На всеки час и половина българин умира от инсулт още в болницата, а седем от 10 души с инсулт умират в рамките на година след инцидента. Това съобщи доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“.
Доц. Калпачки участва в дискусия, посветена на достъпността на пациентите след инсулт до роботизирана рехабилитация.
В България смъртността от инсулт е четири пъти повече, в сравнение с данните за другите европейски държави, и девет пъти повече от средната смъртност след инсулт за света, посочи още той. За една година в България случаите на инсулт са 45-50 хиляди.
Близо 80% от рисковите фактори за инсулт са изменяеми – човек може да влияе над тях, като 50% се падат на високото кръвно налягане, а 30% от риска за инсулт се дължат на мръсния въздух, който също е наш „принос“, каза още той.
По думите му обществото ни не е добре информирано, ниска е здравната култура, хората вярват повече на реклами за чудодейни билки, отколкото на съвет от лекар, а рекламите по билбордовете са за хазарт, вместо да призоват хората да измерват кръвното си налягане.
Високата смъртност от инсулт е поради настъпили усложнения, в резултат на залежаването на болния, което влошава достъпа му до медицинска грижа, както и заради съпътстващи заболявания – диабет, бъбречно заболяване, високо кръвно налягане, сърдечни аритмии.
През 2024 г. едва 4% от получилите инсулт в България са получили навременно лечение.
"Жените, след настъпване на менопауза, и мъжете, през целия си живот, трябва да наблюдават нивото на холестерола си, на кръвното налягане и на кръвната захар", коментира специалистът, цитиран от БТА.
Експертът не скри огорчението си, че пета поредна година не се случва нищо с идеята за създаване на план за борба с инсулта. По думите му в страната ни липсва и регистър на получилите инсулт, а информация за броя на инсултите може да се получи само от Здравната каса на база плащанията ѝ към болниците, в които са лекували пациенти с мозъчен удар.