Д-р Христо Алексиев - един филантроп от Хамбург

От 10 години българинът увлича сънародници и германци за каузата на отец Иван като организира здравен център в Якимово

За д-р Христо Алексиев от Хамбург Хипократовата клетва е придобила ново, много-по-широко значение: „Лекувай тялото и душата, но и помагай на бедните и слабите“. От 10 години хирургът филантроп е приел като лична своя кауза социалния проект на отец Иван в Нови хан и Якимово. Той организира благотворителни акции в Германия, като увлича за каузата и сънародници, и германци с големи сърца.

Доктор Христо Алексиев някак не прилича на типичните хирурзи с каменни лица. Запазил е хладнокръвието за миговете, когато влиза в операционната. Извън нея излъчва доброта, дружелюбност, позитивизъм, сърдечност. Той е от докторите, пред които можеш да ревнеш като малко дете, без да се притесняваш, че ще ти се скара. От 20 години работи в Хамбург в условията на зверска конкуренция на здравни заведения от Германия и Европа. Оперира и е съдружник във „Фахарцт Клиник Хамбург“, която е на територията на университетските болници в града. Притежава и собствен здравен център с 3 отделения – обща хирургия, ортопедия и вътрешни болести и обща медицина. „Отскоро разширихме дейността си, като откриваме още един здравен център в съседен квартал“, казва докторът.

С отец Иван от Нови хан го свързва 10-годишно сърдечно приятелство, а поводът е

зловеща катастрофа със съпругата на доктора

през 2007-а. „Един мерцедес я помете на тротоара и се върна вкъщи след... 6 месеца. Бяхме благодарни, че животът продължава и решихме да върнем на някой друг доброто, което ни бе дадено“, споделя лекарят.

От брат си, също лекар, научава за приюта на отец Иван, взема самолета за София и отива в Нови хан. Там среща германския журналист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж за хуманното дело на отец Иван. Двамата се сприятеляват и когато се връщат в Германия, събират около себе си кръг от съмишленици от Мюнхен, Берлин и Хамбург – българи и германци. През 2015 г. основават дружеството „Ars & Humanitas e. V. Hamburg” („Арс унд Хуманитас“), което организира културни благотворителни мероприятия - изложби, концерти, прожекции на филми, в помощ на приюта. На 17 април в красивата Огледална зала на Етническия музей в Хамбург се проведе благотворителен концерт с творби на Йоханес Брамс и негови съвременници - шестият от общо 7 планирани концерта на сдружението „Арс унд Хуманитас“ за каузата „Якимово“. В организацията много помага и проф. Герд-Инанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург, който лично се ангажира с благотворителност в полза на приюта на отец Иван.

През 2015 г. д-р Алексиев разбира, че отецът е събрал дарения и е купил къщи в монтанското село Якимово. В момента там живеят 250 питомци на отеца. В Нови хан са приютени по-безпомощните – майки с деца, а когато децата пораснат, отец Иван ги настанява в къщи в Якимово и им осигурява поминък. Силно впечатлен от стойностния социален проект, д-р Алексиев решава да съсредоточи усилията си в Якимово.

През лятото на 2015 г. той води група германски журналисти в Нови хан и Якимово. Режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „На гости на Ноевия ковчег на отец Иван”, а журналистът Клаус-Петер Лийкфелд публикува в германско списание репортаж за хората в Якимово. Филмът и репортажът трогват силно германците и

дружеството събира средства за трактор

за стопанството в Якимово. Съвместно с българското настоятелство на православния храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Хамбург натоварват и един тир с мебели, медицинско и болнично оборудване, битова техника и всякакви предмети от бита за хората от Якимово. Оттогава всяка година д-р Алексиев заедно със свой приятел, бизнесмена Волфганг Брийст, идва в България, за да разбере от какво имат нужда хората на отец Иван.

Докторът не може да се нахвали от църковното настоятелство и лично от отец Кръстин от храма „Св. Св. Кирил и Методий“. „Това са все млади хора на по 30-35 години, неуморни са, събират мебели, бяла техника, всичко, необходимо за хората от Якимово - радва се докторът. - Без тях нямаше да можем да развием такава дейност. Когато им звънна, винаги са насреща. Много отзивчив е и българският митрополит за Средна и Западна Европа – Антоний. Търсим връзка за каузата на отец Иван и с други млади църковни дейци. “

58-годишният Христо Алексиев е

второ поколение лекар

Наследил е любовта към хирургията от баща си д-р Георги Алексиев. Майка му, д-р Виржиния Алексиева, и брат му, д-р Александър Алексиев, също са лекари. В края на 50-те години родителите му заминават на работа в Източна Германия. Там има недостиг на медици, тъй като повечето бягат на Запад. Около болниците има къщи за лекарите – да са подръка при спешни случаи. Семейство Алексиеви живее в една вила до болницата в малко градче до Гьотинген. „От 5-годишен помня как баща ми отиваше спешно да оперира. Отрасъл съм с миризмата на болница и винаги съм се чувствал много свободен там“, спомня си докторът. Едва 8-годишен той вече мечтае да стане хирург като баща си.

