Елена Дариева, социолог от агенция „Насока“, пред „Труд news“: Гражданите не желаят предсрочни парламентарни избори

Последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето

Властта е все по-изнервена

Политическото напрежение осезаемо се сгъстява в последните дни. Усещането за нестабилност се подхранва от дрязгите между партийните лидери, но най-вече от неспособността на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации. Това казва пред „Труд news“ социологът Елена Дариева. Питаме я и кой има интерес от предсрочни избори, както и възможен ли е президентски политически проект.

- Как обществото възприема настоящото правителство според данните от социологическите проучвания?
- Както повечето правителства в последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ù популярност намалява, като положителните оценки спадат, а отрицателните се увеличават. Към настоящето по-малко от ¼ дават положителни оценки за работата на правителството, а отрицателните са около 2/3 от имащите право на глас. Много важно е да се отбележи връщането към старата закономерност в политиката - участието във властта отново има цена и носи негативи на този, който я упражнява. Този политически императив у нас беше изоставен и дори отпадна в последните години заради поредицата от предсрочни парламентарни избори. В годините между 2021 и 2024 не участието, а напротив, отказът да участваш и да поемеш отговорност за управлението водеше до минуси и носеше електорални щети за политическите формации. В този смисъл има известно нормализиране на процеса.

- Бихте ли посочила факторите, които най-силно влияят върху усещането за политическа нестабилност?
- Политическото напрежение осезаемо се сгъстява в последните дни. Усещането за нестабилност се подхранва от дрязгите между партийните лидери, но най-вече от неспособността на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации. Властта все още е стабилна, но търканията в управлението стават все по-явни за обществото. Засега взаимният интерес споява управляващите, но устойчивостта на кабинета може да се пропука, ако общественото недоволство ескалира и се стигне до социален взрив. Поводите за такова недоволство могат да бъдат свързани както с водната криза, така и с доходите и покупателната способност на българите в процеса по въвеждане на еврото. И тук е важно да подчертаем, че неблагополучията в отделни сектори като водоснабдяването или правосъдието имат висок кризисен потенциал. Когато в общата картина добавим поредицата от вотове на недоверие, които макар да не застрашават сериозно правителството, определено го изнервят, то става ясно защо властта се възприема като нестабилна.

- На този фон как стои премиерът Росен Желязков и какво се крие зад изявлението, че България в момента има петима премиери?
- Тезата на Бойко Борисов за петимата премиери е категоричен симптом за криза на лидерството, но от друга страна показва отказа на мандатоносителя - ГЕРБ да носи еднолично и самостоятелно политическата отговорност за управлението. Колкото до функцията на Желязков, премиерът до голяма степен дава облика на управлението и доколкото той се възприема като консенсусен и диалогичен, това повишава шансовете за единодействие вътре в кабинета.

- Сринато ли е доверието в институциите и по какъв начин това рефлектира върху управлението?
- Пълнолетните граждани са критично настроени към държавните институции, а и към техните ръководители. Почти при всички традиционно изследвани държавни органи и политици неодобрението е по-високо от одобрението, като тук е важно да се отбележи следната зависимост: оценките за дейността на държавните институции са в пряка корелация с политическите симпатии на българите, т. е. подкрепящите партиите, които участват във властта в много по-голяма степен подкрепят и управлението, респективно властта. Тези, които са избирателите на политическите формации от опозицията, логично като правило са много по-критични. Но като цяло тенденцията при правителството е низходяща. Президентската институция от началото на годината е в плато, с близки дялове на доверие и недоверие - около 43-44%. Има сериозна и трайна тенденция парламентът у нас да е с високо неодобрение.

