Девет нови технологии вдъхват живот на МиГ-35: Руският изтребител с обновен боен потенциал

Разработена от средата на 2000-те години като силно подобрена версия и наследник на съветския МиГ-29 , програмата за средно тежки изтребители МиГ-35 до средата на 2020-те години не успя да отговори на очакванията, като в експлоатация имаше само шест самолета и нямаше видими планове за производство на още. Докато подобреният изтребител МиГ-29М постигна значителен успех на експортните пазари, като 46 бяха продадени на Египет, 14 на Алжир и 45 и 24 палубни версии на МиГ-29К за служба във военноморските сили съответно на Индия и Русия, МиГ-35 никога не получи чуждестранни или вътрешни поръчки на нива, близки до прогнозираните. Доклади от началото на 2025 г. обаче показват, че това може да се промени в бъдеще, тъй като руското Министерство на отбраната и държавната Обединена самолетостроителна корпорация съобщават, че планират да улеснят производството на самолета в значителен мащаб за руските Въздушно-космически сили. Подобни поръчки имат потенциала да съживят програмата и да позволят много от новите технологии, разработени през последното десетилетие, по-голямата част от които за новия руски изтребител от пето поколение Су-57 , да бъдат интегрирани в по-лекия самолет МиГ, като по този начин се повиши бойният му потенциал и той стане много по-конкурентоспособен на международните пазари, пише Military Watch Magazine.

Основно ограничение на руските изтребители в сравнение с техните американски, китайски и дори европейски аналози е липсата на високопроизводителни ракети „въздух-въздух“. Макар че Р-77-1 представлява широк еквивалент на американската AIM-120C5 и китайската PL-12, Русия не само въведе ракетата в експлоатация сравнително късно около 2014 г., но и не разполага с еквивалент на китайските PL-15 и PL-16 или на американските AIM-120D или AIM-260. Резултатът е, че руските изтребители като Су-35 и МиГ-35 са с близо 100 километра по-далеч, а в някои случаи и повече, когато използват стандартното си въоръжение. Р-77М, разработена за изтребителя Су-57, има потенциала до голяма степен да преодолее разликата в характеристиките и има обхват от приблизително 200 километра в сравнение със само 110 километра за Р-77-1. Ракетата използва радар с AESA в самонасочващата си глава за по-голяма устойчивост на заглушаване и по-дълъг обхват на захващане на целта, докато технологията ѝ с активна фазирана антенна решетка е предназначена да осигури на ракетата по-пълна и широкоъгълна картина на целта, което прави много по-трудно за избягване. За да може МиГ-35 да се конкурира със съвременните китайски и американски изтребители, като например доказалият се в бойните действия J-10C, интеграцията на R-77M или подобно способно оръжие се счита за жизненоважна.

Изделие 810 е разработено като миниатюризирана версия на ракетата въздух-въздух с много голям обсег Р-37М и според съобщенията е влязло в експлоатация в началото на 2025 г. с обсег на поражение над 300 километра. Макар че руски държавни източници по-рано съобщаваха, че МиГ-35 е съвместим с Р-37М, изтребителят не само няма оперативната височина или крейсерска скорост, необходими за пълноценното му използване, но и много големият размер на ракетата означава, че тя ще окаже значително влияние върху летателните характеристики на МиГ-35 и ще остави малко товароносимост за други боеприпаси. Интегрирането на изделие 810 има потенциала да осигури на МиГ-35 най-големия обсег на поражение въздух-въздух от изтребителите от неговия тегловен диапазон, въпреки че сравнително малкият радар на изтребителя не се счита за способен да насочва ракетата към цели в пълния ѝ обсег, което означава, че ще трябва да бъде свързан в мрежа с други средства, като например прехващачи МиГ-31 или наземни системи, разположени напред, за да осигурява насочване. 

Първоначално се очакваше МиГ-35 да бъде първият руски изтребител, който ще влезе в експлоатация с радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA), наречен   Жук-А/АМ, въпреки че шестте самолета, закупени от Министерството на отбраната, са интегрирали по-стария радар с пасивна електронно сканирана антенна решетка (PESA) Жук-МЕ. Съобщава се, че това е направено с цел намаляване на разходите, въпреки че имаше значителни спекулации, че решението е взето поради забавяния в разработването на Жук-А/АМ.

Наред с нов радар, друга авионика също може да помогне за значително повишаване на ситуационната осведоменост. През декември 2024 г. руските държавни медии   представиха нова система за насочване, монтирана на нашлемник, за Су-57, която наподобява подобни системи, използвани в китайските изтребители J-20 и американските F-35 от пето поколение, които работят чрез проектиране на критична информация директно върху визьора на пилота. Това включва   данни за полета и насочването, предоставяйки много по-цялостна представа за оперативната среда.

Крилатата ракета Х-59МК2 е проектирана като основно въоръжение „въздух-земя“ на изтребителя Су-57 и ако бъде интегрирана в МиГ-35, би могла да осигури внушителна способност за удар на далечни разстояния, която значително компенсира липсата на стелт възможности на изтребителя. Класът ракети е оптимизиран за неутрализиране на малки, защитени цели на дълги разстояния от близо 300 км и носи или 320-килограмова проникваща бойна глава, или по-малка пелетна бойна глава, предназначена да поразява цели в по-широка зона. Други предложени бойни глави включват по-мощна проникваща бойна глава и носител на касетъчни боеприпаси. 

Друг клас ракети „въздух-земя“, разработени за Су-57, но със значителен потенциал за интегриране в МиГ-35, е 500-килограмовата прецизно насочваща се планираща бомба ПБК-500У „Дрел“ . Планиращите бомби се появиха по време на руско-украинската война като предпочитано оръжие за прецизни удари и близка въздушна поддръжка и макар че доставят много по-големи количества боеприпаси и на много по-ниска цена от крилатите ракети, те все още могат да бъдат изстрелвани от достатъчни разстояния, така че изтребителите да са относително безопасни от това да бъдат прицелени от повечето ракетни системи земя-въздух. Бомбата „Дрел“ осигурява възможности за „изстреляй и забрави“, което означава, че не изисква осветяване на целите си или насочване по проводник от самолет, а вместо това използва инерционно и GLONASS сателитно насочване и система за идентификация „свой-чужд“, достатъчно точна, за да поразява бързо движещи се цели. 

Както е било при много изтребители от „4+ поколение“, конструкторите на МиГ-35 може да компенсират липсата на стелт възможности на изтребителя, като поставят силен акцент върху интегрирането на мощен комплекс за електронна борба. Една съществена възможност е изтребител да може да интегрира производно на комплекса „Хималаи“ на Су-57, който е разпределен в целия стелт изтребител,   включително по крилата, което му позволява по-добре да се намесва в системите за насочване на противника и да го защитава от ракетни атаки от всички посоки. Съобщения в руските медии сочат, че големият обсег на комплекса надвишава ефективния радиус на използване на повечето западни ракети „въздух-въздух“. 

През 90-те години руската индустрия завърши разработването на подобрен вариант на двигателя РД-33 на МиГ-29, РД-33М, който значително намали разхода на гориво, премахна емисиите на черен дим и увеличи максималната тяга с девет процента от 81 kN на 88,26 kN.