Д-р Снежана Атанасова, дерматолог, пред „Труд news“: Очакваме ограничаване на нелегалните естетични процедури

Предстои създаването на единен регистър и контрол върху използваните сертифицирани продукти

Поводите да потърсим д-р Снежана Атанасова са два - IV-ят Конгрес по естетична дерматология, който завърши миналата седмица и въвеждането за пръв път на стандарт в естетичната дерматология. Конгресът постави акцент върху безопасността и контрола на естетичните процедури. Беше акцентирано, че успешната естетична процедура се базира на компетентния анализ на кожата, прецизни познания за анатомията на лицето, особено на рисковите зони.

С д-р Атанасова разговаряме за възможните усложнения след процедури, за отговорността на клиниките и намаляването на риска.

- Д-р Атанасова, за първи път има стандарт и в естетичната дерматология. Ще се промени ли нещо след въвеждането му?

- Въвеждането на първия стандарт в естетичната дерматология е исторически етап, който ще промени практиката в няколко ключови аспекта. За първи път ще бъдат ясно дефинирани компетенциите на специалистите, които имат право да извършват процедурите. Ще се въведат изисквания към оборудването, условията на безопасност и хигиена, както и класификация на процедурите според степента на риск. Предвижда се създаването на единен регистър и контрол върху използваните сертифицирани продукти. Допълнителната квалификация на практикуващите ще бъде задължителен елемент от този процес. Това ще изведе практиката на медицинско ниво, ще ограничи нелегалните манипулации и ще защити както лекаря, така и пациента.

- Ще спре ли стандартът производството на „двусантиметрови джуки“?

- Стандартът сам по себе си няма да спре естетичните крайности като т. нар. „двусантиметрови джуки“, но въвеждането на регулации и спазването на професионална етика ще играят ключова роля в ограничаването им. Новите критерии ще изискват от специалистите не само висока компетентност, но и придържане към естетичен баланс, съобразен с индивидуалните анатомични пропорции на пациента. Ще бъде задължително използването само на регистрирани продукти и сертифицирани апарати, както и осигуряване на пълна отчетност и проследимост на процедурите. Това ще промени философията - от „увеличаване“ към „хармонизиране на чертите“.

- На вас, случвало ли се е да отказвате искана от пациент процедура?

- Да, и това е част от професионалната отговорност. Отказ от извършване на естетична процедура се налага при наличие на нереалистични очаквания от страна на пациента или при съмнения за телесна дисморфофобия. Процедура не се извършва и при активни инфекции, кожни дерматози или автоимунни заболявания в активна фаза. Психоемоционалната нестабилност на пациента също е сериозно противопоказание, както и наличието на медицински рискове като бременност, прием на антикоагуланти и други състояния, несъвместими с интервенцията. Важно е да се подчертае, че отказът не представлява отхвърляне на пациента, а израз на отговорност, грижа за неговата безопасност и психическо благополучие.

- Какви инфекции могат да възникнат след инжекционни или апаратни процедури?

- След естетични манипулации е възможно да възникнат инфекции с бактериален, вирусен и по-рядко - гъбичен произход. Най-честите бактериални причинители включват Staphylococcus aureus, включително MRSA, както и Streptococcus pyogenes, които се свързват основно с повърхностни целулити и абсцеси. Cutibacterium acnes е честа причина за т. нар. „забавена биофилмова инфекция“, която се наблюдава при приложение на дермални филъри. Herpes simplex virus тип 1 може да се реактивира в резултат на травма в областта на устните или назолабиалната зона, особено при предразположени пациенти. Освен това, различни бактерии могат да причинят инфекции при използване на контаминирани разтвори или нестерилни инструменти по време на процедурата.

- Има ли ранни признаци, по които пациентът и лекарят могат да разпознаят инфекциозно усложнение?

