Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН, пред „Труд news”: Прибягват до всевъзможни механизми, които да увеличават данъчно-осигурителната тежест

7,2 млрд. лв. по същество са държавни разходи, но няма да бъдат отчетени като харчове на бюджета

Предстои парламентът да гласува окончателно бюджета за настоящата 2025 г. Страната ни е на прага на влизане в еврозоната. С въпроси реалистични ли са планираните приходи от ДДС, защо се налага увеличение на осигуровките за пенсия, редно ли е вдигането на заплатите в МВР и отбраната с около 50% и страната ни ще участва ли в спасителни мерки за  страни от еврозоната се обърнахме към доц. Григор Сарийски от Институт за икономически изследвания на БАН.

- Г-н Сарийски, предстои парламентът да приеме бюджета за 2025 г. Смятате ли, че заложеният ръст на приходите от ДДС с над 33% е реалистичен, като се има предвид какви са предвидените мерки за борба със сивата икономика?
- Заложеният ръст на приходите от ДДС с над 33% (от 18,576 млрд. лв. през 2024 г. до 24,834 млрд. лв. през 2025 г.) би бил реалистичен само ако можехме да очакваме, че оборотите в икономиката някак ще скокнат с една трета. В проекта на МФ обаче няма и намек за подобен скок. Според актуализираната прогноза за 2025 г. номиналният БВП ще се увеличи едва с 6,8% и при равни други условия със същия темп би следвало да нарасне данъчната основа, както и приходите от косвени данъци (в т.ч. от ДДС). Дори и след като отчетем ефекта от отпадане на намалената ставка за хляб, брашно, ресторантьорски услуги и кетъринг, което ще осигури допълнителен приход от 465 млн. лв., ще можем да докараме увеличението до около 9%, което се разминава с планираното и е очевидно, че разликата не може да бъде покрита с дежурните приказки за „изсветляване на оборотите и ограничаване на дела на сивата икономика“. Явно приходите от ДДС са надценени, за да се сведе планираният дефицит  до заветните 3% от БВП, което е честа практика при бюджетно планиране, но крие сериозен риск от неизпълнение и насърчава използването на екзотични практики, с които поне формално да може да се сведе в норма бюджетният дефицит. По всяка вероятност към края на годината ще можем да очакваме поредната кампания за орязване на инвестиционните проекти, прехвърляне на харчове за догодина и т. н. Успоредно с това, при отчитане на харчовете за 2025 г. правителството ще може да разчита и на помощ от публиката, доколкото ЕК обмисля някои сериозни облекчения във фискалните правила на Съюза, които да изключат разходите за отбрана, така че да се заобиколят ограниченията за бюджетен дефицит. Подобна мярка вече беше въведена по време на пандемията, така че няма причина сега да очакваме нещо различно.

- Работодателите се обявиха против предложението за увеличение на максималния осигурителен доход. Вдигането на максималния праг за осигуряване не е ли естествен ход на фона на увеличението на заплатите?
- Бихме могли да допуснем, че вдигането на осигурителния праг следва някакъв естествения ход, ако можехме да намерим някаква кореспонденция между темпа на неговото нарастване и някой от базовите макроикономически показатели, само че такава липсва. Предвиденото от 1 април 2025 г. увеличение в размер на 380 лв. (до 4130 лв.) е над 10% от текущия праг, което изпреварва с почти една втора темпа на номиналния БВП. Ако проектът залага на хипотезата, че разходите за заплати ще изпреварват ръста на оборотите, то това означава засилване на натиска върху бюджета на предприятията, който по същество ще бъде усилен добавъчно посредством вдигането на осигурителния праг (с около 1000 лв. годишно за всички наети, чието възнаграждение понастоящем е около и над прага). В това няма особена логика, но пък и целта на предложената мярка явно не е да се придържа към логиката, а единствено да запуши нарастващия дефицит в осигурителната система. Процесът е неизбежен, доколкото проектобюджетът предвижда 16-процентен ръст на приходите на социалното и здравното осигуряване (твърде амбициозна цел, при положение че очакваният темп на номиналния БВП е под 7%) и затова правителството прибягва до всевъзможни механизми, които да увеличават данъчно-осигурителната тежест (без да дава вид че го прави), включително и въпросното повишение на прага. Ако министърът на финансите се беше загрижил за естествения ход на нещата, той би предложил например повишаване на някой от останалите прагове - за регистрация по ДДС, за разплащанията в брой, за максималния размер на получаваните пенсии и пр., само че подобни предложения в проекта няма. Там няма дори и увеличение на минималната работна заплата, при все че след последните изменения на чл. 244 от КТ тя трябва да нараства механично с темпа на средната брутна работна заплата.

