Завист подхранва мерака за лустрация

В много страни се е случвало политици да приписват греховете си на тайните служби

Сред прозападните политически кръгове и обслужващата ги околополитическа експертна компания, а оттам в медиите, върви нова вълна от призиви за лустрация. Поредният пристъп на истерични порицания и проклятия припламна по повод кандидатурата на образцовите демократи от ППДБ за столичен кмет.

Васил Терзиев бърка в душите на правоверните носители на Ония ценности с крайно неприемливия за тях негов произход. Да е бил само баща му в ДС, ами то и дядо му, и братът на дядо му, и синът на последния! Ужасени та чак погнусени са умнокрасивите, смутени и до дън душите си отвратени са жълтопаветните борци с миналото.

Към лидерите си вопият. Спят ли Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов? В Посолоството не видят ли? А ние къде сме, щом ония ни конкурират и изместват от въжделените позиции? За какво лежахме по площадите, за какво тичахме на окупации, бдения и блокади? Всуе ли бяха всичките ни усилия да се обърне палачинката и ние да сме отгоре, а не потомците на злото?

Всъщност не са напразни подскоците и врещенето на демократични призиви по стъгди и мегдани. Добре ги осребриха мнозина от свиканите на протести и крясъци, особено организаторите им и най-много в София и по-големите градове. И лустрации имаше, провеждани тихомълком от БСП и шумничко от СДС и нейните отпадъци.

Най-голям принос за чистките има ръководството на соцпартията. Огромен, ако става дума за специалните служби на държавата, особено за Държавна сигурност (ДС). Фактически строшиха щита и меча, ключовия за всяка власт във всяка страна контролен и санкциониращ инструмент. Разоръжиха страната, за да спасят кожите.

Заявиха капитулацията на българската държава, поставиха я на външно управление. Заварените армия, МВР и ДС в него за броени месеци бяха разложени, организационно, кадрово и морално съсипани. Необратимо. Оттогава нито държавността в България е забележима, нито остатъчното население има и малка част от онова ниво на външна и вътрешна сигурност.

Това беше първият и решаващ етап на лустрацията. Когато подмениха пропагандно причината със следствие. Заповядващия репресии субект на властта с нейния изпълнителски инструмент. Не е ставало само в България, било е по различно време в много страни. Във Вашингтон се случва политици да приписват греховете си на ЦРУ и ФБР, в Лондон на МИ 5 или 6. А най-често в Русия.

На 18.11.1989 г. просъветската група във висшето ръководство на БКП - последователите на перестроечните сили на Горбачов в съветската компартия - обявиха, че „виновници за проблемите са Тодор Живков и неговата ДС“. С цел разгрома на тази жизнено важна за страната система, а и на цялото МВР, назначиха началника на ГЩ на армията ген. Атанас Семерджиев.

По същество спретнаха тих военен преврат. Така предрешиха промените да добият облика и същността на криминална революция. По модела, приложен и в СССР, по заръка от Кремъл. Ощетиха партийната маса от 1 милион души. Видният седесар Александър Йорданов им го натърти: „Голтаци дойдохте на власт, пак голтаци ще ви върнем на село“.

Но по-късно, след напълно незаконната „кръгла маса“. Нямаше нито СДС, нито борци за демокрация. Поетът и драматург Стефан Цанев написа за „легионите хамелеони“:

„... де бяхте вчера вий, герои днешни? 
Сега площадите са пълни със юнаци.
Срещу въображаеми дула безстрашно пъчат гръд.
С разчекнати гърла за демокрация реват.
Защо не вдигнахте, юнаци, глас ТОГАВА?“

Пак той: „Имало е по-мрачни времена, имало е и по-страшни, но историята не помни по-срамни“.

По това време бесни седесари го наричаха „мръсна гад“.

Почти всички лидери и по-първи хора в партиите на СДС бяха родово плътно свързани с червени фамилии, а и самите като Желю Желев членове на БКП.

Големият политик, социалдемократът Атанас Москов: „След „кръглата маса“... се започна обратният ход - контрареволюция.“
Ръководството на БСП сценаризира и режисира първите седесарски митинги, видни комунисти им дадоха синия цвят, първите лозунги, знака „V“ с двата пръста. За СДС бяха изпратени да копаят и сеят „зелени“, „горбачовисти“, важни и многолюдни вътрешнопартийни групи като АСО.

Наред с това позорно поведение позитанците поетапно лустрираха на групи и поединично свои ръководни на различни нива съпартийци.

Дадоха за осъждане дори водача си Тодор Живков, на когото се кланяха десетилетия. Уредил със стотина апартаменти някои видни дейци на културата и изкуството. Осъдиха го, не защото е взел, а защото дал!

Както и предишните поборници за лустрация, сегашните не могат и не желаят да дадат ясни нейни очертания. Лъжат, че в демократичните общества не се разрешава на потомци на фамилии, свързани със силови звена на тоталитарни режими, да влизат във властта. Много са такива примери дори в Германия. Ще споменем само фрау фон дер Лайен.

Не казват мераклиите за лустриране кои контингенти и отрочета трябва да се прочистят; до трето, пето или девето коляно ще се спрат; кой ще пресява - НАТО, ЦРУ, ДАНС или друг; ще настояват ли и за други поражения в правата за подлежащите на прочистване; съпрузите и снахите също ли ще са под удар; дали ще е доживотно или само за 50 години.

От мълчанието им за подробностите става пределно очевидно, че този им мерак се храни от тяхната тъмнозелена завист, от страховете им да правят кариера без специални привилегии, без да са спънати с ограничения на правата огромен брой хора.

По този начин продължават да работят за драматичното разединение на българите пред лицето на извънредно сериозни заплахи и силни недоброжелатели. Опасно е и защото не са в състояние да прокарат лустрационни закони, още по-малко да ги реализират без решаващо външно съдействие. Всъщност точно затова патосът им е насочен именно към Брюксел и Вашингтон.