- Да, ранната диагностика е от ключово значение за предотвратяване на усложнения след естетични манипулации. Сред ранните признаци на инфекция се включват локално зачервяване, което не отшумява в рамките на 24 до 48 часа, както и повишена болезненост или наличие на пулсиращ оток. Други алармиращи симптоми са локално повишена температура на кожата и изразен блясък, както и наличие на инфилтрат или нодуларно уплътнение. Последното, особено при използване на дермални филъри, може да бъде подозрително за биофилмова инфекция. Допълнителни тревожни признаци включват гнойна секреция, наличие на некроза, лимфангит, както и системни симптоми като субфебрилитет и общо неразположение. В случаите на вирусна реактивация на херпес симплекс вирус (HSV), обикновено се наблюдава поява на везикули, съпроводени от парене и сърбеж в устната зона, обикновено в рамките на 24 до 72 часа след процедурата.

- Често срещани ли са бактериалните или вирусни инфекции в естетичната практика днес?

- Когато се спазват съвременните стандарти - те са редки (<1%), но подценяването на асептиката или „домашни“ манипулации от лица без медицинска квалификация рязко увеличават честотата. Реактивациите на херпес вирус остават сравнително чести при инжектиране на филър в устни или около тях. Случаи с атипични микобактерии също се описват в литературата, особено при несертифицирани продукти или апарати.

- Има ли надеждни начини за избягване на инфекциозни усложнения?

- Превенцията на инфекциозни усложнения изисква стриктно спазване на утвърдени медицински стандарти и индивидуален подход към всеки пациент. Ключовите принципи включват на първо място поддържане на медицинска стерилност: Процедурата трябва да се извършва не просто при „чисти“ условия, а като при хирургична интервенция. Това включва използване на стерилни ръкавици при някои терапии, еднократни игли, стерилно работно поле и подходящ антисептик за кожна дезинфекция. Също така почистване на зоната преди инжектиране: Преди всяка инжекционна процедура е задължително премахването на грим, себум и слънцезащитни продукти (SPF), тъй като те могат да повишат риска от инфекция. Силно препоръчително при профилактиката при рискови пациенти е прилагането на антивирусна профилактика с ацикловир или валацикловир преди процедурата. Съществен момент е използването на сертифицирани продукти. Всички инжекционни и апаратни продукти трябва да бъдат със съответната сертификация - CE маркировка и/или одобрение от Европейската агенция по лекарствата (EMA). Важно е да има ясни постпроцедурни инструкции. Пациентите трябва да получат добре дефинирани указания за поведение след процедурата, както и да бъдат проследени в рамките на първите 72 часа при необходимост. При процедури с устройства като hydrafacial или мезотерапия е задължително използването само на стерилна вода или физиологичен разтвор. Чешмяна вода никога не трябва да се използва. На последно място, но първо по значение е обучението и контрола на персонала. Целият екип, участващ в процедурите, трябва да бъде адекватно обучен по отношение на инфекциозен контрол, а стерилизацията на апликатори, накрайници и други инструменти трябва да бъде редовно валидирана и документирана.

- Какви иновативни подходи за намаляване на риска се използват в съвременната естетична дерматология?

- Съвременната естетична медицина се стреми не само към високи естетични резултати, но и към максимална безопасност за пациента. В тази връзка, нови научни изследвания и технологични иновации предлагат обещаващи решения за допълнително намаляване на риска от инфекции. Сред тях се открояват следните подходи: Биоактивни антисептици и антимикробни бариери: (сребърни наночастици, PHMB, octenidine); Фотодинамична дезинфекция на повърхности и апаратни накрайници. Изкуствен интелект и UV визуализация: Разработват се AI-базирани системи за мониторинг и верификация на стерилността в клиничната среда. В допълнение, UV-камери се използват за контрол на чистотата на инструментите и работните повърхности, позволявайки откриване на замърсявания, невидими с просто око. Появяват се нови поколения дермални филъри, също така и еднократни микронидлинг капсули. В ход са проучвания, изследващи ролята на пробиотични продукти за възстановяване на кожния микробиом след инвазивни манипулации.

- При кои апаратни методи се наблюдават най-често усложнения?