- За настоящата година не е предложено увеличение на данъци или осигуровки, но от 2027 г. и 2028 г. е планирано повишение на осигуровките. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Това предложение отразява предпоследния стадий на едно дълго българско гаснене. През 2024 г. средномесечният брой пенсионери се увеличава с 13 566 души, докато средният брой на заетите лица над 15 години нараства едва с 975. При това, най-голям принос за това увеличение на заетостта има кохортата 55 плюс, докато при по-младите в основата на пирамидата се отчита отрицателен прираст, или с други думи населението застарява. Съотношението между онези, които внасят осигуровки и другите, които получават пенсии, става все по-неблагоприятно и, за да не спре плащанията, НОИ може или да получава по-голям бюджетен трансфер (т. е. да финансира изплащането на пенсии за сметка на общите данъци), или да увеличи осигурителната тежест върху работещите чрез вдигане на праговете и повишаване на ставките. Тези мерки могат да спечелят още известно време, но не и да решат фундаменталния проблем със застаряващото население, тъй като при липса на адекватни стимули отворените граници насърчават движението на трудоспособните и предприемчиви българи само в една посока. Също както и дефицитите на НОИ.

- В МВР и в отбраната увеличението на заплатите е с до 50 на сто, а в някои администрации вдигат възнагражденията с 5 на сто. Смятате ли, че това е редно?
- Увеличението на разходите на силовите ведомства не е въпрос на редно и нередно, а въпрос на приоритети. Ако съдим по призивите на върховния представител на ЕС по външните работи, който преди месец настоя за „по-твърди мерки срещу Москва“ или пък по действията на френския президент, който напоследък честичко заиграва с идеята за изпращане на западни войски на територията на Украйна, то може да се каже, че приоритет на сегашната върхушка е да докара Европа до челен сблъсък с Русия. Това означава неминуемо увеличение на разходите за отбрана, като оттук нататък изпреварването при това перо само ще се засилва за сметка на тежки икономии при някои от останалите (които няма да ползват облекчението за приспадане при изчисляване на дефицита според фискалните правила на Съюза) или за сметка на увеличените данъци. Подобна е и логиката на вдигането на заплати в МВР. Доколкото е известно, поне 10% от местата в системата не са заети (при положение, че през последните 14 години са съкратени над една четвърт от бройките за изпълнителския и патрулно-постови състав), което означава, че настоящото равнище на възнагражденията в системата е недостатъчно и без адекватно повишение на заплатите не могат дори да бъдат запълнени свободните бройки, камо ли да се предприемат мерки за селекция и подбор, така че да се подобри качеството на работата. Успоредно с това нуждите от финансиране на системата за осигуряване на реда и сигурността в страната тепърва ще нарастват поради действието на множество фактори и преди всичко заради влизането в сухопътния Шенген, което обикновено води до засилване на миграционния натиск и до увеличаване на произтичащите от това проблеми. Проблемът е, че няма никаква яснота как ще се разпредели въпросното увеличение и се опасявам, че то може просто да потъне в административния апарат на системата, без да даде очаквания ефект върху нейната ефективност. Както, впрочем и увеличението във всяко друго ведомство.