Когато семейството му се връща в България, Христо завършва Софийската математическа гимназия и след казармата заминава отново за Германия – да следва медицина в Хале. Специализира коремна хирургия и травматология. До падането на Берлинската стена работи все в църковни болници. „Протестантската църква признаваше разделението на двете Германии, а католическата – не. Тя финансираше болници и в източната част, осигуряваше модерна апаратура. Затова в католическите болници гледаха да се уредят и партийците. И да видите как вечер някоя монахиня от манастира, в който беше болницата, вземе китара и изпее молитвата, а партийците, които уж забраняваха религията, седят и се молят“, смее се докторът.

Той е православен християнин, но това не е пречка да работи в германски католически и протестантски болници. „В тях нямаше нито политика, нито идеология. Никога не съм се чувствал дисидент, просто съм много свободолюбив и затова там най ми харесваше“, казва д-р Алексиев. В протестантската болница в Магдебург става главен лекар и началник на хирургичната клиника. Той е от първото поколение лекари в Германия, които въвеждат лапароскопските, т.е. безкръвни операции още през далечната 1991 г. – на жлъчка. Кандидат е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, автор е на десетки научни публикации в медицински издания.

Милост за болните от Якимово

От посещенията в Якимово през 2015 г. германската група разбира, че най-големият проблем е липсата на качествена медицинска помощ в района. Преди няколко години д-р Алексиев и негови съмишленици планират да оборудват здравен център в Нови хан, но не получават разрешение. Затова през 2015 г. решават да реализират в Якимово идеята си. „Проектът, с който се е захванал отец Иван в Якимово, е изключителен! В едно запустяващо село в най-бедния район на Европейския съюз изведнъж отиват 250 млади хора – това е като топъл дъжд!“, въодушевява се докторът.

В Якимово вече е ремонтирана една от най-големите сгради, собственост на приюта, за здравен център. Със средства от Хамбург са сменени прозорците, монтирани са климатици и е изпратен един тир с помощи – медицинска и битова апаратура. На първо време там ще има 4 кабинета - стоматологичен, вътрешни и очни болести и гинекология. „Миналото лято пак ходихме с приятеля ми Волфганг Брийст и начертахме на отец Иван как трябва да бъдат разположени рецепцията, кабинетите и другите помещения и отецът направи всичко по плана “, казва д-р Алексиев. Той и Волфганг Брийст ще дойдат и тази година през май. Ще ходят до Видин, за да осигурят благословията на Видинския митрополит за каузата. В Лом ще разговарят с ръководството на болницата, за да осигурят специалисти, които да ходят по един-два пъти седмично в Якимово да преглеждат хората. „Сега с приятелите ми от Хамбург си блъскаме главите как да осигурим постоянен приход на средства всеки месец. Трябва да се осигурят хонорари на специалистите, които ще идват в Якимово, и заплати на медицинските сестри, които ще работят постоянно там“, въздиша докторът.

Това е обаче само първият етап от амбициозния проект на д-р Алексиев. На втория етап ще се оборудва дневна клиника с операционна зала. За целта още миналата година от Хамбург беше осигурен цял тир с медицинска апаратура и всякакви други медицински пособия. Докторът осигурява дарението от болницата „Фахарцт Клиник Хамбург“, където е съдружник. „Апаратурата ще ни е нужна на по-късен етап, но е добре, че я имаме, за да планираме по-смело. Ако е рекъл Господ, в по-далечно бъдеще аз и мои колеги от Германия и България ще оперираме там“, мечтае на глас хирургът. Следващият етап е рентген, а после – да се разшири хирургичното отделение с повече легла и да прерасне в болница за активно лечение. „За някои това може да звучи нереално, в този затънтен край да се правят сложни операции, но ще го направим стъпка по стъпка“, убеден е филантропът.

Роза – сърцето на клиниката

В Хале студентът Христо се влюбва в красивата чилийка Роза, която завършва биология и оттогава са заедно в щастлив брак. Споделя, че тя е променила изцяло живота му. И днес решават заедно всички проблеми, включително и тези на собствената му клиника. „Без нейните съвети, намеса и подкрепа сигурно нямаше да съм толкова успешен днес. Роза е сърцето на клиниката. Служителите ми й имат огромно доверие и винаги я търсят, когато имат проблем“, казва докторът.

Семейството има две дъщери. По-голямата, Виржиния, е германист и работи в Хамбург, където се влюбва и се омъжва за колега на доктора - ортопед. От 6 месеца д-р Алексиев е щастлив дядо на момченце Янис Христо. Малката дъщеря Виктория завършва бакалавърска степен по медиен мениджмънт в Берлин и сега учи за магистър по мениджмънт в Милано. Всички в семейството на доктора са ангажирани с каузата на отец Иван и помагат с каквото могат. „В нашето семейство два пъти празнувахме Великден, защото жена ми и малката дъщеря са католици, а аз и голямата сме православни християни. Голямо и весело празнуване беше“, смее се докторът.

Как се грижи за здравето си един 58-годишен доктор? Казва, че не пуши, не прекалява с алкохола и акцентира много на движението – физическо и духовно, и на общуването. „То също удължава живота. Само с витамини не може да се поддържа здравето, важни са и психиката, и сърцето“, категоричен е докторът. Занимава се с плуване и колоездене. Изминал е хиляди километри с колело из Европа, най-вече по реките Лоара, Дунав, Елба. По Елба е пропътувал 700 км от Дрезден до устието, но предупреждава, че човек не трябва да се пренасилва заради рекорда, а да дозира натоварването според възрастта.