Ендокринологът доц. д-р Явор Асьов пред „Труд news”: Хората, които страдат от затлъстяване, по-често отсъстват от работа

Разбирането на повечето хора е, че затлъстяването не е истинско заболяване, а последица от лакомия


През март се отбеляза Международният ден за борба със затлъстяването (4 март). Затлъстяването е хронично заболяване, в основата на което са гените в комбинация с най-различни фактори на околната среда.

Заболяването се диагностицира лесно, но твърде късно, убеден е ендокринологът доц. д-р Явор Асьов. 

Според специалистът дългосрочните резултати се базират на екипна работа, която включва - пациент и лекар.

За стигмата, за късната диагностика и опасния „йо-йо“ ефект, пред „Труд news”, говори доц. д-р Явор Асьов. 

- Доц. Асьов, каква част от хората страдат от затлъстяване към днешна дата?

- В настоящия момент 1 млрд. души страдат от затлъстяване. Данни от направено проучване у нас показват, че всеки един от четирима души живее със затлъстяване, като 25% от българите са със затлъстяване първа степен, а 9% – с втора степен. Заболяването се диагностицира твърде късно. 

- Каква е причината късно да се диагностицира това заболяване?

- Проблемът е, че съвременното разбиране на повечето хора в обществото е, че то не е истинско заболяване, а е последица от лакомия, от нежелание на пациента да се грижи за здравето си. Всъщност това е заболяване, като всяко друго и трябва да бъде третирано, като такова. Необходимо е да бъде диагностицирано навреме и възможно най-рано да бъде лекувано. А самото диагностициране е изключително лесно както в миналото, така и към днешна дата. Изисква да се измери теглото и ръста на пациента. Това е всичко. От там да стъпим върху доказателствата и огромното количество проучвания, научни структури, които идентифицират проблема и казват, че то трябва да бъде лекувано дългосрочно и комплексно.

- По време на здравна дискусия по повод затлъстяването казахте, че хора с наднормено тегло по-често отсъстват от работа. Защо това е така?

- Това е, защото страдат от множество хронични заболявания и имат нарушения в съня. Когато човек не спи добре, е уморен, има мускулна слабост, пада имунната система, както и мотивацията. Не на последно място тези хора страдат от проблеми с психиката и всичко това се трупа. Доказано, тези хора, които страдат от това заболяване, по-често не работят. Отсъстват от работа по здравословни причини и в крайна сметка това влияе и върху параметрите, върху икономическия аспект, който търси една фирма. 

- Може ли да говорим за излекуване на заболяването, ако пациентът е усърден и последователен?

- Може би тук фокусът не бива да бъде поставян само върху пациента. Той е усърден и мотивиран да бъде по-здрав, но не зависи изцяло от него. Факторите са извън неговия контрол. Затова трябва да бъде усърден неговият доктор и специалист по физическа активност, психолог и специалист по хранене. Всички те, заедно да работят с пациента за постигане на дългосрочни резултати. Разбира се, има излекувани. За съжаление, повечето пациенти не постигат излекуване. Въртят се в един порочен кръг. Идеята е те да достигнат медицински базирано доказателствата лечение, подход, както всички други заболявания.

- Защо „Йо-йо“ ефектът е опасен?

- Опасен е, защото в условията на Йо-йо ефект промените в обмяната и проблемите с черния дроб и бъбреците, се влошават. Хроничните и прогресиращи заболявания, които съпътстват затлъстяването, се контролират по-зле, когато има покачване, след което спад и после отново покачване на теглото. Затова трябва да се избягва, а да се поставят дългосрочни и реалистични цели, и заедно със специалиста трайно да се промени начинът на живот, на хранене, на физическа активност, но в никакъв случай за определен период от време да се гладува, след което отново теглото да се възвърне. 

- Какви са личните Ви наблюдения относно това дали родителите се грижат и следят, с какво се хранят децата им?

- Трудно ми е да генерализирам. Сигурен съм, че всеки родител се грижи за здравето на децата си. Понякога липсва информираност и осъзнаване, че това е заболяване. Когато човек страда от този проблем, е съвсем логично да не го вижда, а се появява и при детето му. Това е първата стъпка – информираността. Втората стъпка е да се положат усилия в насока – детето да спортува повече, да се храни по-здравословно или да бъде заведено на определен специалист по хранене. Всичко това е скъпо и не винаги достъпно. Не всеки би могъл да си позволи неговото дете да се храни най-здравословно с най-невероятните био храни. Има и такъв аспект на нещата, на който трябва да се обърне внимание. Сигурен съм, че всеки родител, който е добре информиран, ще положи максимални усилия детето му да е по-здраво.

- Един възрастен, на какъв етап обръща внимание на теглото си?

- Реалността е, че диагнозата масово се забавя с години. По този начин дълго време пациентите страдат от проблема, като им се внушава, че причината е в тях, че са по-пълнички и по-лакоми от обичайното. А затлъстяването води да реални усложнения.

- Не остана ли в миналото тази стигма относно заболяването, когато то се възприемаше като естетически проблем?

- Мога да разкажа лична история, случила се само преди седмица, когато водех разпален разговор с една дама. Тя беше твърдо убедена, че не съм прав и това е заболяване по вина на пациента, защото той е лаком. Беше възмутена как може да насаждам подобно мнение, че всъщност причините са не рядко извън контрола на съответния пациент. Да, много се говори, но има още много да постигаме, особено в България относно това заболяване. 

Още от (Интервюта)

Най-четени