- Бюджетът за 2025 г. е разработен при дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Какъв ще бъде ефектът върху държавния дълг, ако през тази и през следващите години бюджетът продължи да бъде със сериозен дефицит?
- Сами по себе си дефицитите не са проблем, стига да бъдат използвани по предназначение и да се поддържат в някакви разумни граници. При нас тези граници се налагат от действието на европейската бюджетна рамка (регламентирана с Договора от Лисабон, Пакта за стабилност и растеж и пр.), която е възпроизведена и в актовете на местното законодателство. Ако приемем поддържането на устойчив дефицит под 3-процентовия праг, определен в чл.25 на Закона за публичните финанси и един стабилен темп на номинален растеж на БВП от порядъка на 4-7%, то общата норма на задлъжнялост не само би останала устойчива около текущото си ниво (под една четвърт от БВП), но дори бихме постигнали известно подобрение. В момента имаме и доста надеждна гаранция за съобразяване с това ограничение, тъй като прескачането му би означавало процедура по свръхдефицит и съответно – отлагане на екзекуцията на българския лев за неопределено време (което не устройва участниците в процеса). Проблемът е, че тази гаранция не работи срещу заобикалянето на прага, било чрез прехвърляне на разходи от година за година, било чрез изкуствено отчетени приходи, или пък посредством изнасяне на част от разходите така, че да бъдат признати в отчетите на държавни дружества, вместо като разходно перо, което да натовари бюджетния дефицит. Тази вратичка се използва по предназначение, което е видно от едно любопитно изречение, заемащо девет реда на страница 624 от законопроекта за държавния бюджет за 2025 г., с което се урежда претакането на една значителна част от новия дълг под формата на увеличение на капитала на държавните дружества, които на свой ред ще могат да изразходват сумите по свое усмотрение, стига да бъде придружено с мотиви за „здравеопазването, науката и образованието, отбраната, енергетиката, земеделието, икономическото развитие и спорта“. През 2025 г. по тази линия ще минат 7,201 млрд. лв., които са по същество държавни разходи и ще доведат до увеличение на дълга, но няма да бъдат отчетени като харчове на бюджета. Ако добавим към това и споменатият механизъм за отчитане на част от разходите за отбрана като „едно наум“, скоро ще можем да се сбогуваме с понятието за фискална устойчивост, независимо че формално можем да продължаваме да отчитаме 3-процентов дефицит. Затова сега основният приоритет на правителството ще бъде да вдигне данъците, като за да не отблъсне гласоподавателите, тази идея ще трябва да дойде под формата на предложение за отмяна на чл. 28 от Закона за публичните финанси (с който максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма се ограничава до 40%), да се мотивира с „обществен натиск за повишаване на средствата по програмите за социална защита“ и, разбира се – да дойде отвън. Например в становище на КНСБ, с което парламентарното мнозинство неохотно ще се съгласи.

- Влизането в еврозоната е сред основните приоритети на правителството. При това положение България ще участва ли в покриване на загубите на Европейската централна банка и в евентуални спасителни мерки за страните-членки?
- Заявките на правителството предизвикват известни асоциации с решенията на V конгрес на БКП през декември 1948 г., когато за ключов приоритет се обявява ускоряването на колективизацията (и до 1950 г. над 90% от собствениците на обработваема земя биват „мотивирани“ да влязат в ТКЗС), като от тази гледна точка лансирането на решението за присъединяване към еврозоната от уж десни партии изглежда малко странно. Този процес е колективизационен по своя характер, доколкото след неговото приключване страната-членка губи правото на самостоятелни действия по управление на паричното предлагане и може единствено да се подчинява на решенията на колективните органи на общността, при чието обсъждане и гласуване по-малките страни участват само формално, с ограничена тежест и при това – не във всички заседания. Затова и решенията са нюансирани според това, за коя страна се отнасят и никой, особено от периферията на Съюза, не знае доколко може да разчита на евентуална подкрепа от ЕЦБ в случай, че има нужда от такава. Спасяването на банките в Кипър, например, си е лично техен проблем, но ако германските или френските банки закъсат, например заради това, че имат неразумна концентрация към гръцки дълг, то в спасяването им са длъжни им участват всички. ЕЦБ разполага с един богат набор от средства за включване в подобни инициативи, като започнете от събирането на пари за спасителни фондове и квотните разпределения за задължително изкупуване на дълга на позакъсали емитенти и стигнете до идеята за общи заеми, която засега е приложена само частично, но набира все повече популярност.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.