Д-р Радослав Младенов, уролог: Ракът на простатата често се открива случайно

Туморът се развива бавно и скрито, без първоначални симптоми

Мъжете с близки кръвни роднини, засегнати от заболяването, са с повишен риск

Ноември по традиция се обявява за Месец на мъжкото здраве, като една от най-обсъжданите теми е тази за карцинома на простатната жлеза. За едно от най-често срещаните онкологични заболявания при мъжете разказва д-р Радослав Младенов, началник Клиника по урология в Пета МБАЛ “Княгиня Клементина” - София, който бе задочен участник в XXIV национална среща между лекари, общественици и медии, организирана от фондация “МОСТ”.

Карциномът на простатната жлеза се развива в много от случаите бавно и скрито, без силно изразена клиника, и се установява при голяма част от пациентите случайно при рутинни профилактични кръвни изследвания, предупреждава д-р Младенов. Тогава трябва да се вземат бързи мерки за диагностицирането му и започването на лечение, защото ранното откриване подобрява прогнозата.

Въпреки че се развива бавно, ракът на простатата може да метастазира в кости, лимфни възли и други органи. Симптомите, доколкото ги има, до голяма степен съвпадат с тези на доброкачествената хиперплазия (разрастване) на простатата, а те са: проблеми с уринирането, желание за уриниране през нощта, чувство за недоизпразнен пикочен мехур. Няма обаче научни доказателства за възможна връзка между двете заболявания.

Мъжете, които имат близки кръвни роднини (дядо, баща, чичо, брат) с рак на простатата, са с повишен риск да се разболеят - особено ако са засегнати повече от един кръвен роднина. Според съвременни проучвания в риск са и мъже, чиито майки/сестри са били диагностицирани с карцином на гърдата, тъй като е доказано, че съществува генетична връзка между двете заболявания. Затова и по-млади мъже трябва да бъдат особено внимателни, ако се появи някой от симптомите: по-често уриниране от обикновено, по-слаба струя на урината, непостоянно парене при уриниране, кръв в урината, еректилна дисфункция, болки в таза. Тези симптоми могат да бъдат причинени и от състояния, които не са свързани с рак на простатата, но ако се появят, не се бавете и потърсете консултация с уролог, съветва д-р Младенов.

Обичайните методи за диагностика са измерване на специфичен простатен антиген (PSA) в кръвта - протеин, който се произвежда само от простатата, и ректално туширане, за да се установи промяна в консистенцията на жлезата. При карцином стойностите на PSA често са значително по-високи от референтните стойности и продължават да се увеличават с нарастването на тумора. Други изследвания могат да включват биопсия, както и образни тестове - ултразвук, ядрено-магнитен резонанс и др.

Лечението е според стадия и вида на тумора, възрастта на пациента, наличието на други здравословни проблеми. При повишен PSA и негативна простатна биопсия се извършва само активно наблюдение.
Към хирургично лечение се прибягва, ако ракът е диагностициран в ранен стадий и все още не е образувал метастази. В такъв случай с пълното отстраняване на жлезата - радикална простатектомия, има голяма вероятност ракът да бъде излекуван.

Лъчетерапията - още един лечебен метод, може да се извърши отвън през кожата (перкутанно), но също и отвътре в простатната жлеза - брахитерапия.

Растежът и функцията на нормалните, но и на злокачествените клетки на простатата зависят от мъжките полови хормони - андрогени, чийто основен представител е тестостеронът. Хормонотерапия обикновено се прави с лекарства, които намаляват собственото производство на андрогени или предотвратяват ефективността на собствения андроген.

Химиотерапия се прилага по-рядко при този вид рак. Целта е с медикаменти да се спре растежът на раковите клетки. Мъжете с напреднал рак на простатата могат да получат химиотерапия, ако хормоналната спре да действа. В някои случаи двата вида терапия се прилагат едновременно.

Изходът от заболяването зависи в голяма степен от това колко рано е открит злокачественият тумор - дали все още е локализиран в жлезата или вече са се образували метастази, както и колко агресивно растат раковите клетки, напомня д-р Младенов. Размерът и степента на разпространение на тумора определят неговия стадий. Ранният рак в стадии Т1 и Т2 се ограничава до простатната жлеза. В стадий Т3 ракът е напреднал в тъканите непосредствено извън жлезата. Стадий Т4 означава, че заболяването може да е засегнало съседни структури като правото черво, пикочния мехур и/или стената на таза.

Скринингът за рак на простатата се препоръчва веднъж годишно за мъжете над 47-50-годишна възраст или по-рано при наличие на рискови фактори. Комбинирането на дигитално ректално изследване с PSA дава по-голям шанс за ранно диагностициране.