- Какво е обяснението?
- То може да бъде намерено на няколко нива - от една страна е сериозната фрагментация в Народното събрание, която поражда ситуации като блокажа на парламента от миналата седмица, когато заради липсата на кворум не бе проведено нито едно заседание. На втори план е ниското ниво на политическата риторика в зала и на трети план са нелицеприятните сблъсъци и в залата и кулоарите, когато се е стигало и до физическо стълкновение. По правило заседанията на парламента са открити и широко отразявани медийно, Т. е. политическият разнобой е много по-видим в законодателния орган и това води до повишена и трайна критичност от страна на българските граждани. От началото на годината отчитаме доста слаба динамика на нагласите към дейността на Народното събрание. Одобрението към парламента е около 15%, докато ¾ от българите са критично настроени.

- Още при създаването на кабинета бе подчертано, че в него влизат идеологически несъвместими формации. Това условие ли е за по-изразени противоречия във властта?
- Политическите формации, които съставляват кабинета са на различни позиции както във външно-политически, така и във вътрешно-политически план, но това се развива на фона на по-сериозния процес на деидеологизация на партиите, който наблюдаваме. По-значимият фактор за напрежение между партньорите в управлението е, че властта е все по-изнервена. В резултат на това напоследък чухме много тежки упреци между партньорите. Сам по себе си сюжетът за петимата премиери е симптом за проблеми с лидерството и демонстрира отказ на мандатоносителя да носи еднолично и самостоятелно политическа отговорност за управлението. На този фон провокативното изказване на лидера на ДПС-Ново начало за държавата с главно Д, извади наяве разнобоя във властта. А дали този разнобой, който засега по-скоро звучи като многогласие ще премине в дискант или в по-сериозно разногласие, предстои да разберем.

- По-скоро политически, или личностни са тези разногласия на фона на деидеологизацията?
- Политическите отношения като правило би трябвало да са надперсонални, но в българския политически контекст този принцип често се загърбва и представителите на политическия елит се изкушават да говорят самонадеяно, от позицията на крайна инстанция, с усещането за безпогрешност, с фиксация върху Аз-а. Подобно поведение логично се интерпретира като проява на егоцентризъм и арогантност. А оттук нататък има само една крачка до междуличностния конфликт. Самите политици често поставят взаимоотношенията си не на политическа, а на междуличностна основа. Лидерът на ГЕРБ наскоро подчерта, че в поведението на лидера на ДПС-Ново начало вижда реинкарнация на собствения си стил от преди години. Персонализацията на политическите взаимоотношения у нас е и в резултат на много сериозния процес на деидеологизация.

- Има ли условия за предсрочни избори?
- В момента няма обществена консолидация около тезата, че предсрочни парламентарни избори са по-добър и по-желан вариант. Мнозинството от българските граждани, на прага на влизане в еврозоната и след дългата поредица от предсрочни парламентарни избори, не желае нови предсрочни парламентарни избори. Като цяло, на въпроса кое е по-добре за България - правителството да продължи да управлява (в контекста на влизането ни в еврозоната) или е по-добре да се проведат предсрочни парламентарни избори, подкрепящите продължаването на дейността на кабинета са повече от желаещите нови избори.
И ключовият въпрос, от гледна точка на политиците, е кой има интерес от нови избори, за кого работи времето. Евентуален нов политически проект, за какъвто се спекулира, би се позиционирал най-ефективно на национален вот.

- Евентуален президентски политически проект ли визирате?
- Да, за президентски политически проект говоря. При национален вот акцентът пада върху лидера, а не върху местни проблеми. В този смисъл и президентските избори, които предстоят догодина и местните избори през октомври 2027 г. са лош сценарий за политически дебют. Ако погледнем, от гледна точка на политиците, кой би имал интерес от предизвикване на предсрочни парламентарни избори - това не са сега съществуващите политически формации.

