Да се извиниш искрено означава да поемеш отговорност, без да търсиш вината в други. Умението да сведеш глава и да признаеш грешките си се счита за велико, а целта е една – да намалиш болката в отсрещната страна, доколкото това е възможно.
Изисква се и доза смелост, но има случаи, когато този морален акт е повече от задължителен. Нищо такова не се случи след срамната загуба на българския национален отбор при 1:6 от Турция насред София. Дебютът на новия селекционер Александър Димитров се превърна в кошмар. В модерната история на „трикольорите“ това е най-голямата загуба в първи мач на нов треньор. Досега Петър Хубчев бе потеглил най-зле през новия век, но при 1:4 от Франция насред Париж срещу бъдещия световен шампион. Поражението е и второто най-голямо в София в историята на родния футбол, след антирекорда от Англия при 0:6 през 2019 година. Очевидно случилото се в събота вечер е много повече от поредното поражение…но изказванията след него в никакъв случай не отиваха в тази крайност.
А историята помни и уволнения след 1:6, след като през 2008 година тогавашният селекционер Пламен Марков бе освободен след разгром от Сърбия в контрола.
След болезненото падение сега не последваха подобни действия, липсваше и въпросното извинение. Всъщност, единственият, който стори това, бе…Винченцо Монтела. Селекционерът на Турция се извини на феновете в София за бурната радост при шестия гол на неговия отбор, но имаше и основателна причина.
„Искам да кажа на българските фенове - извинете ни. Но за нас беше важно да вкараме шест гола, защото с този резултат изравнихме головата разлика с Грузия", обясни италианецът.
Преди и след него друг не стори нищо подобно – от селекционера Александър Димитров, който в дните преди това бе дал за пример смиреността на волейболистите, през техническия директор Кирил Котев до президента Георги Иванов. Същото важи и за футболистите. Всеки един от тях имаше свой прочит за загубата, но без да се стига до частта с поемането на отговорност и вина за случилото се. Хванаха се за срива, автогола и класата. А едно „извинявай“ сякаш щеше да бъде най-малкото, което можеше да бъде сторено, а и най-логичното.
"Дебют срещу изключително силен и класен отбор – обясни треньорът Александър Димитров. - Какво по-хубаво от това? Видяхме класата на играчите им - затова струват толкова много пари, но да не бъдем черногледи. Трябва да поздравим играчите за първата част - това искаме да виждаме ние, но не едно полувреме, а цял мач".
При загуба с 1:6 черногледството трудно може да бъде подминато с лека ръка. Не и когато си на дъното в своята група с 3 от 3 загуби и голова разлика 1:12. Съперниците ни са силни, но чак такава ли е разликата? Същите тези момчета преди 2 години се опълнаха и на Унгария (2:2), и на Сърбия (2:2), а и на класиралите се за Евро 2024 Румъния (0:0) и Словения (1:1). Няма и помен от онези резултати, игра и противопоставяне, а пропадането продължава и вече се успокояваме, че сме равностойни макар и само за едно полувреме.
„Националният отбор или Федерацията е пазарът, който показва футболистите, които клубовете създават – обясни президентът Георги Иванов. - Това са играчите на националния отбор. Следствието на всичко, случило се в миналото. Затова работим в школите, за да се изкарат качествени играчи. С тези футболисти, без да искам да се обиждат, България няма никакъв шанс да се гордее с футбола си.“
Със същите играчи обаче сега поемаме за Испания за визита на най-силния отбор в Европа. Не е ясно какво трябва да направим, за да избегнем нов чутовен крах, а защо не и нов антирекорд. Хубаво е да има някаква реакция в най-скоро време. И не да се отправят поздрави за успехите ни във волейбола, вдигането на щанги и другите спортове, а самият отбор по футбол да има поводи за такива и другите да кажат по една добра дума, вместо да се срамуват от видяното. Иначе става въпрос за чист популизъм...