Данъчен консулт на "Труд news": Пенсионер с ТЕЛК може ли да ползва данъчно облекчение

Много пенсионери имат ТЕЛК за намалена работоспособност над 50 на сто, но често тези решения са с определен срок, а не пожизнени. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчно облекчение от тези пенсионери. Допълнително разглеждаме правилата за водене на счетоводство от регистрирани земеделски стопани.

I Облекчения за пенсионер с ТЕЛК

В дружество е назначен човек, който е с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Човекът е представил Експертно решение на трудово експертна лекарска комисия (ЕР на ТЕЛК) с изтекъл срок на валидност. Поставен е въпросът: Има ли право човекът да ползва данъчно облекчение за хора с намалена работоспособност на основание представеното експертно решение?

Съгласно чл.18, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

Месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението (чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ).

Видно от цитираните разпоредби, едно от условията за прилагане на данъчните облекчения по чл.18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила решение, издадено от компетентен орган (ТЕЛК/НЕЛК), с което е определена 50 или над 50 на сто намалена работоспособност. За да е валидно експертното решение, следва решението да е влязло в сила и да не е изтекъл срокът на определената с него трайно намалена работоспособност или да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, нормативен акт да му придава такова действие по отношение на всички институции и лица или норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането.

На основание §10а, ал.3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на ЗДДФЛ, независимо от определения в експертното решение срок. В тези случаи, дори когато според експертното решение на компетентния орган срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл, въз основа на това решение лицето има право да ползва данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ пожизнено.

В случай, че за лицето са изпълнени описаните по горе хипотези, за данъчни цели в бъдеще, при запазване на сега действащата нормативна база, при условие че лицето полага труд, ще може да ползва правото на данъчно облекчение с притежаваното към момента решение по реда на чл.18 от ЗДДФЛ пожизнено.

II Водене на счетоводство от земеделски производител

Човек упражнява дейност като земеделски стопанин, регистриран е по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и се облага по реда на чл.29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Според него, той не е задължен да води счетоводство. Твърди, че при извършена проверка от органи на НАП по прихващане и възстановяване на ДДС, проверяващите не са споделили същото виждане и са поискали да представи оборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които е трябвало да представи. В тази връзка е поставен въпросът дали при последващи проверки от страна на НАП човекът е длъжен да представя оборотна ведомост, главна книга, хронологични и аналитични регистри и други справки, които за да бъдат представени, е  необходимо да води двустранно счетоводство. Ако човекът е длъжен да води счетоводство, какво е законовото основание за това.

Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството (ЗСч). Съгласно чл.1, т.1 от ЗСч този закон урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията (счетоводствата). Видно от чл.3, ал.1 от ЗСч,  текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. В чл.2 от ЗСч е регламентирано кои са предприятията за целите на този закон, като сред тях не са посочени физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл.2, т.1 от ТЗ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не се смятат за търговци.

Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не са определени като предприятия по смисъла на ЗСч и съответно нямат задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане, уредени с този закон.
С разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е законово регламентирано задължението на всяко регистрирано по ДДС лице да води подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. От обхвата на регистрираните лица, задължени да водят подробна счетоводна отчетност, достатъчна за установяване на задълженията им от органите по приходите за целите на ЗДДС, не са изключени регистрираните по закона физически лица, произвеждащи земеделска продукция.

Независимо от липсата на изрична дефиниция на понятието „подробна счетоводна  отчетност“, визирано чл.123, ал.1 от ЗДДС, е безспорно, че на всяко регистрирано по този закон лице се вменява задължение да води счетоводна отчетност, независимо че не попада сред посочените в чл.2 от ЗСч лица. Следва да се отбележи, че издаването на фактури само по себе си не представлява водене на счетоводство, а документиране на извършените доставки съгласно императивни нормативни разпоредби на ЗДДС.

Това налага извода, че макар за регистрираните по ЗДДС лица, които не попадат в обхвата на задължените да прилагат ЗСч лица, да е вменено задължение за водене на счетоводна отчетност, не е налице задължение да спазват изискванията за текущо счетоводно отчитане по способа на двустранното счетоводно записване.

Предвид горното, регистрираните по ЗДДС лица, които не попадат в обхвата на задължените да прилагат ЗСч лица, могат да избират каква счетоводна отчетност да водят, но тя трябва да е достатъчно подробна, за да може да се установят задълженията им по ЗДДС от органа по приходите, като например: да са проследими моментът на получаването на стоките и услугите, наличностите и последващото им потребление за извършване на освободени или облагаеми доставки, или за цели, различни от икономическата дейност на лицата. В случая фактът, че човекът се облага по реда на чл.29 от ЗДДФЛ, е без значение, тъй като разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗДДС е специална норма, въвеждаща задължение за водене на счетоводна отчетност единствено по отношение на регистрираните по Закона за ДДС лица.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.