- Социологическите проучвания сочат, че при предсрочни избори ДПС-Ново начало ще има значително повече гласове, защо да нямат интерес от нови избори?
- За мястото на втора политическа сила у нас битката е много оспорвана. За това място претендират три партии и според социологическите данни дяловете им са дотолкова близки, че не може да се каже кой е категоричният втори. Става дума за ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и „Възраждане“. На значително отстояние пред тях е ГЕРБ. Няма формула, която да позволи формирането на управление от два политически субекта. Отново ще се върви към сложна коалиционна формула. Тук е много важно да се каже, че балансите са такива при настоящата политическа конюнктура. Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори с участието на нов политически субект, това ще даде отражение и би могло да доведе до разместване. Не смятам, че настоящите политически формации имат интерес от бързи, нови предсрочни избори.

- Има ли натрупана умора у избирателите, или по-скоро ниската избирателна активност се дължи на отегчение от това, че нищо различно няма да се случи?
- Умората е твърде плитко обяснение за този социален феномен. Българските избиратели се дистанцират, защото са демотивирани от безплодността и неспособността на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации. На парламентарните избори през април 2021 г. - първите от поредицата - избирателната активност беше 50,61%. Две години по-късно, през които три пъти ходихме на предсрочни парламентарни избори - през април 2023 г.- активността спадна с 10 пункта до 40,69%. На последните избори - през октомври м. г., активността стигна до 38,94%. В тези години лайтмотивът „политическата криза е новото нормално“, който преди бе валиден предимно за следящите по-отблизо политическия живот (активните избиратели и твърдите партийни ядра), се разпространи и върху по-широки групи. И ако преди 2021 г. предсрочните избори бяха нещо необичайно, а блокажът в НС, заради невъзможността да се събере кворум се приемаха като извънредна ситуация, то вече продължителното ни пребиваване в тази криза, започна да я превръща в новото нормално. И хората постепенно се адаптираха към живот в политическата криза. Намаляващата избирателна активност е продукт именно на този процес на дистанциране, на отчуждение от политическия живот.

- Какво е обяснението на това, че за разлика от другите европейски държави, в България триумф на националистите не се случи? 
- Триумфът на националистите в западните държави има съвсем различен генезис. При нас националистическото има много лица. Един е национализмът, който виждаме в лицето на „Възраждане“, който има доста геополитически основания. Друг е национализмът, който виждаме в лицето на „Величие“ с неговите проявления в чисто символни версии и обръщане към историческото. В този национализъм има препратки, към това, което бяхме свикнали да наблюдаваме в политическа формация като ВМРО. Т. е. имаме разпиляване и фрагментация дори на това поле, а на него има и много други играчи, които по-скоро сърфират на вълната на обществените очаквания. На тази сцена, която може да се нарече националпопулистка има твърде много играчи, което не позволява този вот да се консолидира и да вземе превес над останалите електорални потоци в страната.

- Съществуват ли сценарии, които могат да доведат до разпад на коалицията и избори по-рано от редовното им провеждане?
- Два са по-вероятните сценарии - първият е ескалация на гражданско недоволство, което да доведе до социален взрив, а вторият е вътрешен конфликт между партиите в управлението и онези, които го подкрепят. Вече видяхме сигнали за тлеещо вътрешно напрежение в коалицията, макар че партньорите в управлението изглеждат здраво споени от интереса си да се задържат във властта. Интерес, който е взаимен.

- А изключена ли е възможността някоя от партиите в управлението да се опита да се еманципира от него, водена от инстинкт за самосъхранение?
- Инстинктът за самосъхранение в социологията се интерпретира по следния начин - колко често партиите, участващи във властта, правят равносметка за собствената си електорална кондиция. Т. е. как участието във властта се отразява на електоралното им здраве и това е много значим фактор. Ако погледнем какво се случва от парламентарните избори преди година до днес, по малките партньори в управлението - БСП и ИТН бавно топят електоралната си подкрепа. БСП от 8% в момента да на ниво около 7%, а ИТН от 7%, в момента са на около 6%, докато ГЕРБ е на почти същите нива от преди година. Много зависи от поведението на ГЕРБ какво ще се случи.

Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация. Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните є интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на жените и на младите хора у нас. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Управител и основател на социологическа агенция “Насока”.