Данъчен консулт на "Труд": Облагане на доходи от авторски права

Много хора са собственици на сайтове в интернет или имат някаква друга интелектуална собственост като например литературно или художествено произведение. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за доходите от тази собственост.

Човек със свободна професия е самоосигуряващо се лице и издава фактури за извършваните от него дейности. Преди година купува домейн за употреба, несвързана със стопанската му дейност. Сега гражданинът иска да го продаде. Поставени са следните въпроси:

1. Доходите от тази продажба облагаеми ли са?

2. При продажбата трябва ли да бъде издадена фактура, в която да има ЕИК, издаден на лицето, упражняващо свободна професия?

3. Дължат ли се здравни вноски върху дохода от продажбата, при условие, че гражданинът е пенсионер и не се осигурява за държавното обществено осигуряване?

По прилагането на ЗДДФЛ:

По своята икономическа същност и правна характеристика домейнът може да се определи като форма на интелектуална собственост, а правата върху него могат да са обект на авторско право. На основание чл. 110 и 111 от Закона за собствеността правата върху интелектуалната собственост се третират като движимо имущество. От друга страна, доходите от продажба на права върху интелектуална собственост не попадат сред освободените от облагане на основание чл.13, ал.1, т.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Действително в чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ като необлагаеми са посочени доходите от продажбата на движимо имущество, но тук законодателят е имал предвид продажбата на лични движими вещи, т. е. вещи, предназначени за лично ползване в ежедневието.

В чл.29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ са посочени доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, които се третират като доходи от друга стопанска дейност, когато са реализирани от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. По отношение на понятието “авторски и лицензионни възнаграждения” ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание §1, т.8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО “авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

Доколкото плащането в конкретния случай, може да се дефинира като авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход гражданинът има право да ползва 40% разходи, на основание чл.29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ. Предвид факта, че е самоосигуряващо се лице, при облагането, декларирането и документирането на дохода е необходимо да се има предвид следното:

- На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ за доходите по чл.29, в т. ч. и за авторските възнаграждения, се дължи авансово данък, като в съответствие с чл.43, ал. 5 и 6, дължимият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода;

- Предвид чл.67, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ дължимият авансово данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, не се внася авансово данък;

- На основание чл.56, ал.2 от ЗДДФЛ следва да се подаде декларация за дължимия данък в срока за внасянето му;

- На основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, какъвто е и конкретният случай, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, посочени в чл.10, ал.1, т.3 от закона, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч.).

В чл.6, ал.1 от ЗСч. е посочено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код (ЕИК) по Булстат или единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

Видно от цитираната разпоредба няма пречка в издадения от гражданина документ да бъде посочен ЕИК, издаден по повод упражняването на свободна професия, но доколкото продажбата не е свързана с тази дейност е препоръчително да посочи ЕГН.

По прилагането на КСО:

На основание чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуровки се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

В преценката, дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл.4 от КСО (чл.10, ал.1 от КСО).

Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Тези от тях, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвиден ред, по който самоосигуряващите се, на които е отпусната пенсия, да бъдат освободени от задължението си за внасяне на здравни вноски. За тях е приложима разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която, освен авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, следва да определят и окончателен размер на месечния си осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

В конкретния случай доходът от продажбата на домейн не е доход от трудова дейност и върху него не се дължат задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съответно не се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния доход по чл.6, ал.9 от КСО в справката към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Предвид еднаквия ред за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване в разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, доходът от продажбата на домейн не се включва при годишното изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване в Таблица 2 на справката към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от самоосигуряващите се граждани.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.