Жилищните кредити нарастват най-много

Банковата система е един от източниците на създаване на пари в икономиката чрез отпускането на заеми

Възвръщаемостта на собствения капитал е 16%

Кредитният портфейл на банките достига 110,6 млрд. лв

Според данните на Българската народна банка към края на 2024 г. банковата система е ликвидна и добре капитализирана, а депозитите, кредитите, инвестициите и печалбите се увеличават. Същевременно подготовката за присъединяване към еврозоната (ЕЗ) протича плавно, но поражда значително по-високи разходи, отколкото в останалата част от икономиката.

Състоянието на средата

Периодът от 2020 г. (COVID-19 кризата) насам е силно динамичен. Банките преминаха през спада в икономиката без сериозни сътресения. Те успяха да реализират печалба дори тогава, въпреки че се сви наполовина спрямо предходната година. За това допринесоха и адекватните мерки от страна на централната банка, в резултат от които ликвидността в системата даже се увеличи, при все че липсата на ликвидност представлява обичаен проблем при наличието на извънредни обстоятелства.

Последвалото възстановяване на икономическата активност съвпадна с множество други събития и фактори, включително шок върху цените на енергоизточниците, което предизвика най-високия темп на инфлация в страната, в Европейския съюз като цяло и в Съединените щати от началото на века.

Въпреки първоначалните очаквания, че инфлацията бързо ще бъде овладяна, това не се получи. С цел забавяне на инфлацията беше преустановено нетното изкупуване на активи от Европейската централна банка, бяха повишени основните лихвени проценти и в някои държави от ЕЗ бяха ограничени (временно) бюджетните дефицити.

Същевременно в България фискалната политика беше разхлабена чрез рязко повишаване на заплатите в бюджетния сектор, на пенсиите и на социалните разходи като цяло, беше увеличена минималната работна заплата, а дефицитът на кадри на пазара на труда спомогна за нарастване на заплатите и в частния сектор. Относително благоприятните условия при банковото кредитиране и очакванията за присъединяване към еврозоната допринесоха и за бърз растеж на кредитите. Нарастващите бюджетни дефицити бяха финансирани основно чрез емисии на облигации на международните капиталови пазари и по този начин наливаха допълнителна ликвидност в икономиката. Тези фактори бяха сред основните вътрешни двигатели на инфлацията.

Разбира се, в рамките на ограничените си правомощия за провеждане на парична политика БНБ реагира като увеличи минималните задължителни резерви, наложи допълнителни изисквания спрямо кредитополучателите при жилищните заеми, както и повиши изискванията за капиталови буфери, но срещу протичащата тенденция на пазара трудно можеше да се противодейства, без да се причинят други сътресения.

Банковата система по принцип е един от източниците на създаване на пари в икономиката чрез отпускането на кредитите и в случая не се съобрази с препоръките и действията на БНБ за по-голяма предпазливост. Изобилната ликвидност и недостатъчната конкуренция заради голямата концентрация в сектора допринесоха за запазване на много ниска цена на ресурса. Същевременно поради покачването на лихвените проценти и отпускането на повече кредити повишаването на печалбите не беше изненадващо.

Резултати

През 2024 г. активите на банковата система достигат 191,6 млрд. лв. и нарастват с 19,5 млрд. лв. (11,4%) спрямо предходната година. Ликвидният буфер възлиза на 56,9 млрд. лв., а ликвидното покритие спрямо нетните изходящи ликвидни потоци, оценени на 23,6 млрд. лв., е 241%. Съставящите най-голям дял кредити и аванси са в размер 120,6 млрд. лв. и темпът им на растеж е 13,5% (14,3 млрд. лв.), докато брутният кредитен портфейл, който не включва кредитите към други кредитни институции, достига 110,6 млрд. лв. и нараства с 13,6% на годишна база.

Кредитите за финансови предприятия се увеличават с 0,5 млрд. лв., тези за нефинансовите предприятия - с почти 4,4 млрд. лв. а за домакинствата - с 8,5 млрд. лв. (от които 5,5 млрд. лв. за жилищни кредити и 3 млрд. лв. за потребителски). Най-висок среден темп на растеж се регистрира при жилищните кредити (25,2%), следван от потребителските (16,9%) и тези за кредитни институции (12.6%), единствено при кредитите за сектор “Държавно управление” темпът е отрицателен (18,5%).

Инвестициите в дългови ценни книжа, които са втори след кредитите в структурата на банковите активи, се увеличават с 27,6% и достигат 33,1 млрд. лв. Сред тях доминират държавните ценни книжа - 29,2 млрд. лв. и темп на растеж 30,6%. Това се дължи на факта, че банките са придобили голяма част от емитираните от Министерството на финансите през годината ДЦК, въпреки че значителен дял от тях бяха на международните пазари.

Най-висока доходност банковият сектор реализира от потребителските кредити, следвани от тези за кредитни институции и за нефинансовите предприятия. При инвестициите в ценни книжа възвръщаемостта е най-голяма от емитираните от нефинансови предприятия следвани от кредитните институции. Жилищните кредити, които нетно нарастват с над 5,5 млрд. лв. през 2024 г., са сред най-нискодоходните активи на банките, но представляват дългосрочна и обезпечена инвестиция, която е източник на приходи за банките заради допълнителните услуги и такси.

