уведомление по чл.16 от Регламент (ЕО) №987/2009. Преценката за приложимото осигурително законодателство се извършва индивидуално и спрямо спецификата на всеки отделен случай.

Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в ситуация на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки се съдържат в разпоредбите на чл.13 от Регламент (ЕО) №883/2004. За определяне на приложимото право в тези случаи е от съществено значение да бъде изследвано обстоятелството дали значителна част от дейността на заетото лице се извършва на територията на държавата членка по пребиваване.

“Пребиваване” за целите на определяне на приложимото законодателство е мястото, където лицето обичайно пребивава (обичайният център на жизнени интереси). В конкретната ситуация, при условие че съобразно относимите критерии се определи, че значителна част от всичките си дейности, осъществявани в държавите членки, човекът извършва в държавата по пребиваване (България) то приложение ще намери чл.13, параграф 1, буква “а” от Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно цитираната разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка. В тази хипотеза ще подлежи на задължително осигуряване в България, съгласно българското осигурително законодателство, включително за дейностите и доходите от други държави членки (Франция).

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателството.

При условие че за човека се определи като приложимо осигурителното законодателство на България, е необходимо да имате предвид възможността, предоставена с чл.21, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага (България), и заетото лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. При тази ситуация, в случай че за работодателя не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за целите на задължителното осигуряване същият получава служебен номер от НАП на основание чл.82, ал.4 от ДОПК.

По втори въпрос:

На регистрация в НАП подлежат само трудовите договори, за които се прилага българското трудово законодателство, т. е. които са сключени на основание на разпоредбите на Кодекса на труда.

II Облагане на доходите от предаване на скрап

Човек предава отпадъци срещу възнаграждение. Поставен е въпросът облагат ли се доходите от продажба на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците (ЗУО)?

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) бяха направени промени и вече доходите от движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО са освободени от облагане. Тези доходи са освободени от данъчно облагане на основание чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ като доход от продажба или замяна на движимо имущество и за тези необлагаеми доходи следва да се предоставя информация по реда на чл.73, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната норма предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигуровки от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл.13, ал.1, т. 1-5, 12 и 26.