Доскоро процъфтяващата военна икономика на Русия се пропуква

Трудни времена настъпват едновременно в няколко ключови индустрии

Руската икономика изненада мнозина, като остана устойчива пред лицето на международните санкции след пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна. В един момент дори изглеждаше, че е изложена на риск от прегряване. Но сега пукнатините в икономиката от 2 трилиона долара стават очевидни, пише Bloomberg. През ноември се очакваше 2025 г. да бъде година на съкращения на потребителските разходи, тъй като Москва беше принудена да избере оръжия пред масло.

Тази динамика беше демонстрирана през седмицата: Путин присъства на церемония по издигане на знамето за най-новата руска подводница с балистични ракети, петата от новия клас „Борей-А“, построена през последните шест години. Междувременно продажбите на автомобили спаднаха с 30% през юни.

Обратът в руската икономика стана видим и в петък, когато руската централна банка намали основния си лихвен процент с 2 процентни пункта, след като го намали с 1 процентен пункт миналия месец. Притесненията за инфлацията се превръщат в притеснения за растежа. Министърът на икономиката Максим Решетников дори предупреди миналия месец: „На прага сме на рецесия.“

„Има все повече доказателства, че много сектори на руската икономика са изправени пред трудни времена“, казва Алекс Кокчаров, геоикономически анализатор в Bloomberg Economics. „Ефектите от войната, западните санкции, недостига на работна ръка, по-ниските цени на петрола, по-силната валута и високите лихвени проценти“ вземат своето.

И тъй като войната на Путин в Украйна е почти изцяло фокусирана върху военни цели, рискът, според Кокчаров, е, че гражданската икономика ще се влоши.

▪️Държави като Китай и Индия бяха големите поддръжници на руския петрол и други стоки, както и нежеланието на някои западни икономики да отрежат изцяло износа на природни ресурси от Русия. Но с течение на времето широкият и все по-строг набор от санкции оказва все по-видимо отражение.

Например, върху руската въглищна промишленост. Преди неуспешния опит на Путин да завземе цяла Украйна през февруари 2022 г., индустрията разчиташе до голяма степен на минно оборудване от Европа, Съединените щати и Япония. Санкциите прекъснаха този достъп. Първоначално имаше надежда, че китайските доставчици биха могли да запълнят празнината. Но качеството на китайското оборудване често не отговаря на очакванията на индустрията и наличностите й остават ограничена. В много случаи поръчките трябва да се правят години предварително, според запознати с въпроса.

До 2022 г. водещите производители на въглища се обръщаха към Европа за финансиране чрез заеми и облигации. Но сега този път е затворен. Европейският съюз също така представляваше около половината от руския износ. През 2022 г. тези доставки бяха забранени.

Загубата на доставчици, финансиране и клиенти е троен удар.

Ако военно-промишленият комплекс, засилен от Кремъл за водене на войната, беше достатъчен, за да поддържа руската икономика, стоманодобивната промишленост вероятно щеше да се справя добре. Но и този сектор е в упадък. Една от причините е забавянето на строителството на фона на отслабващия пазар на недвижими имоти.

Вътрешното търсене на стомана може да спадне с 10% тази година, предупреди Александър Шевелев, главен изпълнителен директор на "Северстал", един от най-големите производители на стомана в Русия. А износът ще пострада заради силната рубла, очаква той.

Всъщност рублата се е повишила с около 43% от началото на годината, отчасти благодарение на високите лихвени проценти от руската централна банка, насочени към забавяне на инфлацията. След решението в петък бенчмаркът вече е 18%. Покачването й е намалило и приходите на страната от петрол.

Може би най-тревожният сектор за Путин, където спадът е очевиден, е финансовият сектор.

Топ мениджърите на някои от най-големите руски банки са обсъждали насаме търсенето на държавна помощ, ако нивото на лошите кредити в сметките им продължи да се влошава през следващата година, съобщи Bloomberg по-рано този месец. Този сценарий е възникнал, защото оценката им за качеството на кредитните им портфейли е много по-лоша от официалните данни, според настоящи и бивши служители и документи, видяни от агенцията.

Главният изпълнителен директор на Централната банка Елвира Набиулина заяви, че опасенията относно нивата на банковия капитал са „абсолютно неоснователни“ на форум на 2 юли. Въпреки това, Херман Греф, ръководител на най-големия руски кредитор, държавната Сбербанк, предупреди, че качеството на кредитния портфейл се влошава, като компаниите все по-често трябва да преструктурират дълговете си.

„Остава само малка група водещи индустрии с високи темпове на растеж – всички те са свързани с държавните поръчки и отбраната“, казва София Донецк, главен икономист в T-Investments. "Трудно е да се намерят други индустрии, които са на печалба", посочва тя.

Когато икономическите времена са трудни и правителството търси източници на доходи, може да се прибегне до конфискация на активи – както се е случвало многократно в Аржентина. В Русия тези мерки набират скорост. Общата стойност на конфискуваните активи се е утроила през последните 12 месеца. Бизнес лидерите бият тревога, изразявайки загриженост относно вълната от национализации, на многобройни срещи с Путин.

Ще се откаже ли най-накрая лидерът на Русия? Малко вероятно. Както казва Алекс Кокчаров, геоикономически анализатор в Bloomberg Economics, „всички решения на Кремъл са фокусирани върху войната.“

„Съдейки по политическите му решения, Путин изобщо не се интересува дали се добиват по-малко въглища или се изсичат гори, или дали продажбите на дребно падат“, обяснява Кочкаров. „Той е изцяло фокусиран върху военните си цели. Най-вероятно иска да играе същата роля в руската история като Петър I или Екатерина II.“