- При лазерни процедури най-честите усложнения са изгаряне, постинфламаторна хиперпигментация и реактивация на херпес. Радиочестотата (включително RF microneedling) може да доведе до фоликулит или абсцес при недостатъчна антисептична подготовка. При MFU-V и HIFU апарати неправилната дълбочина на работа може да причини болка, оток, невралгия и рядко термична травма. Плазмотерапиите (PRP, PRF) крият риск от инфекция при нарушена стерилност. След криолиполиза или кавитация усложнения са редки, но е възможна поява на дерматит или вторична инфекция.

- Какви грешки в настройките или индикациите водят до нежелани ефекти?

- Прекомерната енергия или дълбочина при RF и лазерни процедури може да доведе до изгаряне или образуване на белег. Неправилната дължина на импулса при лазерна терапия увеличава риска от постинфламаторна хиперпигментация (PIH). Прилагането на апаратни методи върху кожа с активен дерматит или акне може да влоши състоянието и да предизвика усложнения. Липсата на тестова зона при фототипове IV-V крие риск от хиперпигментации и изгаряния. Пренебрегването на информация за прием на ретиноиди или фотосенсибилизиращи медикаменти увеличава риска от кожни реакции. Неоценената анамнеза за херпес може да доведе до реактивация след процедура. Неоценената анамнеза за херпес може да доведе до реактивация след процедура.

- По какъв начин процедурите се „напасват“ към типа кожа на пациента?

- Индивидуализирането на подхода според типа кожа и здравния статус на пациента е задължително. При себорейна, акнеична или розацейна кожа трябва да се избягват комедогенни продукти и травматични методи. При тънка кожа и фототип I-II се използват по-ниски енергийни нива и задължителна термозащита. При имунокомпрометирани пациенти и диабетици се налага стриктна асептика и внимателна постпроцедурна грижа. При пациенти, приемащи топични стероиди или антикоагуланти, процедурата трябва да се отложи. Тук се прилага принципът „precision aesthetic medicine“ - оценка на рисковия профил преди процедура. С тези процедури се занимава изключително квалифициран специалист-дерматолог.

- Обсъждат ли се в България нови стандарти за безопасност в апаратните процедури?

- Да - в Европа и у нас се обсъжда национален стандарт по естетична дерматология, базиран на европейския модел CEN/TC 403. Новият стандарт включва ясни изисквания за квалификацията на специалистите, извършващи естетични процедури. Предвиждат се стандартизирани протоколи за работа с апарати и инжекционни продукти. Въвежда се система за проследяване и докладване на възникнали усложнения. Ще се прилагат минимални технически изисквания за условията в помещенията и за поддържане на стерилитет.

- Какви са тревожните имунни и алергични реакции след филъри и ботулинов токсин?

- При хиалуронови, CaHA или PLLA филъри могат да се появят ранни реакции като еритем, оток и сърбеж, свързани с неспецифична имунна реакция. Късните имунни реакции включват формиране на грануломи, псевдокисти и т. нар. delayed nodules, които често са свързани с биофилмова инфекция. При ботулинов токсин са възможни алергични реакции, особено при използване на нерегистрирани или нискокачествени продукти. По-често се наблюдават имуномедиирани неутрализации на ефекта при прекалено често приложение, поради образуване на неутрализиращи антитела.

- Бихте ли коментирала отговорността на клиниките при възникване на усложнение?

- Клиниките носят юридическа отговорност при доказана лекарска небрежност, липса на информирано съгласие или неспазване на утвърден стандарт. От професионална и етична гледна точка, те имат задължение да проследят случая, да осигурят лечение и при нужда да уведомят съответните органи.

Нашият гост
Д-р Снежана Атанасова е дерматолог с повече от 15 години практика в България. Притежава две висши медицински образования - завършва медицина в Русия, а след това се дипломира и в Еберхард - Карл Университет Тюбинген, Германия. Специализира дерматовенерология в Русия и България. Редовно участва като лектор в международни конгреси и конференции в страната и чужбина, като често провежда и обучения за колеги в сферата на естетичната дерматология. Д-р Снежана Атанасова е била председател на “Българска асоциация на естетичните дерматолози” в периода 2017 г.-2025 г.

Още от (Интервюта)

Най-четени