Жив е той, жив е, там – на „Армията“

Жив е той, жив е – там на „Армията“...

Да, духът на Димитър Пенев никога няма да напусне Борисовата градина и стадиона на сърцето му. На 80 години Господ реши да прибере един велик човек при себе си. За да учи ангелите на футбол, тактика, стратегия...

Не, 3 януари не трябва да е тъжен ден за България! Това е денят, в който един от апостолите на родината напусна нашия свят, за да се пресели на по-добър. Димитър Пенев не е просто треньор №1 на ХХ век. Не е просто Мистър ЦСКА. Не е просто четвърти в света. Не е просто кавалер на орден „Стара планина“ I степен. Не е двукратен футболист №1 на България. Димитър Пенев е човек с главно Ч.

Кой не знае Стратега, кой не е чувал за него?

Докато свят светува, върху името на Пенев ще са записани със златни букви най-големите успехи на националния отбор и ЦСКА. Той не беше просто треньор. На първо място той беше великолепен футболист. По-възрастните фенове твърдят, че единствен е могъл без нарушение да опази Георги Аспарухов във вечното дерби на България. За съжаление кадрите от тези славни времена са твърде оскъдни, за да ги коментираме. Пената и Гунди ще имат шанс за нови двубои в един по-добър свят.

Димитър Пенев блесна като юноша в Локомотив (Сф), за да стигне величието в ЦСКА. Единствено най-успелият клуб на България е бил три пъти на полуфинал в европейските турнири. И единствено Пенев е участвал и при трите зрелища в „червено\“. Като футболист Стратега победи европейския шампион Аякс през 1973 година. Като помощник на друг великан Аспарух Никодимов подчини Ливърпул през 1982 г. А като старши стигна до финалната четворка и мачовете срещу Барселона през 1989 година, които изпратиха Христо Стоичков на „Камп Ноу“ и го превърнаха в световна икона. Едно десетилетие по-късно под ръководството на Пенев изгряха звездите на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, които заради неговото доверие тръгнаха към големия футбол и висините.

Никога, никога Димитър Пенев не предаде ЦСКА. Винаги беше на стадиона – в ледена зима и в горещо лято. Дори сега, когато „Българска армия“ все повече се доближава до своя нов вид, той пиеше кафе с един от най-заклетите фенове Пламен Делев – човек, който дълги години хранеше академията на ЦСКА и винаги е на мач. До тях беше и Христо Запрянов-Доцента, един от най-именитите масажисти в историята на спорта ни, човек със златни ръце. Няма дете, което да не е получило снимка или автограф със Стратега. Не са един и двамата, които са му се подигравали за по-странния изказ. Но който се е научил да вникне в думите, винаги е разбирал колко прав е бил Чичо Митко. Жалко, Господ реши да не седне на първия ред на новия стадион. Никой обаче няма да забрави как заедно с Христо Стоичков и Димитър Бербатов слезе от хеликоптера в центъра на стадион „Васил Левски“ по случай 70-ата годишнина на ЦСКА.

Стига толкова червено! Димитър Пенев не е на ЦСКА, а е на България. Неговата харизма направи така, че за едно лято да не се делим на червени и сини, на зелени и оранжеви... Всички бяхме просто „Българи юнаци“. Всички бяхме Пеневата чета. Едва ли има друг човек, който така майсторски да „жонглира с цветовете“. На „Парк де Пренс“ - рождения ден на най-големия отбор на България, отсъстваше един от най-важните офицери – Наско Сираков. Е, битката между ЦСКА и Левски никога няма да приключи. На мондиала в Щатите от първия мач през Океана прелетя заглавия като „България се опозори в Далас“. Слава Богу, тогава интернетът и изкуственият интелект не владееха света. Пената нюхаше нещата и знаеше – можем да направим нещо голямо. И затова му трябваше Сираков. Ако победата с Гърция беше приета като очаквана, то какво да кажем за следващите мачове! 2:0 над Аржентина! Триумф с дузпи над Мексико, с който „написахме“ проклятието за „петте мача“ на ацтеките. Никога след този славен за България ден в Ню Йорк отборът с толкова пламенна публика не е играл повече от четири двубоя на световно. И стигаме до Германия! Айн, цу цвайн, цу дрън! Присъдата изречена от Стоичков, но не можеща да се случи без Димитър Пенев! Когато Камата и Красимир Балъков – двете най-големите звезди на отбора ни, се скараха на терена, той нямаше какво да им каже на почивката. Прати ги в малка стая да се разберат. И те го направиха. Всичко останало е история.

Славата не промени Пенев. Той си остана човек от народа. А който го познава от близо, казва, че на неговата маса не позволява друг да плаща. Когато вече годините напреднаха, Пенев не спираше да ходи на „Армията“ - неговия втори дом. Там се чувстваше като вожд сред свои. И всички му се радваха. Старшията не спираше да вади снимка след снимка от старите ленти и да разказва истории. Дори накрая още му се работеше. В интервю пред Труд news преди няколко години дори намекна, че чуждестранни мениджъри са готови да му потърсят работа. Уви – Пената остана за последно и завинаги на „Армията“. Там, където все още е чешмата, която направи заедно с големия си приятел и доайен на спортните журналисти Александър Манов. Двамата, а и много други великани на ЦСКА, от небето ще могат да коментират, обсъждат и стискат палци за любимия си клуб.

Пенев не беше просто чедо на „Армията“. Беше обичан от всички. Няма стадион в България, на който да е бил освиркван. Неслучайно Левски беше сред първите, който написа съболезнователен пост за кончината на Стратега. И как да е различно! Ръководители на „Герена“ са „неговите“ Наско Сираков и Даниел Боримиров. И двамата му дължат толкова много...

Тъжно е! Преди Нова година България се прости с Боян Радев, първия двукратен олимпийски шампион. Веднага след празненствата трябваше да чуем, че Димитър Пенев го е последвал. Най-великият „син“ за ХХ век и най-великият „червен“. Заедно отново! Дано България да роди нови като тях.

Жив е той, жив е – там на „Армията“! Димитър Пенев никога няма да „умре“! Никога няма да бъде забравен!