Докога ще чакаме закон за частния фалит

Тласкат хората към сивата икономика и емиграция

Няма страна, в която нещо да не е под забрана. Няма държави без закони. Отделен е въпросът кой и как кове оковите на законите, които превръщат плебеите в социални и финансови роби. Първата стъпка към робството е неграмотността и не на последно място стоковото и имотно кредитиране. Индустрия, която под шапката на своята държава, произвежда клиширани модели на поведение и съвременни роби, принудени да работят безспирно да края на живота си и да умират в бедност.

Днешното съвременно робство е доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват. Сами избират господарите, на които служат, за да може тази система да съществува. Възползвайки се от първосигналното Аз на обществото, съвременните финансови магьосници произвеждат пари от въздуха, които в комбинация с високата лихва създават завинаги дългови роби.

До 1971 година световните финанси бяха базирани на златото като универсална валута, което ограничаваше разрастването на паричните потоци, или поне бързо регулираше ритъма в нормалното му състояние, без възможност да се произвеждат дългови роби. Тази система известна като Бретън Уудс се разпадна на 15 август 1971, когато президентът Ричард Никсън затвори „златния прозорец“. От тогава дълговете в световен мащаб достигнаха астрономически размери и създадоха поколения финансови роби.

Безброй са факторите, които тласкат хората към това робство - цикличният подем на икономиката, ръстът на потреблението, развитието на пазара на кредитните услуги, както и лични неблагополучия и безработица. Факт е, че българите все по-често кандидатстват за кредити, за да повишат стандарта си на живот, а не за плащане на сметки. Тоест за комфорт, а не от нужда.

Голям процент от хората започнаха да купуват само маркови вещи, без да имат нужда от тях. Независимо дали става дума за храна, напитки, дрехи, мебели или автомобили. Станаха роби на марките без да ги интересува дали е подходящо, дали го харесват, дали е финансово изгодно, защото банките чукат на вратата с апетитни предложения. И целият този индустриален модел е особено видим по време на празници. Теглят се кредити за екскурзии, пазаруване, подаръци и т. н. Кредитните карти и т. нар. „бързи кредити“, са удобен инструмент за краткосрочни нужди, но ако не бъдат погасени навреме, се превръщат в истинска финансова „лавина“. Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката им дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Най-сериозен е рискът при ипотечните кредити, където за да покрият 100% от новозакупеното си жилище, много хора теглят жилищен и потребителски заем едновременно. Доказателство за това е, че към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система в България е 1,3 млрд. лв., или с 4,2% (51 млн. лв.) повече от тази за същия период на 2018 г.

Банките предлагат, народът взима и в крайна сметка печеливши са лихвари и частни съдебни изпълнители. Наказателните лихви и неустойки правят връщането на кредита непосилно. Стига се до запори на заплати, опис и продажба на имущество. В някои случай оправдано, но в други не. Възползвайки се на свой ред от неграмотността на обществото и липсата на защита, съдебните изпълнители конфискуват и разпродават буквално на джобни цени апетитни имоти, струващи хиляди левове. В много от тези казуси ключова роля имат и т. нар. „имотни схеми“ с нагласени търгове, при които гражданите остават без имущество и вечен длъжник.

Навсякъде в Европа се приеха закони, които позволяват на хората да се стабилизират финансово, след като са станали неплатежоспособни. В България юридическите лица и банките имат възможност да предприемат незабавно принудително изпълнение единствено на базата на тяхно твърдение, което не е удостоверено безспорно. По този начин се нарушава регламент №805/2004 на Европейския парламент от 21 април 2004 година. В него се посочва, че безспорно вземане е това, при което има липса на оспорване от страна на длъжника.

В тази връзка през 2016 г. Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради член 417 от ГПК, който предоставяше държавен суверенитет на банките и позволяваше длъжникът да бъде осъден по бърза процедура - без възможност да се противопостави. Процедурата е и заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците - той е в нарушение на правото на Европейския съюз.

В отговор през 2017 година България прие промени в ГПК с цел защита на длъжника, като на първо място се прекрати порочната практика поради недобросъвестност, гражданите да бъдат съдени без да знаят. Непосредствено след промените в ГПК се афишира и работа по закон и ред за защита на лица при свръхзадлъжнялост, т. нар. закон за частния фалит. Независимо, че все още този закон виси във въздуха, страната ни е задължена да го приеме, тъй като Европейският парламент гласува през м. март т. г. директива за процедурите за несъстоятелност на предприятията, която засяга и физическите лица. Директивата трябва да бъде въведена в законодателствата на държавите членки в тригодишен срок от обнародването u в Официалния вестник на ЕС.

Няма процедури за абсолютна давност

България е единствената страна в ЕС с вечни длъжници и без процедури за абсолютна давност, или обявяване на личен фалит, като същевременно страната ни се нарежда в топ 5 по лоши кредити в Европа. Липсата на закон за частния фалит тласка хората към сивата икономика и емиграция и осъжда българинът да живее във финансово робство, което го ограничава, ощетява и лишава от спокоен и достоен живот. А „живеейки в общество на роби, и свободният човек губи ориентация и се превръща в роб“.