Според отчетните данни качеството на кредитните портфейли се повишава. Докато през 2023 г. делът на необслужваните кредити е средно 3,6%, то през 2024 г. се понижава до 3,2% спрямо общите кредити и аванси, докато абсолютният им размер намалява с 46,7 млн. лв. Най-висок дял от необслужваните кредити са тези за нефинансовите предприятия, следвани от потребителските кредити за домакинствата.

Засилената кредитна активност допринася за увеличаване на пасивите, които отбелязват нарастване с 16,4 млрд. лв. (10,8%) до почти 168,5 млрд. лв. Основен принос за това развитие имат депозитите, които са в размер почти 163 млрд. лв. и се увеличават с 15,7 млрд. лв. (10,6%). В структурата на депозитите доминират тези от домакинствата (92,3 млрд. лв.) като същевременно те са и сред източниците с най-ниска цена на финансиране за банките (около 0,2% през 2024 г.).

Собственият капитал на банковата система към края на декември 2024 г. е почти 23,2 млрд. лв. и се увеличава с 3,1 млрд. лв. през годината. Неразпределената печалба надвишава 6,6 млрд. лв. Като цяло капиталовата адекватност е на относително високо равнище (21,7% за базовия капитал от първи ред към края на септември 2024 г.), както заради печалбите, така и заради политиката на БНБ.

През 2024 г. нетният оперативен доход на банковия сектор достига почти 7,9 млрд. лв. и се увеличава с 13,7% спрямо 2023 г. Основният източник на приходи за банките (над 70%) е нетният лихвен доход (приходи минус разходи за лихви), който е в размер почти 5,6 млрд. лв. и нараства с 14,9% на годишна база. Основен принос имат разходите за лихви по депозити на домакинствата, които са едва 171,4 млн. лв., докато общите разходи за лихви достигат 1,16 млрд. лв., тъй като цената на финансиране с депозити е приблизително 0,55%.

Нетният доход от такси и комисиони надхвърля 1,6 млрд. лв. и се увеличава с 9,9%. Така той допринася за 20,6% от оперативния доход на банковия сектор. Останалите източници са търговията с активи, валутните сделки, дивидентите от направените инвестиции и др. Основен дял в структурата на разходите са административните, които се увеличават до почти 2,5 млрд. лв. с годишен темп 12,1%. По този начин коефициентът между административните разходи и нетния оперативен доход се понижава до 31,3% спрямо 31,8% през 2023 г.

Разходите за обезценки на инвестиции се увеличават до 659,3 млн. лв. и нарастват с 60,3%, което предизвиква интерес. Подобен растеж би могъл да се дължи на увеличен риск от неизпълнение на задължения, който обаче не е видим в данните за необслужваните кредити. Друго обяснение може да се търси в компенсиране на по-ниски провизии през минали периоди, които са изпълнени в настоящия период, тъй като не застрашават целите за печалбата.

Един от въпросите, които предизвикват общественото внимание, се отнася до размера на печалбата на банковата система и облагането ѝ с данък. Всъщност банките са един от най-силно засегнатите сектори от въвеждането на по-високата данъчна ставка от 15%. Така облагаемата им печалба през 2024 г. се повишава с 13,1% до 4,26 млрд. лв., докато платените данъци нарастват с 61,1% до 568 млн. лв. Така въвеждането на новата ставка се изразява в допълнителен данък в размер около 169 млн. лв., който банките фактически са платили в държавния бюджет. По този начин нетната печалба достига 3,7 млрд. лв. и се увеличава с 278 млн. лв. спрямо 2023 г. Въпреки това възвръщаемостта на собствения капитал се понижава спрямо 2023 г. с 1,1 процентни пункта до 16%, а тази на активите се понижава с 0,1 п. п. до 1,9%.

Най-големите банки

След серията от сливания в страната се открояват със своя размер три кредитни институции - Обединена българска банка АД, Банка ДСК АД и УниКредит Булбанк АД, Първа група се допълва от Юробанк България АД (Пощенска) и Първа инвестиционна банка АД. Общият дял в активите на първите три банки достига 56,8%, 56,7% от пасивите, 57,2% от собствения капитал, 56% от нетния оперативен доход, но 65,5% от нетната печалба на банковата система като цяло. Тази видима концентрация на пазара определя значително по-голямата пазарна сила на банките спрямо техните клиенти и им позволява да държат много ниски лихвите по депозитите въпреки нарастването при кредитите, както и повишаване на размера на налаганите такси и комисиони.

ОББ запазва позицията на най-голяма банка според размера на активите - 37,5 млрд. лв., а брутният ѝ кредитен портфейл е 20,9 млрд. лв. и нараства с 2,7 млрд. лв. Проблем за банката представляват по-високите спрямо преките ѝ конкуренти административни разходи, което вероятно е поради относително скорошното сливане. В резултат от това рентабилността е значително по-ниска от тази на ДСК и УниКредит. Последните две вече се доближават по печалба до 1 млрд. лв. - съответно 976,1 млн. лв. и 947,2 млн. лв. през 2024 г. Пощенска банка е близо до УниКредит според нетния лихвен доход въпреки значително по-малкия размер на активите си, докато ПИБ успява да постигне най-ниската цена на финансиране с депозити сред най-големите пет банки.