Ейми Адамс: Работила съм с най-гадните хора на планетата

Родената в Италия американска грация Ейми Адамс продължава да бъде едно от по-очарователните и атрактивни лица и тела на прогресивно отказващата се от женствеността филмова индустрия. Освен талантлива изпълнителка, тя е персонификация на чувственост и нежност. Ейми е холивудски хамелеон - може да бъде елегантна и класна, плаха и очарователна, силна и заплашителна, еротично предизвикателна и енигматична. Излъчва изящество и наситена сексуалност.

С ролите си в „Хвани ме, ако можеш”, „Джунбъг”, „Омагьосана”, „Съмнения”, „Боецът”, „Човек от стомана”, „Американска схема”, „Учителят” и „Хищници в мрака” тя стана световна звезда, а преди време взе участие и в екранизацията по световния бестселър „Hillbilly Elegy”. За тази година името на Адамс е прикачено към четири нови проекта, включително очаквания от мнозина и в България сериал „Кралете на Америка“.

- Ейми, наскоро споделихте, че режисьор ви е разплаквал по време на снимки. За какво точно стана въпрос?
- Става дума за работата по „Американска схема“ с режисьора Дейвид О. Ръсел. Знам, че и други колеги са имали сходни преживявания с него. Той наистина се отнесе сурово с мен. Беше много, беше прекалено. Чувствах се опустошена на снимачната площадка. Не всеки ден, но в много от дните.

- Бихте ли работили отново с него?
- Не и скоро. Никога не казвам никога, но зависи от ролята. Сега моят приоритет е семейството. Ако има начин да овладеем лудостта по време работа, може би да, но по-скоро бих казала едва ли. В момента просто искам да бъда добра майка за своята дъщеря.

- Как свързвате тези преживявания с общите сеизмични процеси в развлекателната индустрия?
- Вижте, много от тези критики и атаки са закономерни, други са преувеличени, а трети са напълно изфабрикувани. Холивуд определено има проблеми, цялата шоубизнес индустрия е пронизана от противоречия и се нуждае от реформа. И си мисля, че точно това става сега, в момента ставаме свидетели на драстична реформа на модела на работа във филмовата индустрия. Със сигурност това е суров и свиреп бизнес. Годините в Холивуд ме направиха корава, издръжлива и силна. Затова обичам да казвам, че съм работила съм с някои от най-лошите и злобни хора на планетата. Вече не можете да ме изплашите. От друга страна може да се каже, че още съм притеснителна, но в по-творчески аспект. Чувствам се несигурна по отношение на някои филмови предизвикателства, а това напрежение понякога помага да се намерят повече детайли и да се подходи с по-изострена чувствителност.

- Какво е мнението ви за лъскавата част на бизнеса, с церемониите  за награди и хвалби, особено след като имате шест номинации за „Оскар“?
- Радвам се на номинациите и признанието. Не съм в киното, за да колекционирам статуетки. Разбира се, че след всяка номинация се чувствам изключително поласкана, защото това е високата оценка на хората, които правят киното това, което е днес. Но за мен е важно да бъда вярна на артистичната си мисия да играя добре в разнообразни филми. Наградите са само резултат и страничен ефект от усилията ни като актьори в една тежка и трудна индустрия.

- Какво продължава да привлича публиката към стилния, но противоречив трилър на дизайнера Том Форд  „Хищници в мрака”, в която играете главна роля?
- Хората са привлечени от тъмната страна на човешката психика, от скритите инстинкти и дълбоко пазените тайни, от неизказаната склонност към насилие, а Том Форд успя да оплете всички тези неща по великолепен начин в „Хищници в мрака”. Филмът оперира на ниво трилър, но има подчертана арт структура и емоция. Това е едновременно жанров и авторски филм. Лъскав, но и брутален. Носталгичен и безскрупулен. Битов и извисен. Кървав и секси. Жонглира с естетическите кодове, играе по правилата на Ерос и Танатос. Беше истинско приключение да се потопя в света на Том Форд и да се опитам да изградя мрачен и сложен персонаж, достоен за неговото богато и разюздано въображение. „Хищници в мрака” дава на зрителите много красив ключ, който отваря тежки врати към подсъзнанието и тайните кътчета на психиката. Той е покана за пътуване навътре към себе си. Към хищника и плячката във всеки от нас. И смятам, че именно това, заедно с полираната визия и разчупването на табутата, предопредели успешната съдба на филма и го вкара в обществения разговор за киното и културата ни като цяло.

- Какво е да си знаменитост в технологичната епоха на социални медии и всеобхватна интернет култура, в която всеки може да стане световноизвестен за броени минути?
- Лично аз се радвам, че славата не ме навести, когато бях на 20. Не ми се иска да бях прекарала тези си години, преследвана от папараци. Някаква тотална лудница е. Много е трудно човек да поддържа хармоничен и балансиран личен живот с целия този медиен интерес. Лично аз не разбирам обсебването по знаменитости. Твърде крайно е. Никога не съм си представяла, че ще бъде звезда, ще пишат за мен като за секс-символ и ще позирам за корици на модни списания и фешън реклами. Аз си бях доста зле в училище. Направо смотанячка. Вечно търчах по коридорите и се занимавах с някакви техничарски неща. Държа егото си под контрол. Отдавна съм го опитомила. Отделно съм едно от седем деца и е трудно да израснеш като самовлюбен егоист в такава конфигурация.

- Имате ли си модел за подражание?
- Обичам да намирам вдъхновение в приказките, а Пепеляшка ми е любимата приказна героиня. И аз като нея обичам обувките. Освен това е усърдна и притежава превъзходна работна етика.