Даян Крюгер: Бях модел и знам какво е да те мислят за глупава

Почти забравих какво е да си германка

Мечтаех за кралския лондонски балет

Хората винаги ще обичат добрите шпионски истории

Като пийна и веднага започвам да си търся нови роли

Прелестната Даян Крюгер се завръща ударно тази година с няколко нови роли на голям и малък екран, сред които и участие в новия сериал „Малки бедствия“. Предстои пускане по кината и на мрачния трилър „The Shrouds“, където Крюгер си партнира с Венсан Касел. Даян e германката, която покори Америка, но запази своята европейска естетика и идентичност. Миналата пролет по време на фестивала в Кан тя беше една от най-красивите и актуални актриси на Лазурния бряг.

Красавицата започва своята кариера като дефилира по парижките модни сцени, а после плени и холивудския пейзаж. Първата голяма роля, която получава е на Хубавата Елена от епоса на Волфганг Петерсън “Троя”, където младата Крюгер партнира на Брад Пит и Ерик Бана. Крюгер говори немски и английски, а това се оказва от полза за Куентин Тарантино, който я ангажира в своята алтернативна историческа екстраваганца “Гадни копелета”, където отново си партнира с Брад Пит.

- Даян, предстои широко разпространение на филма „The Shrouds“ след силния фестивален отзвук в Кан. Какво ви привлече към тази роля и какво го отличава от повечето трилъри?
- Възможността да работя с режисьора Дейвид Кроненбърг и с Венсан Касел определено ме привлече. Тук Венсан влиза в ролята на Карш, иновативен бизнесмен и скърбящ съпруг. Той измисля уникална машина, която се оказва изключително противоречива. Точно когато се готви да представи изобретението си пред международна публика, нещо непредвидено се случва. Докато се опитва да разплете мистерията кой и защо би искал да му навреди, мъжът преосмисля идеите, брака и верността към паметта на мъртвата му жена, тласкайки го към ново начало. Кроненбърг сподели, че е писал The Shrouds докато скърбял по загубата на собствената си жена, починала преди седем години. Това емоционално изследване на скръбта за мен го отличи от повечето заглавия в последно време.

- Кроненбърг е канадец, Касел е французин, а вие – германка. Но имате ли вече и американска идентичност след толкова години в Холивуд?
- Вече съм прекарала голяма част от годините си извън родината и като се върнах се чувствах като чужденка в собствената си страна. Почти забравих какво е да си германка. Има една несигурност, която ме притесняваше, но с напредването на възрастта я прегърнах и започнах дори да се привързвам към нея.

- Търсите ли повече роли, в които говорите на родния си език?
- Вече прегръщам немската си природа. След дългия период извън Германия останах особено доволна от бързината, с която си припомних всичко. Имахме два месеца подготовка преди снимките на немскоезичния The Fade и успях да вляза в добра езикова форма и да изгладя всички неравности в говоренето, които са се появили по време на паузите през годините. Чувствам връзката с корените си по-силна отвсякога. Беше като завръщане у дома. Но истината е, че животът ми в последните години преминава повече във Франция, отколкото в САЩ.

- Вече имате няколко роли във филми с геополитически заряд, които отварят темата за тероризма. Какво ви привлече към тези сценарии?
- Специално The Fade бе наистина важен за мен. Филмът бе продукт на много страст и изключително качествена колаборация. В крайна сметка това бе моят първи изцяло немскоезичен филм. Да работя с големия режисьор Фатих Акин, когото срещнах в Кан преди пет години, е извънредна привилегия и в същото време предизвикателство. Аз израснах в Германия, където той е много известен и успешен от дълго време. В моите очи той успя да докосне и да маркира цяло едно поколение със своето творчество. Филмите му говорят на езика на това поколение, в тях са кодирани комплексите, проблемите, мечтите, противоречията на толкова много германски граждани. Това е и моето поколение.

- Някак си стана така, че играхте в няколко филм на шпионска тематика...
- Идеята на последните ми такива филми е хората от публиката да си зададат въпроса какво биха направили те на мястото на филмовия образ, който се озовава в шпионска ситуация. Не бих казала, че добрите филми като цяло предлагат решения, те не казват кое е лошо и кое добро.

- С кой голям режисьор искате да работите?
- Толкова са много. Но определено изпитвам огромно възхищение към Михаел Ханеке. Спомням си един разговор с него, в който направо си го помолих да ме вземе в някой свой филм. Бях подпийнала, чувствах се неудобно, но в крайна сметка нещата се получиха. Сторих същото и с Фатих Акин. Традицията повелява режисьорът да потърси актьора, но нещата вече ставата по всякакви начини, има по-голямо усещане за свобода в комуникацията между отделните участници в големия спектакъл на кино индустрията.

- Липсва ли ви моделството?
- Модните ми приключения в Париж изгради характера ми, но аз никога не съм искала да бъда просто модел. Всъщност като по-млада мечтаех да съм част от Кралския лондонски балет. Балетът бе моя страст. Но се ориентирах към моделството. Отне ми известно време да се преборя със стереотипите за моделките, които искат да стават актриси. Още помня лошите рецензии за един от ранните ми филми „Франк”, който разглеждаше тази тема. Още го има този предразсъдък, че моделите са глупави. 

- Още ли четете рецензии и коментари за играта си в киното и телевизията?
- Вижте, аз винаги съм била интроверт. Дълги години съм се чувствала като дърво без корен, сякаш не принадлежа никъде. Наясно съм, че понякога създавам впечатление на просто една студена германка, която гледа на всички и всичко отгоре. Но това не е вярно. Огромно усилие ми отнема да съм общителна, но в това отношение киното ми помага. Ролите ме поставят в обувките на други хора, дават ми възможност да изживея различни идентичности.