Етажи на емоциите

Филм от италианския майстор Нани Морети

„Три етажа” 
(Tre piani), 2020, Италия/Франция, 
Режисьор Нани Морети, продуценти: Нани Морети, Доменико Прокачи, Паоло Дел Броко, Жан Лабади; сценарий: Нани Морети, Федерика Понтремоли по романа на Ешкол Нево; оператор: Микеле Д’Атанасио, музика: Франко Пиезанти, в ролите: Рикардо Скамарчо, Маргерита Буй, Алба Рорвахер, Нани Морети, Стефано Дионизи, Адриано Джанини и др.

След конкурса в Кан и Cinelibri по екраните скромно върви “Три етажа” на италианския майстор Нани Морети (1953), известен с факта, че обикновено пише сценариите, продуцира и играе във филмите си.

Приятна триетажна кооперация в Рим. Вечер. Младата бременна Моника (Алба Рорвахер) излиза на улицата. В този момент кола с бясна скорост блъска друга пешеходка и се забива в кооперацията. Оказва се, че шофьорът е пияният Андреа (Алесандро Спардути) - син на съдийското семейство Виторио Барди и Дора Симончини (Нани Морети и Маргерита Буй). И те са от кооперацията. По чудо в изпотрошената стая не е момиченцето на съседите. Настава олелия. По-нататък се раждат деца и порастват, експанзивният Лучо (Рикардо Скамарчо) се раздира от съмнения, че немощен възрастен съсед е правил опит за сексуално посегателство над дъщеричката му, той самият се овъртолва с внучката на стария човек, друг е сърдит на брат си и вечно го няма, защото работи далече, а съпругата му я наричат “вдовицата”...

Семейства се карат, съдят, разделят... Намесени са и бежанци. И стар телефонен секретар. Както и пъстро улично танго. Действието обхваща десетина години от общото и индивидуално живеене в кооперацията. А някои я напускат - кой умира, кой се премества... Тя си стои все така монолитна и приятна.

Морети е “италианизирал” романа на израелския писател Ешкол Нево (1971) “Три етажа” (2015), избран от читателите в Тел Авив за най-добра книга на годината, спечелил израелската награда Platinum и френската Wizo. Той самият дойде в София, за да представи филма на Cinelibri.

Може да не е толкова силен като “Стаята на сина” (“Златна палма” от Кан) или интимен като “Моята майка”, но “Три етажа” е също толкова деликатен и колоритен в заниманието с вечните важни проблеми преди пандемията - честност и корупция, безпътност и просветление, родителство и отговорности, любов и изневяра, заедност и разделеност, живот и смърт... Всекидневните катаклизми, обсесивни и стресови, естествено водят до имунен срив на Аз-а. Живеенето връхлита от екрана като зверска невъзможност за общуване дори в социално хигиенична среда. Изреждането и преплитането на отделните сюжетни линии на моменти заприличва на сериал. Понякога изпускаш нишката. Ако монтажът бе по-строен, филмът би се гледал с още по-остро внимание.

Но и така е симпатичен. Независимо от неприятните ситуации, в които се въвличат, многобройните герои са автентични и сърдечни. Реакциите им са често крайни и на моменти - плашещи. И известни, и неизвестни, и млади, и стари актьори играят вдъхновено и убедително.

Всеки от трите етажа побира човешки колизии. Но все пак има спасение.