ЕС спира финансовата помощ за Украйна заради провала на НАБУ

Подписът на Зеленски под закона, подчиняващ антикорупционната инфраструктура на главния прокурор, може да струва на държавата над 60 милиарда долара финансиране през 2025-2026 г.

На 24 юли Европейският съюз информира Украйна, че цялата финансова помощ е "поставена на пауза" в очакване на разрешаването на опасенията относно независимостта на антикорупционните агенции в страната, съобщи вестник "Икономическая правда", позовавайки се на източници в украинското правителство, парламента и дипломатическите среди.

Спирането засяга предимно програмата ERA (Изключително ускоряване на приходите за Украйна), която трябваше да осигури 17,2 милиарда евро спешни заеми, финансирани от замразени руски активи до края на годината, и програмата "Инструмент за Украйна", която трябваше да отпусне 12,5 милиарда евро финансова подкрепа, пише ТАСС.

Украинският парламент ще разгледа в четвъртък, 31 юли, законопроекта, целящ да гарантира независимостта на Националното бюро за борба с корупцията (НАБУ) и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (САП). Тъй като не се очакват траншове помощ през следващите дни, приемането на новия закон във Върховната рада може да доведе до възобновяване на финансирането от ЕС, елиминирайки всякакви реални последици от провала за Киев.

Ситуацията с НАБУ и САП

Володимир Зеленски отдавна се опитва да установи контрол над НАБУ и САП, но те остават независими. На 23 юни НАБУ повдигна обвинения в корупция срещу Алексей Чернишов, който по това време е бил вицепремиер и министър на националното единство на Украйна. Чернишов се смята за много влиятелна фигура в обкръжението на Зеленски и това е ескалирало конфликта. Според опозиционно настроените депутати, антикорупционните органи скоро биха могли да повдигнат обвинения и срещу други лица, близки до Зеленски.

На 21 юли Службата за сигурност претърси служители на НАБУ и отиде в САП на проверка. На следващия ден Радата, където мнозинството от депутатите принадлежат към контролираната от Зеленски партия, прие закон за премахване на независимостта на НАБУ и САП. Същата вечер около 2000 жители на Киев излязоха на улицата, за да протестират срещу решението. Митинги се проведоха и в други градове. Зеленски обаче подписа закона, който влезе в сила на 23 юли, предизвиквайки нови протести.

Киев беше критикуван и на Запад за решението. В тази ситуация Зеленски промени позицията си и още на 24 юли внесе в парламента законопроект за т. нар. засилване на правомощията на антикорупционните органи, който всъщност отмени предишното решение за ограничаване на независимостта на НАБУ и САП. Същевременно, след шест месеца, според проектозакона, СБУ ще провери служителите на тези агенции.

Изданието твърди, че през 2026 г. ще възникнат още повече въпроси относно "финансирането на бюджетната дупка", тъй като дори със средства от ЕС, кабинетът няма потвърдени източници за финансиране на дефицита в размер на около 19 милиарда долара. Без средства от ЕС размерът на "дупката" може да нарасне до 40 милиарда долара.

Под въпрос може да се окажат и приходите от други донори на украинската хазна. На първо място, има проблеми с финансирането от МВФ. Дори без приемането на закона за унищожаване на независимостта на НАБУ и САП, Украйна ще трябва да преговаря за нов заем от фонда, защото няма да може да изпълни изискването за намаляване на бюджетния дефицит до 10% от БВП през 2026 г.

На 25 юли говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие заяви, че ЕС ще намали четвъртия транш от помощ за Украйна през 2025 г. поради неспособността на Киев да приложи три ключови реформи по програмата "Ukraine Facility". На 28 юли Frankfurter Allgemeine Zeitung съобщи , че Европейската комисия е заплашила да прекрати всякаква финансова помощ за Киев. Беше отбелязано, че европейският орган също не вижда руско влияние върху протестите срещу законите, ограничаващи правомощията на антикорупционните агенции.

Следователно, подписът на президента Зеленски под закона, подчиняващ антикорупционната инфраструктура на главния прокурор, може да струва на държавата над 60 милиарда долара финансиране през 2025-2026 г. Получаването на тези средства е от решаващо значение, за да може държавата да изпълнява функциите си и да финансира всичко - от субсидии до обслужване на дълга.