Златно сребро за българските герои

От София до Филипините – българи юнаци! Един отбор, една нация!

Златно сребро за българските герои! Благодарение на едни млади момчета станахме втори в света. Подвигът е абсолютно сравним с четвъртото място на футболните национали, които станаха четвърти в света в САЩ през 1994 година. И тогава, и сега Италия ни показа, че е над нас. Какво от това? Тогава бяха Христо Стоичков и компания, сега Александър Николов и неговата почти голобрада чета.

На предишното световно първенство в Полша нашите си тръгнаха с три победи и наведени глави. Сега сме с шест победи от седем мача! Италианският маестро Джанлоренцо Бленджини е примерът, че всеки успех си има цена. За първи път от много години треньорът на националите няма ангажимент с клубен отбор. Бленджини започна да обикаля „села и паланки“, за да види и даде съвет какво трябва да се направи. Италианецът прие България като своя лична кауза. Победихме три отбора от Топ 10 на световната ранглиста – Германия, Словения и САЩ.

За първи път от 55 години насам националите ни играха финал на световно първенство. Запалихме по волейбола хора, които реално нямат нищо общо с този спорт. Десетки филипинци в Манила развяваха българския трибагреник. Много от тях дори го бяха обърнали обратно, без да знаят, че това е знак на война. Да, българските „лъвове“ излязоха като на война и във финала срещу Италия. Показахме „зъбите си“ в третия гейм, когато победихме с 25:17, но в останалите не получихме шанс. Дори в четвъртия резултатът беше тежък 10:25. Но така е! Преди 31 години Стоичков и ко бяха безсилни срещу Роберто Баджо и неговата „скуадра“. Разликата е – сега беше финал, а не полуфинал.

Волейболът днес е гордост на България! Мъжете не успяха да спечелят титлата, както момичетата под 19 години. Сега двата отбора ще се борят кой да е №1 на българския спорт за годината. А той показа, че малка България е раждала, ражда и ще ражда спортни герои.